„Дигитализацията и автоматизацията на бизнеса и икономиката безспорно ще дадат големи възможности за заетост и професионално развитие, но този процес непременно ще премине през реорганизиране и преструктуриране на много работни места по сектори. Дори много професии напълно ще изчезнат особено в сферата на услугите.“
Това сподели доц. д-р Асен Ангелов, съветник по въпросите на пазара на труда в БСК, по време на международна конференция „Бъдещето на труда“, организирана от Министерството на труда и социалната политика, в партньорство с Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).
Форумът се проведе на 21 и 22 март 2018 г., в НДК, в рамките на програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС, а целта бе да насърчи обмяната на мнения и виждания за предизвикателствата и възможностите, свързани с динамично променящия се под влиянието на дигитализацията трудов пазар.
Според д-р Ангелов, от 2007 г. насам, след като започнаха по-сериозните инвестиции от европейските фондове в модернизация на земеделието и селското стопанство, сме изгубили над 100 000 работни места. От изключителна важност сега са активните политики на пазара на труда. Ако те са достатъчно ефективни, няма да се допуска големи групи от икономически активното население да остават за дълъг период от време без работа, да изгубят трудови навици, мотивация, желание за последващо професионално развитие и да попаднат в риск от нисък социален статус и бедност.
„От друга страна, ефектът на активните политики на пазара на труда е пряко свързан със провежданите от държавата на пасивни такива. Над 237 000 са официално регистрираните безработни у нас. Две трети от тях се интересуват от възможностите на социалното подпомагане и обезщетенията при безработица и ги предпочитат дори и в случаите, когато им се предлага работа или могат да започнат такава. Подобен избор, който изцяло е предизвикан от некоректни активни и пасивни политики на пазара на труда, създава постоянно увеличаваща се група от хора, които не работят, не придобиват нови умения, но и губят с времето и тези, които притежават. При темповете, с които се дигитализира икономиката, е възможно голяма част от тях никога да не могат отново да се адаптират към изискванията за нова заетост“, каза още Асен Ангелов.
Според него, оценката на уменията на работната сила, както и актуална информация за работните места и изискванията на работодателите, е ключова. „92% от всички предприятия в България са малки и средни. Това предполага, че голяма част от служителите в тях съвместяват повече длъжности и съответно са придобили множество умения, а от друга страна, постоянно се увеличава и групата на тези, които нямат уменията, или тези, които притежават не се търсят на пазара на труда. Крайно необходимо е да се приложи оценка на уменията, но преди това държавата трябва да проведе постоянна политика за мотивация и да даде отговор на въпроса защо всеки един трябва да избере възможностите на професионалното развитие пред гарантираната бедност от неактивно поведение за предпочитане на системата на социално подпомагане пред труда“, каза пред участниците във форума представителят на БСК.
Във форума участваха над 150 представители на международни институции, социални партньори, организации на гражданското общество и политици от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Западните Балкани. Основните обсъждани по време на конференцията въпроси бяха:
- Кои ще са знанията и уменията за работните места в следващите десетилетия?
- Кои са основните предизвикателства, свързани със застаряването на работната сила?
- Как да се насърчи по-дългия трудов живот и да се улесни трансфера на опит и знания между поколенията?
