Дата: 17.07.2018

Източник: Economic.bg

Прочетено: 2497

Промените за работата на трудово-експертните лекарски комисии (ТЕЛК) не успяха да обединят партньорите от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и не получиха подкрепа от всички тях. Единствено Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепиха законопроекта, предложен от Министерството на здравеопазването. 

Въпросният проект предвижда промени в процедурата за медицинска експертиза на хората с увреждания, но не и в оценката на тяхната работоспособност.

Част от предложенията как да се промени съставянето на медицинска експертиза касаят промени относно самите ТЕЛК-ове. Предложените промени са продиктувани от факта, че средната възраст на лекарите в трудово-експертните лекарски комисии се увеличава и днес тя е над 60 години.

От здравното министерство предлагат лекарите в ТЕЛК-овете вече да не се наемат на трудов договор и на пълен работен ден. Причината е, че като се наемат така, те не могат да упражняват и други лекарски дейности и губят мотивация да отидат на работа в ТЕЛК. Освен това, за да може в бъдеще работата на лекарите в трудово-експертните комисии да е още по-малко в конфликт с другите им задължения, подкрепените от КРИБ и КНСБ промени предвиждат също обучението на медиците, кандидатстващи да са в комисиите, да може да се случва онлайн през уеб-страницата на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

От Министерството на здравеопазването предлагат също създаване на електронна система, която да управлява молбите за ТЕЛК-ово решение. Тази система обаче няма да е достъпна за гражданите, те ще подават молбите си по пощата, а електронната система ще предава информацията до Националния осигурителен институт (НОИ) и останалите компетентни институции.

„Заявителите ще имат възможност да подават заявления и необходимите медицински документи и по пощата. За целта вече се работи по усъвършенстването на електронна информационна система за медицинската експертиза. Документите ще се подават до съответните картотеки в регионалните здравни инспекции, в които ще се попълва електронното здравно досие”, каза Светлана Йорданова, зам.-министър на здравеопазването.

По думите ѝ новата електронна система ще доведе до по-бързо издаване на ТЕЛК-решения, а освен това свързването ѝ със системата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще позволи проследяване на заболявания, както и по-голям контрол върху издаваните медицински документи.

Директорът на НЕЛК д-р Кънчо Райчев от своя страна коментира, че промените в предложения законопроект ще ограничат субективизма при издаването на медицинските експертизи.

Три от четирите национално представени работодателски организации обаче отказаха да подкрепят предложенията на здравното министерство. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев коментира, че предложените промени не премахват предпоставките за корупция и разхищаване на средства в областта на ТЕЛК-овите решения. Той посочи също, че предложенията няма да подобрят реализацията на хората с увреждания на пазара на труда.

„По никакъв начин не се подпомагат и насърчават хората с увреждания да работят, а по-скоро обратното – насърчават се здрави хора да се пенсионират по инвалидност и да получават пенсия, работейки в същото време на заплата. Не се насърчава и бизнесът да наема хора с увреждания”, каза Велев.

Неговата позиция беше споделена от Българската стопанска камара (БСК) и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), които още вчера разпространиха своята позиция относно подготвяните промени. Въпросната позиция гласи, че в измененията липсва същественост, а освен това има отклонения от основни принципи, залегнали в законодателството на България.

„Всички се обединяваме около тезата, че системата има огромен проблем, това се вижда от години, колегите от НОИ също могат да кажат много в това отношение. Не бива да бъдем обвинявани за големите ни очаквания – след като проблемът е голям, решението трябва да е радикално”, каза зам.-председателят на БСК Димитър Бранков. 

„За нас е изключително важно да чуем позицията на Министерството на здравеопазването по въвеждането на Международната класификация на човешката функционалност, увреждания и здравето (International Classification of Functioning, Disability and Health; ICF – б.р.)”, каза още той.

Йорданова отвърна, че ICF е вече разработен проект, който се реализира в Министерството на труда и социалната политика (МТСП). „Това означава, че инструментариум по прилагането на тези индивидуални системи спрямо всеки човек с увреждане тепърва трябва да се приготви. Не е във функциите на Министерството на здравеопазването да осъществим този проект. Проектът мисля, че върви по план и до края на 2019 г. по него е заложено обучение за прилагането на ICF на близо 400 експерти”, каза здравният зам.-министър.

Този отговор обаче не беше достатъчен на АИКБ, БТПП и БСК и те отказаха да подкрепят промените в работата на ТЕЛК-овете.

КРИБ обаче беше първият социален партньор и единствената работодателска организация на днешния Съвет, която подкрепи законопроекта. „Ние имаме различно становище, което се изразява в следното – подкрепяме изцяло предложените промени, не защото те са съвършени, а защото оценяваме високо усилията на министъра на здравеопазването да извърши тези необходими стъпки”, каза Румяна Георгиева.

Впоследствие подкрепа дойде и от синдикална организация – КНСБ. Първоначално синдикатът отказа да изрази подкрепа, защото представителите му бяха останали с впечатление, че според новите промени НЕЛК ще издава ТЕЛК-ови решения единствено на база медицинските документи на хората, подали молба. Когато вносителите им обясниха, че когато се налага, НЕЛК ще изисква и клиничен преглед преди издаването на ТЕЛК-ово решение, от КНСБ подкрепиха проекта.

редседателят на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов обясни, че отказва да подкрепи законопроекта, защото документът не дава отговор на основния страх на хората с увреждания – ще изгубят ли чрез него част от правата си и съответно ще започнат ли да получават по-малко пари в бъдеще. Манолов предложи в проекта с промените да бъде записано, че измененията в него ще влязат в сила в бъдеще, за хората, които тепърва ще кандидатстват за ТЕЛК-ово решение.

Така, макар и без подкрепа от всички социални партньори, новият законопроект с промени в работата на трудово-експертните лекарски комисии продължава своя път това да се превърне в закон. Причината е, че обсъждането проектозакони в НСТС е формалност преди гледането на въпросните документи в Народното събрание.

Именно формалност беше и причината работата на днешния Национален съвет за тристранно сътрудничество да започне с изгонването на омбудсмана Мая Манолова от залата. Тя обясни, че е в Министерския съвет, защото темите, които ще се обсъждат, са важни за обществото, а освен това тя е вносител на законопроект за ранното пенсиониране на миньорите. Според правилника за работата на НСТС обаче външни хора могат да присъстват на заседанията на Съвета единствено по покана на някой от социалните партньори – МТСП, работодателска организация или синдикат.

вж. ДОКУМЕНТИ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО