Привличането на работна ръка от трети страни и намаляването на регулаторната тежест бяха теми на редовното заседание на Националния икономически съвет към МС, проведено днес, 11 юли 2017 г. В заседанието участваха вицепремиерът Валери Симеонов, министрите на икономиката и на труда и социалната политика, зам.-министрите на финансите, на труда и социалната политика и на регионалното развитие, както и представители на работодателските организации. БСК беше представена от Камен Колев, зам.-председател на камарата.
В първата част на заседанието министърът на труда и социалната политика представи доклад, посветен на предприетите и бъдещи действия на министерството, улесняващи трудовата имиграция в Р България. Министър Петков отбеляза, че през последната година са намалени голяма част от административните пречки пред сезонна заетост, като са облекчени както процедурите, така и изискванията за различни справки и декларации от страна на работодателите. Социалният министър съобщи, че от началото на 2017 г. досега са издадени 395 разрешения за внос на работници от 39 държави, като 105 от тях са за синя карта (т.е. за високо квалифицирани лица), а останалите 290 разрешения са за сезонна заетост на общо 2900 чужденци. Най-голяма част от сезонните работници са от Украйна и от Сърбия. До 7 юли Министерството на труда и социалната политика е получило и 503 декларации от работодатели в страната, които са за внос на сезонни работници в т.ч. 2534 души от Украйна, 68 – от Турция, 57 - от Молдова, 52 – от Русия и др., общо – внос на 2725 души персонал за срок до 90 дни. Така туристическият сезон ще е по-добре обезпечен с кадри, отчетоха от ведомството.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков съобщи, че Министерският съвет е приел типови двустранни спогодби по чл.5 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за регулиране на обмена на кадри с три страни - Украйна, Молдова и Армения. Очаква се публикуването им в Държавен вестник, за да започне реалната работа по съгласуването на документите.
Участниците в заседанието се обединиха около позицията, че привличането на работници от трети страни не е единственият подход за решаване на проблемите с работната сила, а са необходими и мерки за подготовка на местни кадри. Също така, беше дискутирана възможността еднодневните трудови договори (по чл. 114а от КТ) да не са само за селското и горско стопанство, а да се отнасят и за други сфери със сезонна натовареност, като строителството, туризъм, преработващата промишленост и др.
Втората част на заседанието беше посветена на възможностите за намаляване на регулаторните режими и таксите към тях. В тази връзка, министърът на икономиката Емил Караниколов представи изготвения от МИ Анализ на лицензионните и разрешителните режими, администрирани от министерството и от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към него. Заместник-министърът на икономиката Александър Манолев докладва, че от предлаганите 187 услуги в рамките на ведомството в 113 ще бъдат внесени промени. Предвижда се отпадане на 8 административни услуги (режими), намаляване на изискуемите документи по 15 административни услуги, служебно предоставяне на изискуемите документи по 14 услуги, както и намаляване или отпадане на таксите за предоставяне на 88 административни услуги. За целта е необходимо да бъдат променени 25 нормативни документа (основно наредби и тарифи), вкл. 4 закона (за измерванията, за техническите изисквания към продуктите, за автомобилните превози и за експортния контрол на продуктите, свързани с отбраната).
Също така, в документа се препоръчва да бъдат използвани всички възможности за плащане на таксите за административни услуги, вкл. по банков път и чрез ПОС-терминали, като последните трябва да функционират на достъпни места в администрацията и да са ясно обозначени.
Работодателските организации оцениха промените, но бяха категорични, че много от лицензионните и разрешителните режими, които касаят бизнеса, са извън министерство на икономиката и затова настояха прегледа на тези режими да бъде повсеместен и периодичен.
Според зам.-председателя на БСК Камен Колев, намаляването на регулаторната тежест трябва да е постоянна, а не кампанийна задача. Той се аргументира с факта, че текущо се приемат нови нормативни актове, които въвеждат нови тежести или увеличават вече съществуващи такива. Пресен пример в това отношение е проектът за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който предвижда многократно увеличение на таксите за касационно обжалване на административни актове.
Следващото заседание на съвета ще бъде посветено на проблемите в енергетиката, вкл. цената на природния газ. Датата на заседанието предстои да бъде уточнена.
