Въпросът е ще влезе ли в сила най-после принципът „замърсителят плаща"
Близо 4 години, след като се заговори за радикални промени в начина на плащане на такса смет, дебатът изглежда отново се връща в изходна позиция, а по всичко личи, че засегнатите страни от евентуалната корекция в законодателството не са се поучили от грешките си.
По време на днешното заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси бяха приети на първо четене изменения в Закона за местните данъци и такси.
Новите правила предвиждат "замърсителят да плаща", както се предвиждаше и през 2013 г., но това така и не беше въведено.
Според законопроекта общините ще могат да избират между три варианта за изчисляване на таксата - на база брой живеещи на адрес, на база вместимост на съдовете или на база генерирани отпадъци със специални „торбички“ - черна за битови отпадъци и бели за разделно сметосъбиране.
Тези идеи обаче срещнаха сериозен отпор както от бизнеса, така и от общините.
По думите на председателя на постоянната Комисия по местно самоуправление и нормативна уредба към Столична община Орлин Иванов това на практика означава драстично увеличаване на битовата такса смет. Той е категоричен, че по този начин за големите общини, каквато е Столична, ще бъде нарушен балансът при разпределянето на финансовата тежест и 70% от нея ще бъде посрещаната от гражданите, не от бизнеса.
„Проблем ще бъде предложената основа за начисляване, защото на практика е невъзможно да се посочи кой точно е ползвателят и съответно замърсителят. Накрая ще се стигне до „данъчна миграция“ и хората масово ще си сменят адресните регистрации с такива в малки общини, за да плащат по-малко за такса смет“, обясни Иванов.
От Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) са на същото мнение. Според тях новите правила са трудно приложими и създават сериозен риск от нерегламентирани сметища.
В по-големите градове това ще доведе до драстичен скок на битовата такса смет за отделни домакинства, заяви кметът на Раковски Павел Гуджеров и добави, че идеята с торбичките не е ефективна.
Той призова между двете четения на законопроекта да бъдат направени промени в сроковете, тъй като общините няма да се справят. „Какво налага това бързане? Срокът е твърде кратък, а всяка община има своите специфики“, каза още той.
Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че, за да има приет закон, трябва да има основа, върху която да се работи. Тя припомни, че има 264 общини в България и няма как всяка от тях да бъде оставена сама да решава. По думите ѝ отлагането на приемането на закона на първо четене не е решение, защото този въпрос вече се отлага твърде дълго.
От ДПС обявиха, че ще подкрепят по принцип текстовете, но между двете четения ще внесат своите предложения.
„Този дебат го водим от есента на 2013 г. И вероятно никога няма да има консенсус. В момента просто започваме отначало, но се надявам да намерим добро и справедливо решение“, каза Йордан Цонев от ДПС.
Така, както е внесен в парламента, проектът не предвижда преходен период, а въвеждането на новите правила трябва да се случи от 2019 г. Кметът на община Самоков също призова за отлагане на срока поне до 2020 г.
Източници от ГЕРБ коментираха пред Investor.bg, че вероятно това искане ще бъде отразено в доклада на работната група преди приемането на второ четене.
Според депутати от управляващата партия най-близкото решение до идеята „замърсителят плаща“ е да се плаща на брой живеещи в имота. Това е и най-подходящо за администриране, подчертават от ГЕРБ.
Кой къде живее ще се отчита с ежегодни декларации, които ще се подават и по електронен път, тъй като данните от ЕСГРАОН (Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението) не са свъвсем пълни.
Предвижда се справедливо определяне на битовите отпадъци - на база генерирани количества, обясни Бойко Атанасов - зам.-министър на финансите.
Красимир Живков, заместник-министър на околната среда и водите, заяви, че така ще има ръст на разделното събиране, а до 2020 г. 50% от отпадъка трябва да се рециклира.
Според Димитър Бранков от Българска стопанска камара през последните няколко години бяха блокирани промените в законодателството за определяне на такса "битови отпадъци" в съответствие с количествата събрани и третирани битови отпадъци и европейския принцип „замърсителят плаща“.
„По такъв начин бяха задълбочени проблемите с разделното събиране и оползотворяване на отпадъците, с паралелното припокриващо финансиране на едни и същи дейности и с нарастващите корупционни практики. Налице е и риск от налагане на значителни санкции от страна на ЕК по отношение на действащата система за управление на масово разпространените и битовите отпадъци, които ще бъдат стоварени върху всички данъкоплатци“ подчерта той.
Според работодателите преобладаващата част от дейностите по поддръжка включително почистване на сняг, рязане на клони, събиране на листа, косене на трева и др. нямат пряка връзка количеството събрани, транспортирани и третирани битови отпадъци. На следващо място липсва обосновка за практическата обоснованост и ефективност при прилагането на предложните основи, вкл. разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот и брой лица с постоянен адрес.
„В тази връзка предлагаме броят на ползвателите на имотите да остане като единствена възможност /основа/ за определяне на частта от таксата за дейностите и услугите по поддържане чистотата на местата за обществено ползване“, призоваха от Българска търговско-промишлена палата БТПП.
В момента работна група работи по законопроекта, като идеята е той да бъде приет до края на годината в пакет с останалите данъчни закони.
БСК: Такса битови отпадъци за парк да не включва площта на недвижимия имот
