Недостиг на кадри в промишлеността, туризма, медицината, образованието и строителството.
Въпреки че през последната година средната заплата в България расте всеки месец, според официалните данни на НСИ, а през лятото показателят в реалния сектор достигна 1040 лева, недостигът на кадри на пазара на труда става все по-осезаем, показва проверка на "Труд".
За недостиг на 190 професии у нас предупреждава експертът Томчо Томов от Българска стопанска камара. В София, където безработицата е 2,2%, според данните на Агенцията по заетостта, се търсят кадри почти на всички позиции – от продавачи в магазин, през сервитьори, бармани и готвачи до търговски представители и мениджъри на ръководни позиции с няколко чужди езика. Само през вчерашния ден водещи интернет платформи за работа публикуваха над 1000 нови обяви.
В пловдивския регион, където разширението на "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) върви в пълна сила, проблемът е още по-сериозен, като почти всеки работодател от индустриалната зона признава за проблеми с липсата на работници, предават кореспондентите на вестника.
"Във Варна и областта има сериозен дефицит на учители след старта на учебната година", съобщи шефът на Регионалната служба по заетостта Божидар Михайлов. По думите му бюрата по труда обявяват свободни места, но няма достатъчно кандидати и някои училища се принуждават да наемат нередовни учители.
"Същата бе картината и за вакантните позиции в туризма – от администратори до камериерки, които се предлагаха и през септември", коментира той. От 2 години в региона има е и глад за електротехници и машинни инженери. Хроничен недостиг на лаборанти изпитват химическите заводи в Девня. На трудовата борса от месеци без успех се въртят и оферти за международни шофьори.
В Бургас перманентно търсен е медицинският персонал. Лекарите, медицински сестри и фелдшери са най-дефицитни. Има недостиг и на строителни работници и служители в сферата на металообработването, техници, механици, монтьори, стругари.
822 свободни работни места обяви Бюрото по труда в област Благоевград в началото на тази седмица. В Пиринско се търсят хора в сферата на туризма и в шивашката промишленост. Непрекъснато се търсят сервитьори, бармани, готвачи и шивачи.
В Северна България голям местен работодател от Троян е принуден да събира служители от други градове с фирмени автобуси сутрин и вечер.
"Проблемът с липсата на кадри е толкова голям, че вече спира чужди инвеститори и цялата икономика", категоричен е и Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал (цялото мнение вижте вдясно).
Оценки
Томчо Томов,
ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК
Очертава се тежък проблем пред
икономиката
Безработицата в България намалява и достигаме нивата на заетост преди икономическата криза. В същото време обаче се очертава тежък проблем пред икономиката, свързан най-вече с недостиг на работници със средна квалификации, които до преди време бизнесът получаваше от техникумите. Държавата трябва да помисли за активни политики и мерки, с които да мотивира част от обществото, което отказва да се интегрира на пазара на труда. Да, от едната страна има хора, които казват, че за ниски заплати няма да работят, но от друга трябва да се замислят какво предлагат те самите на бизнеса. Защото уменията се придобиват с работа. Със закъснение започва да се осъзнава силата на иновациите и възможностите, които дават техническите специалности. Всички това трябва да се анализира. Това не се прави, а подценяването на тенденциите ще е проблем и за икономиката, и за обществото.
Васил Велев,
председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал:
Безработни правят така, че да не станат работни
Имаме проблем и най-накрая държавата трябва да вземе мерки за решаването му, защото от една страна не се променя мотивацията на безработните у нас, а от друга получаваме пасивната съпротива на социалното министерство за повече възможности за внос на човешки ресурси. Закърпихме положението в туризма с кадри от Молдова и Украйна, но на България й трябват работници не за 3, а за 12 месеца.
Наблюдаваме тенденция безработните да правят така, че да не станат работни, а да получават ей така пари от държавата. Всичко това ще се отрази на бюджета на страната за догодина – ще имаме висок темп на растеж, който обаче няма да доведе до растеж на заетостта. Това означава, че няма хора за работа.
Младите в Северозапада – най-големите мързеливци в Европа
Северозападният район на България води негативната класация в Европейския съюз с най-висок процент млади хора на възраст 18-24 години, които през 2016-а нито са работили, нито са учили. Техният дял е 46,5%, при среден показател за ЕС от 15%. Това показват данни на "Евростат" за безработица и потребление във всички региони на ЕС по повод започналата Европейска седмица на регионите, която ще продължи до 12 октомври. След България по този показател "Евростат" класира Гвиана, Франция (44,7%), Сицилия, Италия (41,4%) и двата гръцки региона Стереа Елада (39,6%) и Пелопонес (36,5%).
Според последните данни на европейската статистическа служба, които за за месец август 2017 година, безработицата у нас остава стабилна на ниво от 6,2%. На годишна база се отбелязва сериозно понижение, като през август 2016 г. без работа са били 7,4% от трудоспособното население в страната.
Безработните у нас през осмия месец на 2017 година са общо 209 хил. души, показват още данните на европейската статистика.
Нивото на младежка безработица в страната е достигнала 13,5%, което е с 0,4 процентни пункта по-малко спрямо предишния месец и с 0,7 пр.п. спрямо май. На годишна база все пак се отчита по-сериозен спад, като през август 2016 г. тя е била 18,6%. Общо 21 хил. младежи на възраст до 25 години са били без работа през осмия месец на годината.
Мобилни посредници събират кадри за бизнеса
Мобилни екипи във всички регионални служби по заетостта в страната събират кадри за бизнеса, съобщиха за "Труд" от Агенция по заетостта. Новосформираните екипи посредничат на ключови и структуроопределящи работодатели в регионите на Бургас, Варна, Ловеч, Монтана, Русе, Благоевград и Хасково. Идеята на агенцията за създаване на подобни мобилни групи е следствие на успешните резултати, реализирани от пилотните проекти в София и Пловдив. За една година, откакто моделът се прилага там, са проведени над 1400 срещи с работодатели, в резултат на което са заявени над 14 122 свободни работни места. Това е помогнало на 10 330 души да започнат работа чрез посредничеството им.
Във всеки мобилен екип има експерти от различни сфери, в него участва и по един представител от всяко бюра по труда в региона. Основната задача на трудовите посредници от екипите е да посетят на място работодателите и да осъществяват връзката между тях и търсещите работа, познавайки добре спецификата на местния трудов пазар и техните конкретни потребности.
Източник: вестник "Труд"
