Как фирмите да намерят подходящи международни партньорства за програмата за иновации на Европейската комисия
Тясната връзка между бизнеса и университетите, която да създава подготвени кадри за индустрията. Такава бе кратката формула за успешен бизнес само до преди няколко десетилетия. Днес, в ерата на дигиталната революция, бизнесът търси не просто наука, а приложни изследователски организации, чрез които да създаде иновация, която да грабне потребителите. И в технологичната надпревара вече не е случайност, а честа закономерност добрите иновации да са плод на големи и международни екипи, специализирани в различни сфери. Брюксел също забеляза и отговори на новите очаквания, чрез „Хоризонт 2020“. Това е най-голямата програма в света за научни изследвания и иновации с общ бюджет от 77 млрд. евро. Голяма част от стотиците схеми за финансиране по механизма изискват участниците да са от различни страни-членки на ЕС и да си партнират под формата на консорциуми, включващи фирми, университети, научни организации, НПО-та и други. Има малки изключения, като един от тях е Инструментът за малки и средни предприятия, където се допускат индивидуални проектни предложения, но само от фирми, покриващи изискванията на ЕС за малки и средни предприятия.
Ясен ли е хоризонтът?
Стартът на “Хоризонт 2020” реално бе даден през декември 2013 година, а днес обобщените данни на ЕК показват, че по програмата са усвоени 29 037 626 317 евро по общо 79 559 одобрени проекта, което е под 40% от общия ресурс до 2020. И ако темпото като цяло е сравнително добро, то България със сигурност трябва доста да се забърза, за да настигне другите в ЕС. Причината – усвоените от наши фирми и организации средства поставят страната ни 24 място спрямо другите страни-членки. Изплатените Бг грантовете са за 56 млн. евро. След нас са само Литва, Латвия, Хърватска и Малта. Прави впечатление, че в цели 15 консорциума с финансирани проекти е участвал Софийският университет Св. Климент Охридски, следван от Института по семепроизводство на зеленчуци Марица в Пловдив (Топ 10 на българските проекти, но по получени субсидии, виж в таблицата - б.а.).
“Хоризонт 2020” е разделен в три големи оси - "Водещи позиции в промишлеността", Високи постижения в научната област" и "Обществени предизвикателства". Сред най-атрактивните схеми са Европейския научноизследователски съвет с общ бюджет над 13 млрд. евро. Финансира индивидуални 5-годишни проекти на топ изследователи. За още толкова е схемата “Водещи позиции при базовите и промишлените технологии”, чрез която се подкрепят основополагащите технологии, необходими за подпомагане на иновациите във всички сектори, включително при информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и космическите изследвания. Други 8 млрд. евро са за сектор “Здравеопазване и благосъстояние”. Има и още средства за дейности по инициативата „Мария Склодовска-Кюрѝ“ с бюджет над 6 млрд. евро, която подкрепя млади изследователи. 3 млрд. евро са предвидени за “бъдещи и нововъзникващи технологии”. Налични са и по-малки схеми като екологични иновации, сигурността на гражданите. В повечето случаи проектите се финансират на 100% с европари, едно от изключенията е “Инструментът за малки и средни предприятия“ по “Хоризонт 2020”, където грантовата сума е до 70% от проекта. (От тази година при него се променят правилата за оценка на проектите - виж по-долу - б.а.). “Хоризонт 2020” се представя в работни програми за по две години, като сега стартира последната, която покрива послядния период от три години - 2018-2020 г
Златната връзка
Най-голямото предизвикателство пред проектите по “Хоризонт 2020” е откриването на най-подходящи партньори, т.е. съчетаването на бизнес експертиза с точната изследователска организация и университет като програмата изисква сътрудничество между най-малко 3 независими организации от 3 рзлични страни-членки или асоциирани държави. Безплатните и платени опции за осъществяване на тази “златна връзка” бяха представени пред българския бизнес на форум в София през миналата седмица, организиран от Европейската мрежата за подкрепа на бизнес - Enterprise Europe Network (EEN) и Българска стопанска камара, с медийното партньорство на сп. “Икономист”.
Възможностите за безплатни съвети и директни срещи за партньорства в бъдещи консорциуми по “Хоризонт 2020” се предлагат именно от EEN. В нея участват над 680 бизнес и изследователски организации от над 60 страни в Европа, Азия, Северна и Южна Америка. “Страните от ЕС имат право по “Хоризонт 2020” да избират за свой партньор също организации и фирми извън ЕС”, уточни Веселин Илиев, ръководител на EEN към БСК. Възможностите за най-добро съчетание на малко и средно предприятие с научни организации или чуждестранен партньор предлага самата мрежа, която разполага с най-голямата база данни за бизнес и научно коопериране в Европа. Тя предлага и специализирани безплатни услуги за намиране на партньори. Мрежата предоставя и съвети за управление на иновациите в предприятия и оценка на иновативния капацитет по лицензирана методология. Не на последно място е и опцията за предоставяне на консултации и организиране на обучения относно европейско законодателство и стандарти, изисквания при навлизане на нови пазари, защита на интелектуалната собственост и възможности за финансиране.
