Дата: 08.11.2018

Източник: clinica.bg

Прочетено: 3852

Бюджетът на НЗОК за следващата година вече мина през Надзорния съвет на фонда и беше приет на първо четене в парламента. Ясни са не само финансовите параметри, заложени в него, но и промените, които здравните власти искат да направят от 1 януари. А те са много - нов начин на финансиране на лекарствата, разрешаване на болници от партиите, създаване на мегаагенция за медицински надзор, вливане на Фонда за деца в НЗОК. Какво мислят за тях участниците в здравната система, потърсихме за коментар проф. Григор Димитров от БСК и член на НС на НЗОК. Когато говорим за здравеопазване винаги сме свикнали да говорим за негативните страни. Ние оценяваме, че онова, което се направи в последните години за здравеопазването ни позволи да сме горди, че имаме лекари, специалисти и апаратура, която отговоря на съвременното световно равнище. Но да започнем с бюджета на НЗОК и с това какво представлява той. Има голямо обещание, че се дават половин милиард повече. 439 милиона за Здравната каса повече, спрямо миналата година.

Бюджетът на НЗОК е 80% болнична помощ

и 30% лекарства. Няма страна в ЕС, която да има такова съотношение. Болничната помощ стига 2 милиарда лева, лекарствата минават милиард и сто. А за извън болничната помощ, за която толкова много говорим и за която искаме да развиваме само 10-12% от бюджета на НЗОК? Тя отново е силно подценена. Отново основните средства, които се отделят са за лекарства. Лекарствата за онкологично болните са около 10 % от бюджета на здравната каса. За тази година достигат 430 милиона лева. За сравнение 2012 година те бяха 180 млн. лева. Този бюджет, който ще се гласува е бюджет, който ще запази доплащането на хората. Отново съотношението, което се припомня 48-51% за сметка на българските граждани, ще се запази. Аз съм притеснен, че това съотношение на доплащане от страна на хората ще се увеличава, при тези ресурси, с които разполага здравната каса.

Този бюджет е свързан и с много плащания и грешки,

които са натрупани от ръководствата на НЗОК и на онези, които управляват здравеопазването. В момента имаме задължения към чужди здравноосигурителни каси, казвам задължения, а не просрочия в размер на 289 млн. лв. това е към 31 септември. Тази година е предвидено от касата да се платят около 160 млн. лева, но да не забравяме, че през тази година средногодишно задълженията, които имаме към чуждите здравни каси са не по-малко от 70-75 млн. лева, независимо, че в България разполагаме с изключително добри специалисти. Този бюджет ще бъде свързан и с връщането на много дългове, които касата има към изпълнителите на здравни услуги. НС на НЗОК ще преразгледа всички плащания, които има и полека лека трябва да се издължаваме.

Това, че се мълчи не означава,

че се решават проблема. Освен това не съм убеден, че задълженията които имат болниците, а те са около 500 милиона лева към доставчиците ще бъдат намалени. Няколко думи и по преходната част на бюджета.

Обикновено, когато се представя бюджета се казва, че държавата дава много пари или : „Ние наливаме много пари в бюджета". В бюджета на Здравната каса не се наливат пари. НЗОК е единствената обществена организация, която не се субсидира от държавата. Тя се издържа от вноски, които всички ние правим тук. И разбира се държавата плаща около 4 милиона лева за един контингент от хора, за да го лекуваме. Тоест субсидия не се получава и не се наливат пари. 70 на сто от увеличението на осигурителните вноски идва от увеличението на нашите доходи. Тази година

1.1 млрд. лв. се дават за увеличение на заплатите

в бюджетната сфера. Около 200-250 милиона за сектор сигурност. Около 300 милиона за образованието.

Никъде обаче не се казва, че здравеопазването е приоритетно.

Поглеждайки приходната част на бюджета ние виждаме, че здравната вноска, която се прави за едно дете от държавата е 25 лева на месец. Средната вноска, която се прави за един пенсионер е 31 лева за месец. А кажете ми как ще стане лекуването и то качествено лекуване за едно дете с 25 лева на месец или 560 лева за годината? По никакъв начин няма да стане, затова и дефицитът на здравната каса е толкова голям. Държавата плаща средногодишно около 35-36 лева на хората, които осигурява, а те са 4 милиона и 100 хиляди души. И се получава един парадокс, че за хората, които държавата осигурява се плаща 30% от бюджета, а онова което се дава като разход на НЗОК е 70%. Ние не казваме, че не трябва да има солидарен принцип, но солидарността е в трите фаза на осигурителния процес. И на входа и, по време на ползване на услугите, и на изхода. Ние го разбираме само във фазата ползване, което е абсолютно неправилно.

Непрекъснато поставяме въпроса защо хората,

които осигурява държавата се осигуряват на база минималния осигурителен доход на само осигуряващи се лица. Те се осигуряват така, защото този доход се определя със закон и през годината не може да расте.

