Силата на обединения бизнес e залог за успешен Дунавски регион, казва председателят на Русенската стопанска камара проф. д.н. инж. Красимир Ениманев, който във вторник навършва 60 години.
Визитка
Проф. полк. д.н. инж. Красимир Ениманев е роден на 24 юли 1958 г. Възпитаник на Математическа гимназия „Баба Тонка“, Русе. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия в София – строителен инженер с пълна проектантска правоспособност, както и Икономическия университет във Варна. Има академичен военен курс и е полковник от резерва. Преподавател е в Русенския университет „Ангел Кънчев“, Техническия университет – София, ВСУ „Черноризец Храбър“ и Висшето училище по телекомуникации и пощи – София. Доктор на науките с над 150 научни статии, доклади, учебници и др. Председател е на Регионалния обществен съвет „Приятели на Русия“. Председател на Русенската стопанска камара и член на Дирекционния съвет на Българската стопанска камара.
______________
На 26 юли една от най – старите стопански камари в България – Русенската, ще проведе годишния си бал с награди за принос в различни категории. Очевиден е Вашият принос през последните години за популяризиране на дейността й. Върху какво работи ръководството на камарата в последно време?
Русенска стопанска камара е част от алианса на Българска стопанска камара и в различните исторически моменти оказва много силно въздействие върху стопанския живот на региона чрез дарителство, изграждане на центрове за просвета – училища, регионална библиотека, подкрепа и съвместна работа с висшите училища. Старали сме се да избягваме политическия елемент, като всеки наш член има свободата да изповядва различна политическа и верска принадлежност. Дългогодишният бивш председател инж. Ганчо Ганев с Управителния съвет до 2015 г. запази и институциализира стопанската камара, за което има нашето признание и уважение. Наше задължение е да надстроим и продължим работата с бизнеса от русенския регион. Погледът на новия Управителен съвет е отправен напред, към решаване на големите проблеми на регионалния бизнес, породени от финансовата и икономическа криза. Ние не можем да променим тежката бизнес среда (изключително много администрирана, регулирана и т.н.), недостатъчната административна компетентност, демографския кризис и прогресивно увеличаващата се неграмотност, както и липсата на мотивираност у гражданите. Това е работа на политиците. Наш дълг е да създаваме работни места и да увеличим производителността чрез нови технологии и машини. Надяваме се чрез точни аргументи и предложения да убедим държавното и политическо ръководство да се вслушва в мнението ни.
Каква е мисията на годишното Ви тържество?
Въпреки че една немалка част от русенските фирми изчезнаха от пазара, или бяха принудени да се преместят в други географски региони, останалият бизнес се стреми да запази сегашните си пазари, работни места и да завоюва и открива нови. Убеден съм, че можещите и успешни ръководители на бизнес структури трябва да се познават, да са седели на една маса, да имат лични впечатления и спомени. Това е целта и на предстоящото събиране, което Русенската стопанска камара инициира. И понеже в неформална обстановка могат да се родят наистина качествени идеи в полза на обществото, УС на РСК ще предложи да възстановим училищата, свързани с пряко обучение на работници с различна квалификация и направление и във връзка с промените в образователните закони. Няма фирма, която да не се оплаква от липса на качествени работници. Навремето нашите предци са ги наричали чирак, калфа, майстор. И тези хора са били точно толкова ценени и нужни, колкото всяка друга професионална категория. Не трябва дълго да спорим, за да се убедим, че предците ни са имали силата да обединят усилията си и да възпитават и обучават работници и служители. Учейки се от тях, ние сме длъжни да възродим старото занаятчийско образование с нови форми, съответстващи на съвременния етап на развитие. Нещо повече - голяма част от предприемачите също се нуждаят от обучение и добри практики в различните отрасли. Ето затова РСК лицензира т.н. „Училище на бъдещето”, което да помогне за постоянно преквалифициране и повишаване на образователното равнище на кадрите, нужни на бизнеса.
Г-н Ениманев, сега Вие сте моторът на Русенската стопанска камара, ръководите и други обществени структури, известен сте и като бизнесмен, преподавател в няколко ВУЗ-а. Кое от всичко това е било най-голямата Ви тръпка в живота?
Благодарен съм на Създателя, че израснах в скъпата ни Родина – България в стар род – по това, което на мен ми е известно, повече от 300-годишен, където възпитанието, образованието и патриотизмът са били водещи ценности. Благодаря на другарите от детството, училищните ми приятели, квартала и казармата, колкото и забавно да звучи сега, с които израснахме заедно и съхранихме едно човешко отношение и уважение. Строителството беше началото на зрелия ми жизнен път. Голямата тръпка в живота ми. Нещо като първа любов. Впуснах се с цялата си душа… Паралелно опитах да съградя и други бизнес структури- туризъм, ресторантьорство. Дали съм успял, ще се преброи по създаденото през годините. Снимките, които съм запазил през годините, ме карат да се усмихвам през сълзи… Щастието ми идва от спомена за хората, с които съм контактувал, съдбите, на които съм повлиял, благодарността в очите на младите хора, които са получили подкрепа по различни начини – с работа, с добра дума, с приятелско рамо…. Тези неща са неизмерими.
Вие сте професор в няколко университета, при това преподавате коренно различни и несвързани на пръв поглед специалности, как става това?
Не бих казал, че ми е трудно. Това е да преразказваш живота си ежедневно. Строителство и бизнес… Колкото и да са различни, иде реч за вървене напред. Аз лично не мога да дам оценка на труда си, но пълните зали и утихващата аудитория, която по принцип е шумна, ми дават основание да мисля, че владея студентите и са им интересни знанията, които давам. Удоволствие е, че ме търсят и в свободното си време - да говорим, да се консултират, да поискат съвет, или подкрепа… С голяма изненада открих случайно в интернет пространството, че в Русенския университет е открит форум „Ениманев каза….”, в който ме цитират… И помнят! Това са малките ценни мигове на неподправено уважение, които не се купуват с пари.
Мислите ли, че това е върхът на кариерата Ви? Все пак 60 години е една зряла възраст. Какво още бихте искали да направите?
В главата ми се въртят идеи за 300 години напред. Явно няма да осъществя всички, но се надявам да се справя с повечето. Като начало нека започнем с изграждането на Професионално училище, защото бизнесът е гладен за кадри. Това е от обществена полза и значение. От преди двадесет години имам мисълта да направя Дом за възрастни хора. Виждам по улиците толкова самотни и стари хора, едва кретайки, и си давам сметка колко е страшно в тази възраст човек да е сам, стар и болен. Знам, че няма как да помогна на всички, но поне мога да се опитам да изградя структура, в полза на хората. Отдавна ме осенява идеята и да направя ферма за животни, която да се самоотоплява и да има един затворен цикъл на обслужване. И още много, много неща бих искал да направя…
И като финал – как се виждате на прага на шестдесетата си годишнина, доволен ли сте от живота си и какво пропуснахте да направите?
Много отговорен въпрос ми задавате… Като дете, двегодишен, исках да стана космонавт. Но въпреки че не можах да осъществя тази си мечта, то с летежа си през живота, стигнах до позицията да отдавам знанията си в полза на обществото. Това, мисля, е най-ценното за един човек. Да се научи да се раздава. Стремежът към съвършенство е много труден път и е съпроводен от грешки и успехи. Много мисля за тези, които по една, или друга причина съм обидил, или наранил. Сега е моментът да помоля смирено за прошка!
