Дата: 12.10.2016

Източник: БНР - Пловдив

Прочетено: 1949

Седем са основните показатели, за които бизнесът настоява при определяне на минималната работа заплата. Кои са определящите параметри за допустимия скок на минималните възнаграждения в държавата и защо заплатите трябва да растат под натиска на пазара на труда, а не – с административни мерки – събеседник -  Димитър Бранков – заместник-председател на БСК. 

Със синдикатите и с Правителството имаме обща позиция за ратификация на конвенция 131. Тя е стара, от 74 г- и не е ратифицирана в България, но няма правни пречки принципите й да бъдат приложени на наша почва,  подчерта Димитър Бранков.

По думите му, става дума за пет фактора, които са споменати в конвенцията които трябва да бъдат обвързани с подходящи показатели, отразяващи тези принципи, заяви Димитър Бранков. Той уточни, че първото е, че МРЗ трябва да отразява издръжката на живота на работника и неговото семейство, но  – паралелно със социалното подпомагане. Съвсем  реалистично не се разчита работникът да издържа семейството си само получавайки  минимална работна заплата.  На второ място става дума за отчитане на средните нива на заплащане, на производителността на труда и необходимостта от поддържане на високо  ниво на заетост.  За да бъдат приложени тези изисквания на Конвенцията, е необходим набор от показатели, които БСК е предложила.  В бюджетната сфера за тях е необходим дебат и социален диалог. На международно ниво обаче съществуват съответните конвенции, които допускат свобода на колективното трудово договаряне. Допуснати са изключения, които държавите обаче сами трябва да решат при сключване на браншови колективни трудови договори в публичната сфера, бюджетната и държавната администрация, отчитайки, че формирането на заплатите в тях се подчинява на други правила, тъй като те не са пазарно ориентирани.

В рамките на бюджетната сфера нашумяха три такива споразумения, подчерта Бранков.  Ние имаме доста коментари за начина, по който е подписано колективното трудово споразумение в сферата на здравеопазването – между работодателите и синдикатите. Здравеопазването е разделено на различни сфери и съвсем различни са ситуациите в държавните, в частните и в общинските болници. Голяма част от тях са задлъжнели и не могат да посрещат задълженията си по доставки, работни заплати и за нас следваше това да бъде обект на договаряне веднага след определянето на механизъм за минимална работна заплата, подчерта Димитър Бранков. Позицията на четирите работодателски национално представени организации е обща – преговорите по актуализация на постигнати вече браншови колективни трудови договори следва да се състоят, след като бъде определен механизъм за минимална работна заплата. Това трябва да стане в работната група към министерството на труда, която функционирала от началото на годината, но досега е имала не повече от 2-3 събирания, подчерта още Диимитър Бранков – заместник-председател на БСК.

АУДИО