Дата: 19.02.2019

Източник: БСК

Прочетено: 4130

От името на седем браншови организации БСК изпрати писмо до Народното събрание, с искане за намеса на народните представители относно промените в Наредба Н-18 (за касовите апарати). В писмото се казва:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщаме се към Вас във връзка с анонсираното намерение от страна на Министъра на финансите за удължаване на срока за прилагане на новите изисквания на Наредба Н-18, които създадоха и продължават да създават сериозно напрежение сред представителите на българския бизнес.

Преди всичко, бихме искали да изразим принципната си подкрепа за промени в Наредбата, гарантиращи изсветляване на търговските обороти и създаващи конкурентна бизнес среда. Заедно с това, категорично твърдим, че част от текстовете трябва да бъдат преработени и/или премахнати изцяло, тъй като са рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, неприложими са и създават прекомерна административна тежест за бизнеса.

Обръщаме се към представителите на законодателната власт, поради факта, че всичките ни досегашни опити за конструктивен диалог с Министерството на финансите и Националната агенция за приходите не дадоха необходимия резултат.

Още през пролетта и лятото на миналата година представихме над 500 страници с конкретни предложения за промени в Наредба Н-18, които са съобразени с функционирането на бизнеса и съществуващите бизнес процеси. Част от предложенията ни бяха отразени, но не малко конфликтни текстове останаха във финалната версия на документа. Комуникацията ни с НАП продължи и след обнародването на Наредбата в края на м. септември м.г., но така и не получихме удовлетворително решение. Всъщност, решение и към днешна дата няма!

На 11 февруари т.г. проведохме публична дискусия по темата, за да отворим диалога извън формата „работни групи“ и да има възможност за по-широко участие на бизнеса, а и обществото да бъде информирано за реалната ситуация. Въпреки отправената покана и предварително потвърденото участие, в дискусията не се включиха представители на НАП и на Министерството на финансите, което натрупа допълнително напрежение.

Убедени сме, че Наредба Н-18 създава прекомерна административна тежест за БЕЛИЯ бизнес и не допринася за изсветляване на икономиката, както подвеждащо твърдят нейните автори. Последствията от приложението на Наредбата в този й вид и в тези срокове ще бъдат за сметка не само на икономическите оператори, но и за фиска, за потребителите, за цялото общество.

Анонсираната от министър Горанов готовност за промяна в сроковете не намалява съществуващото напрежение, тъй като липсва официално решение, а и принципно се отхвърля възможността за промяна на Наредбата по същество.

А промени са наложителни, поради следните ключови причини:

  1. Наредба Н-18 създава риск за националната сигурност:Заложените в Наредбата изисквания към софтуера за управление на продажбите не кореспондират със съвременното развитие на технологиите и бизнес процесите, вече въведени в практиката.
    • Липсват стратегия и план за работа на бизнеса и доставчиците на социални и обществени услуги в авариен режим;
    • При срив или повреда в сървъра на НАП или нарушени комуникации, при бедствия, аварии, хибридна война, кибер атаки и др., ще се блокира бизнесът, поради забраната да ползва софтуер за управление на продажбите, а гражданите ще бъда лишени от социални и обществени услуги, като прегледи при лични лекари, доставка на горива за спешна помощ, отопление на училища, детски градини и болнични заведения, и др.;
    • Липсва регламентиран контрол и отговорност относно съхранението, пренасянето и използването на експортираната информация от базите данни на конкретни бизнеси, здравни досиета на физически лица и друга информация, която представлява търговска тайна, чувствителни лични данни (напр., здравословно състояние), защитена интелектуална собственост, ноу-хау и др.;
  2. Промените в Наредба Н-18 излизат извън законовите рамки за осъществяване на фискален контрол по отношение спазването на данъчното законодателство. Те водят до свръхрегулация и нецелесъобразност, а въведеният регистрационен режим е скрит лицензионен и ограничава свободното движение на услуги в рамките на ЕС.
  3. Наредбата въвежда „презумпция за виновност“ и предвижда санкции за производителите на софтуер, преди проверка за законосъобразност от страна на съда.
  4. Наредбата разширява основанията за запечатване на търговски обекти, като последните не са само магазини и ресторанти, но също и лекарски кабинети, аптеки, автобуси, и т.н. При прилагането на тези мерки не се взема предвид доколко съответният бизнес или лекарски кабинет систематично извършва нарушения или те се дължат на небрежност или злонамереност на служителите, на технически или други фактори. Не се предвижда адекватна отговорност и санкция за действителния извършител на нарушението

Като цяло, Наредба Н-18 в този й вид противоречи на националното и европейското законодателство, както и на редица международни стандарти за информационна сигурност, поради което сме готови да внесем искове към компетентните институции – Европейска комисия, Върховен административен съд и Комисия за защита на конкуренцията, за нейната отмяна.

Очакваме държавата да изготви стратегия и да започне изпълнението на пътна карта за модернизиране и оптимизиране на фискалния контрол върху продажби и плащания, в контекста на новите технологии, информационната сигурност и управлението на риска, с активното участие на модерния бизнес.

Вижте писмото ТУК!