Истинските млечни продукти държат само 40% от пазара, твърдят собственици на мандри
Млекопреработватели поискаха забрана за влагане на растителни мазнини в продукти, обявявани като "млечни". На специална пресконференция те заявиха, че настояват контролът да се извършва в търговската мрежа, а не само в предприятията, където е възможно да се скрие нещо от проверяващите.
Растящ пазар
Десет фирми произвеждат 60% от продуктите с растителни мазнини в страната. Млечните продукти държат само 40% от пазара, като делът на имитиращите расте, заяви Иван Грънчаров, собственик на "Абламилк" - Луковит.
"Нашата асоциация отдавна е изразила своето отрицателно становище към растителните добавки, защото те са като акордеон, който може да се разтяга. Подкрепяме искането на животновъдите млечните продукти да се правят само от мляко без растителни мазнини. Заради имитиращите продукти страдат фирмите, които никога не са работили с растителни мазнини", обобщи ситуацията Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите. По думите му европейското законодателство разрешава влагането на растителни мазнини, но въпреки това асоциацията застава зад искането за тяхната забрана в сектора. "Ние не сме измислили тези технологии, те дойдоха от ЕС. Но или казваме, че сме от едната страна на барикадата, или този бранш не го чака добро бъдеще", заяви Зоров.
От една година НАП е поставил млякото и млечните продукти в списъка с рискови продукти, върху които има засилен контрол, направено е много, но явно не е достатъчно, смятат преработвателите. "Всички, които са нарушили законите и влагат растителни мазнини, без да ги обозначат, и наричайки ги сирене или кашкавал, трябва да понесат много сериозни санкции и дори да бъдат затворени. Основното, което трябва да се разбере, е, че контролните органи могат да решат проблема с имитиращите продукти", заяви Димитър Зоров. И даде пример: "Преди 10 години предприятие в Гърция беше глобено с 5 млн. евро заради влагане на необявени растителни мазнини."
От пресцентъра на Агенцията по безопасност на храните уточниха за "Капитал Daily", че в целия ЕС влагането на растителни мазнини е разрешено и ако те бъдат забранени в страната, това ще постави в неравностойно положение българските фирми. И припомниха, че специална наредба задължава на щанда млечните продукти да бъдат поставени на отделни места от имитиращите, които пък трябва да бъдат обозначени като съдържащи растителни мазнини. От над 40 проби от търговската мрежа през миналата година агенцията е установила осем несъответствия.
Срещу фалшив списък
Повод за пресконференцията бе разпространението на списък с имена на фирми, които уж произвеждат "фалшиво сирене и кашкавал".
"В продължение на повече от шест месеца периодично в някои медии излиза т.нар. черен списък с имена на компании, които "тровят хората, продавайки им млечни продукти с растителни мазнини". Доскоро не обръщахме внимание на това, но тези твърдения вече започват да пречат на работата ни. Във фирмения ни сайт се появиха въпроси "Вярно ли е" и "Как може да ни лъжете". Никога не сме продавали сирене и кашкавал с растителни мазнини или с други добавки, които не отговарят на изисканията за млечен продукт. Правени са ни десетки проверки и не е установено каквото и да е несъответствие. Ако някой има доказателства за противното, нека се изправи очи в очи с мен. Ние сме на пазара само от 22 години, но имаме име и искаме да го защитим", заяви Симеон Присадашки, собственик на фирма "Жоси".
"Нашата фирма също е една от потърпевшите след включването й в "черния списък", съобщи Иван Грънчаров. По думите му прокуратурата в Ловеч се е самосезирала след публикациите и съвместно с НАП и Агенцията по храните извършила проверка на "Абламилк". "Не бяха установени нарушения, ние използваме 30% процента собствено мляко, а останалото го купуваме от съседни ферми. На свой ред обаче ние заедно с фирма "Кондов екопродукция" сме сезирали прокуратурата да провери кой има интерес от разпространението на такива списъци", посочи Грънчаров.
"Изнасяме 90% от произведеното и подлежим на пряк и много сериозен контрол във всички страни в ЕС. Нашето присъствие в такъв списък е неправомерно. От тези спекулации страдат браншът и тези като нас, които работят по закона и правилата", каза Камелия Великова от фирма "Ем Джей Дериз" – Карлово. Според Димитър Зоров "не е сериозно министърът да казва, че са открити нарушения при проверки в мандри, без да се съобщават имената на нарушителите".
Участниците в пресконференцията смятат, че обществото се настройва и му се внушава, че няма по-големи нарушители от млекопреработвателите. "Търговските вериги също носят отговорност. Те натискат за ниски цени. И когато ги попиташ как може да изписват като "сирене" продукт с цена 4 лв. за кг, те казват, че имат декларация от производителя, който твърди, че това е млечен продукт и това им е достатъчно", заяви Димитър Зоров.
"Няма картел"
Преработвателите опровергаха твърдения на млекопроизводители за картел при мандрите по отношение на изкупните цени на суровото мляко, които продължават да се сриват. Според тях няма как да се говори за картел при 240 мандри в страната. "Освен това изкупните цени в момента са между 40 и 60 ст. на литър мляко в различните региони. Не може при такава разлика да се говори за картел", смята Симеон Присадашки.
"В момента цената на суровото краве мляко не отговаря на себестойността. Но това са реалностите. В България цените на суровото мляко са със 7-8% по-високи от тези в Унгария, с 15% - от прибалтийските републики", посочи Зоров. Според него тази пазарна ситуация се дължи на свръхпроизводството на мляко в ЕС, на затворения за европейски млечни продукти руски пазар, на по-голямата държавна подкрепа за млекопроизводителите в другите държави, както и на ниската ефективност на българските животновъдни ферми.