Тоест вноската е константна, а тази вноска, която ние правим през годината расте и от там идват допълнителните приходи средно 120 -130 милиона за Здравната каса. Така че, когато говорим за бюджета на НЗОК трябва да се има това предвид, държавата трябва да погледне към хората, които подлежат на лекуване. ¼ от населението са пенсионери. 1.3 млн. пенсионери получават пенсии 300 лева и ние разчитаме, че от тяхното увеличение, което е средно годишно около 20 лева ще увеличим дохода, който ще влезе в НЗОК. Очевидно е, че държавата трябва да преразгледа своята позиция по отношение на хората, които се лекуват. Не може тази година да се дават милиард и половина за увеличение на заплати, а когато се поискат 30 милиона за стабилността на общинските болници, които са пред фалит, една стотинка да не се даде. Моделът трябва да бъде такъв, че субектите, които го организират, да зависят от пациента. Тоест в центъра на вниманието да бъде човекът.

Защото ние сега се занимаваме с други работи,

а не с човека. Системата трябва да бъде така организирана, че негово величество човекът да определя поведението на системата, а не пирамидата да е обърната. Мерки, които трябва да направим, за да рационализираме системата. Миналата седмица организирахме една среща с представители на няколко големи болници, включително и частни и представители на големи застрахователни компании и министъра на здравеопазването. Обсъждахме въпроса, какво трябва да направим предварително, за да има реформа. На първо място трябва да преостойностим цялата медицинска дейност в страната. Онова, което ползваме като информация е изключително деформирана, а именно цената на КП от 2006 година. И ако правим разчети върху тези числа, нищо няма да се получи. Така е и в системата на осигуряването и застраховането. Трябва да има реална стойност на онова, което се предлага.

Колко струва то в този момент,

в противен случай този, който го предлага ще фалира. Ние нямаме реална оценка на това, което се прави и затова разчетите, които ги правим и се публикуват най-малкото будят съмнение от такива хора като мене. Второ нещо е създаването на актюерски, математически модел. В НЗОК трябва да има звено, което да прави актюерски модел на разходите, на онова което покриваме със суми, за да знаем колко можем да покрием и колко някой друг ще покрива. Битката е безуспешна за сега. Малки компании, които имат приход около 20-30 милиона имат задължително актюуер. Всяка година той прави математически модел на състоянието на системата и определя, с премията която имат, могат ли да погасят разходите. Ето сега въпросът, който възникна с премиите и застраховката гражданска отговорност.

Ние не успяхме в здравната каса да се преборим с това.

А здравната каса разполага с 4 милиарда лева ресурс. Очевидно е, че БЛС дълго време говори за това, че трябва да се помисли за цената на лекарския труд. Преди да направим реформата трябва да видим с какви кадри ще разполагаме в следващите 10 години. Имаме ли или нямаме кадри. Или ще направим реформа, а хората ги няма. Имахме среща с асоциацията на общинските болници. Пълна трагедия. Средната възраст на сестрите е пенсионна. Същото е положението със сестрите в страната. През 90-те години броят на медицинските сестри беше 83 000. Сега техният брой е 26-27 хиляди. С този ресурс не могат да се направят дежурствата в болниците. Има ли визия министерството за това? С какви кадри ще го прави? Как ще го прави по години? До този момент ние не сме видели това.

Объркана работа е Здравната каса. Първо има един Надзорен съвет, който е нито надзорен, нито управителен.

Т.е. Надзорният съвет има оперативни функции

и в същото време има надзорни функции да контролира сам себе си. Три дни преди заседанието получаваме по 350 страници и има изпитания за нашите интелектуални способности дали ще разберем какво има в тях. Това не е управление на здравната каса. Управителният съвет трябва да върши оперативното управление. От години говорим за какво ни трябват 27 РЗОК. Много добре те са създадени преди 20 години, ама за 20 години един милион от населението го няма. Силно преструктуриране на болничната помощ и в същото време 2 320 души работят в здравната каса. Аз който идвам от частния бизнес за мен това е голяма бройка.

Трябва да се промени и да има нова философия на контролната дейност. Тази контролна дейност, при която се отива и се проверяват ЕГН- та, запетайки, точки и т.н. това не е контролна дейност, в условията на дигитална среда, в условията в която имаме електронизация на всичко. Ние можем да правим дистанционен контрол, що трябва да се ходи? Какво правим със здравнонеосигурените лица? От години се говори за това. Те са маргинални групи и хора, които не се осигуряват. Добре на едната част от тях, трябва да търсим начин за събиране на вноските, но с маргиналната част какво правим. Те са около 600 000 души.

Тези хора нямат право на никаква медицинска помощ

освен спешната. Ние търсим решение на спешната помощ с линейки и други неща, а не търсим как да намерим поне минимални средства тези хора да отидат в болниците. В това отношение поклон пред лекарите, те ги приемат и така болниците започват да трупат дългове.

Преди да пристъпим към реформата трябва да си напишем добре домашното за онова, което правим сега. В противен случай ще влезе с деформирана информация, деформирани структури в една реформа, която е обречена, ако постъпим по този начин. Посочваме като добър модел този на Холандия, но трябва да кажа само 3 цифри. БВП на Холандия е 700 млрд. долара. Те отделят 10 на сто за здравеопазване, 70 млрд. долара. 11милиона е населението. Средно на един човек по 4 хиляди долара. От сметките, които имаме у нас се отделят средно по 300 евро на човек. Ако държавата иска нейните хора да бъдат добре лекувани, трябва да направи необходимото и да пренасочи много ресурси в системата на здравеопазването. В противен случай както казват здравеопазване става не с пари, а с много пари.