Чрез мрежата могат да се осъществят и директни контакти за бъдещите партньорства. Това може да се случи на периодично организираните кооперационни борси за технологичен трансфер и ноу-хау между иновативни предприятия, или по време на често организираните от Мрежатамеждународни двустранни бизнес срещи.
Събирането на най-добрите партньори за реализиране на иновативни проекти по “Хоризонт 2020” вече е и успешен бизнес модел, реализиращ се от частни компании. Такава е мрежата Vision2020, създадена през 2014 г., която към днешна дата включва 350 малки и средни предприятия и над 70 водещи европейски научни изследователски организации. “Две трети от средствата по “Хоризонт 2020” са предвидени за консорциуми. Моят съвет е, ако искате фирмата ви да бъде успешна утре, заложете на иновациите”, заяви Майкъл Брауни, съосновател и стратегически съветник на мрежата, позиционирана в Лондон и имаща членове от цял ЕС. Той подчерта, че най-важната част при проектите по “Хоризонт 2020” е въздействието от иновацията, което ще се измери на пазара и при потребителите. “Много често по проектите може да се събере голямо научно знание, но те остават до там, ако не се аргументират добре търсените резултати от тях”, добави още той. 900 евро струва регистрацията на МСП в мрежата, което е еднократна такса до края на програма Хоризонт 2020. Услугите на мрежата включват и организиране на периодични събития, на които по-различни теми се събират потенциалните кандидати и партньори. Наред с това регистрираните компании могат да ползват и платформата Crowdhelix, която е онлайн среда за намиране на партньорсва по Хоризонт 2020. Crowdhelix работи на принципа на “Фейсбук”. Чрез постове всеки желаещ пуска информация какъв тип партньор или научна организация търси за своя проект по “Хоризонт 2020”. Мрежата има опцията да препоръчва постове за бъдещи партньорства. В момента платформата е разделена на 16 тематични сфери за партньорства, сред които здраве, киберсигурност, енергия, климат, общество, сигурност, “умни градове”, “дигитализация”, материали, търговия, космос, вода. Проверка на “Икономист” показа, че към момента в мрежата са регистрирани три български малки и средни предприятия. За да се присъединят големи предприятия и унивеситети е необходимо да заплатят годишен абонамент за услугите на Vision2020 струващ 5000 евро.
ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА
Новата работна програма за периода 2018-2020 г. за “Хоризонт 2020” поднася редица изменения на правилата за “Инструмента за малки и средни предприятия“. Както “Икономист” вече писа няколко пъти, родните фирми с иновации в напреднал етап на технологично развитие могат да кандидатстват по някоя от двете фази с грантово финансиране на схемата. Първата е за предпроектни проучвания. Подкрепата при одобрение е 50 000 евро. Втората фаза предоставя финансиране за широко-мащабна демонстрация, тестване на иновацията, създаване на прототипи, регулиране, мащабиране, миниатюризация, подготовка за пускане на пазара и други пред-пазарни дейности. Помощта тук варира от 0.5 млн. евро до 2.5 млн. евро (грантът е до 70% от всички разходи по проекта). Има и третата фаза на Инструмента, която се преименува от Фаза 3 в Business Acceleration Services. Тя не предоставя директно безвъзмездно съфинансиране, но подпомага достъпа на МСП до публичен и частен рисков капитал.
Правилата на играта се сменят от тази година, като „Инстумент за МСП“ става изцяло тематично отворена програма или казано по друг начин, кандидат може да участва с идея във всякаква област, без предварително формулирани теми.. Целта на Брюксел е да разшири спектъра от иноватини компании и да премахне всяка бариера, която би ограничила участие.. Любопитна подробност е, че членовете на журито по проектите са разположени в различни градове на Европа и не се познават. Оценката е изяцло „дистанционна“ като за оценители се избират най-вече членове на венчър компании, „бизнес ангели“ и бизнес лидери. Пазарът значително измества по важност технологията, което рефлектира и върху формата за оценка. Занапред най-голяма тежест ще има компонента “въздействие от иновацията”, като формира 50% от общата оценка. Оценяват се три критерия: Технологични предимства (Excellence), и Въздействие (Impact) и Изпълнение (Implementation). За да са успешни, проектите трябва да съберат оценка от над 13 точки от общо 15, посочи Евгени Косев от консултантска компания специализирана в Хоризонт 2020, ARS Applied Research Solutions. До момента финансиране на първа фаза по Инструмента са получили 7 български малки и средни предприятия и едно е финансирано с 1,2 млн. евро директно на втора фаза.
Автор: Драгомир Николов, сп. Икономист
