"СТИГА ВЕЧЕ!" 12: СЕЛСКО СТОПАНСТВО

 Всички публикации от рубриката „СТИГА ВЕЧЕ!“ вижте ТУК

• Относителният дял на отрасъл „Селско стопанство“ в БВП намалява. В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл „Земеделие, горско и рибно стопанство“ е относително постоянна величина и е около 4 млрд. лв. Същевременно, от приемането ни в ЕС през 2007 г. досега средногодишно получаваме по около 2 млрд. лв. субсидии. Основната причина за това е създаденият дисбаланс между отделните сектори в селскостопанското производство, довело до монокултурност в растениевъдството.
• Брутната добавена стойност (БДС) на сектора и в абсолютен, и в относителен размер (на хектар) спада, поради намаляване на интереса у производителите към подотрасли, произвеждащи продукция с висока добавена стойност, като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство. Създадената БДС на хектар у нас е в пъти по-малка от средната за ЕС. БДС на хектар в България е 353 евро, средната за ЕС 27 е 1 282 евро, а в Холандия е 9 206 евро, по данни на Евростат за 2013 г., което е ясен сигнал за изоставане от съвременните технологии и прилагането на иновации в отрасъл Селско стопанство.
• Зърнено-фуражният сектор значително е изпреварил другите производства – с 37,1% от общата продукция на подотрасъл Растениевъдство и 67,9% от използваните земеделски площи. Този сектор е и най-големият бенефициент на директни плащания на единица площ. Независимо от концентрацията на ресурси в сектора и увеличаване на добива от площ, не се наблюдава увеличаването на общата продукция на сектора, а доближаване до нивото от 1986 г. Основната разлика е в реализацията на продукцията. До 1990 г. количествата зърно за износ са били около 0,25-0,3 млн. т. Останалото количество е било предназначено за създаване на повече добавена стойност за селското стопанство. Сега износът е около 5-6  млн. т., като е важно да се уточни, че изнасяме основно непреработена суровина, което не носи добавена стойност за икономиката ни.

В периода 1980-2015 г.:

• Техническите култури (с изключение на маслодайните) бележат сериозен спад. Някои, като влакнодайните, захарното цвекло и др., се произвеждат в пренебрежимо ниски количества или не се произвеждат изобщо. Сривът на производството е рязък –  повече от 37,5 пъти - от 1 954 хил. тона през 1980 г. до 52 хил. тона през 2015 г.
• Най-чувствителен за икономиката ни е спадът в производството на тютюн и, съответно - на тютюневи изделия. От световен и европейски лидер в производството и търговията му, производството на ориенталски тютюн между 1980 и 2015 г. намаля с 633%, независимо от националната субсидия за сектора.
• Ръст бележи производството на маслодайни култури. Производството на слънчоглед  е увеличено от 380 хил. тона през 1980 г. на 1 699 хил. тона през 2015 г., а на рапица - от 37,5 на 500 хил. тона. Увеличение се наблюдава и в производството на лавандула от етерично-маслените култури.
• Има чувствително намаляване на производството в овощарството. Географското разположение на България предполага производството на десертно и винено грозде, различни видове плодове за прясна консумация – продукти, които са с голяма добавена стойност. Общото количество произведени плодове е намаляло от около 2 000 хил. тона през 1980 г. до 213 хил. тона през 2015 г., т.е. 9,4 пъти;
• Намаляване има и в друг традиционен сектор – производството на зеленчуци. От 1 639 хил. тона през 1980 г. производството им спада до 613 хил. тона през 2015 г., т.е. 2,7 пъти. Производството на домати е намаляло 2,4 пъти, на картофи – 7 пъти, а на пипер – 3,9 пъти;
• Подотрасъл „Животновъдство“ също се характеризира с голям, но нереализиран  потенциал за производство. И при него е налице сериозно намаление на броя на отглежданите животни, респективно – на произведената продукция:
  • В говедовъдството намалението е 3,3 пъти - от 1 796 хил. бр. през 1980 г. на 550 хил. бр. през 2015 г. Броят на отглежданите биволи е намалял 4,4 пъти – от 48 хил. бр. през 1980 г. на 11 хил. бр. през 2015 г.
  • Отглежданите свине са около шест пъти по-малко - 3 808 хил. бр. през 1980 г. и 600 хил. бр. през 2015 г.;
  • Овцевъдството е един от най-засегнатите сектори. Намалението е около десет пъти – от 10 433 хил. бр. през 1980 г. на 1 331 хил. бр. през 2015 г.
  • Производството на яйца и птици също е в пъти по-малко. Броят на произведените птици намалява 2,7 пъти - от 41 636 хил. бр. през 1980 г. на 15 600 хил. бр. през 2015 г., а при яйцата намалението е 1,9 пъти - от 2 434 млн. бр. през 1980 г. на 1 286 млн. бр. през 2015 г.
  • По производство и добив на мляко, България е на дъното на класацията в ЕС. Произвеждаме достатъчни количества за последваща преработка, но поради лошото структуриране на стопанствата, пазарната ориентация в сектора е слаба – само 45% се реализират пазарно, а останалите 55% - чрез преки продажби. Това показва наличието на сериозен сив сектор в производството на мляко. Общото производство на мляко е спаднало 1,9 пъти - от 2 151 млн. литра през 1980 г. до 1 119 млн. литра през 2015 г.
  • Изключение прави пчеларството, където е налице плавно увеличаване на продукцията и броя на пчелните семейства. Рязко се увеличават и фермерите, лицензирани за биологично производство. Единствено през 1997 г. се отчита срив в производството, свързан с изключително неблагоприятните климатични условия за пчелите.

 Вж. ГРАФИКИ