БСК предлага мерки за намаляване на негативните ефекти от нарастващите цени на квотите за емисии на парникови газове, ограничаване на административната намеса на БНЕБ.
Българска стопанска камара предлага мерки за намаляване на негативните ефекти от нарастващите цени на квотите за емисии на парникови газове, ограничаване на административната намеса на БНЕБ и постепенно поскъпване на битовия ток.
Производството на електроенергия от кондензационни (въглищни) централи е общо около 20 тераватчаса /TWh/ годишно. От тях само 2 TWh са за регулирания пазар, за които не се заплащат въглеродни емисии. Постепенното увеличение на това количество ще намали общите разходи за емисионни квоти и ще улесни прехода към ниско въглеродна икономика. Това предлага Българската стопанска камара /БСК/ в официално становище, изпратено до секретариата на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/. Предложението е във връзка обсъждането днес в тристранката на декларация на КНСБ относно пазара на електроенергия в България.
Ето цялото становище на БСК така:
1. Очевидно е, че растящите цени на въглеродните емисии налагат съществена тежест върху разходите за производство и следва да се отразят върху крайните цени на електрическата енергия, като бъде поети от крайните потребители в бита, стопанския сектор и износа;
2. Общото годишно производство на електроенергия от кондензационни (въглищни) централи е около 20 TWh, а само 2 TWh от тях са за регулирания пазар, за които не се заплащат въглеродни емисии. В тази връзка, постепенното увеличение на това количество ще намали общите разходи за емисионни квоти и ще улесни прехода към ниско въглеродна икономика;
3. Много важно е цената на битовите потребители постепенно да се обвърже по-тясно с тази на свободния пазар, като се осигурят ефективен достъп и стимули битовите потребители да излязат на свободния пазар. При съществуващото ценово регулиране това не е възможно. Регулацията трябва да осъществява финансов баланс по веригата с целева функция минимум разходи за всички потребители, както и равномерно разпределение на разходите;
4. Трябва да се ограничи административната намеса на Българската независима електроенергийна борса. Съществуващият механизъм за доплащане над референтната цена води до увеличаване на разходите на стопанските потребители. Премията не трябва да се формира и като разлика между продажната цена и преференциалната, защото ВЕИ няма да имат стимул да продават над референтната цена, което ще обезсмисли излизането им на борсата;
5. Следва да се регламентират механизми за разширено предлагане на стандартизирани и дългосрочни продукти за сметка на краткосрочния пазар и осигури пълна прозрачност на договори между производители и потребители, сключвани извън борсата и на изтъргуваните количества и капацитети;
6. С цел запазване на конкурентоспособност на международните пазари на индустриалните потребители, своевременно следва да се компенсират допълнителните непреки разходи, произтичащи от високите цени на СО2 и от преференциалните изкупни цени по сключени дългосрочни договори с кондензационни централи, осигуряващи държавна помощ в разрез с правилата на вътрешния пазар. За целта следва да се използват и възможностите за подпомагане от Модернизационния фонд на ЕС;
7. Необходимо е да се направи обстоен финансов анализ в електро енергетиката по веригата производство, пренос, разпределение и доставка на ел. енергия. Крайно време е да се публикува проекта на Национална енергийна стратегия до 2030 г., като се осигури достатъчно време за обществено консултиране с оглед оценка на базовата прогноза на основните макроикономически параметри, алтернативите и времевата рамка за въвеждане на заместващи и допълнителни мощности, въздействието върху енергийния микс, общата енергийна и въглеродна интензивност на икономиката, енергийното потребление на отделните икономически сектори и бита, либерализацията на енергийния пазар и поносимост за стопанските и битовите потребители.
