КАК НАРЕДБА №18 ЩЕ СЕ ОТРАЗИ ВЪРХУ ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ В БЪЛГАРИЯ?

В края на септември 2018 Министерство на финансите обнародва промените в Наредба №18 от 13.12.2006. Нормативният акт регламентира регистрирането и отчитането чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти и изискванията към софтуера за управлението им.

Свързахме се с Жанет Найденова, председател на УС на Българска е-комерс асоциация, за да разберем какъв ще бъде ефектът от Наредбата върху електронната търговия в България. Публикуваме нейния коментар:

Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), през 2017 в България делът на интернет потребителите, които са поръчали стоки и услуги по интернет през последните 12 месеца (27%), е сред най-ниските в ЕС (при среден дял за ЕС от 68 %). Броят на лицата, използвали онлайн банкиране, също е особено нисък – 9% от всички потребители на интернет (което съответства на 5% от всички лица).

Като се вземе предвид горното, Наредба 18 не е в съответствие със стратегията за ЦЕП и създава бариери за европейските цифрови дружества като цяло и в частност за българските. Българските фирми, занимаващи се с електронна търговия, са в по-неблагоприятно положение в сравнение с традиционните физически магазини и с международните играчи в областта на електронната търговия като eBay, Amazon, Alibaba, AliExpress, Google, Facebook и т.н. 

Всъщност Наредбата 18 важи само за българските електронни магазини, тъй като подобни разпоредби не е възможно да се приложат върху платформи с хиляди продавачи в Европа и света. В този смисъл бихме искали да споменем друго, от което международните търговци се възползват – това, че повечето пратки от трети страни към България се доставят като „подаръци“, за да се избегне плащането на ДДС и / или митнически задължения. Очакваме промяна на законодателството и в тази посока. 

Като се вземе предвид горното Българска Е-комерс Асоцация (БЕА) е на мнение, че предложенията относно електронната търговия в Наредба 18 поставят в неблагоприятно положение българските дружества, осъществяващи електронна търговия, в сравнение както с традиционните търговци, така и с международните играчи. В същото време България рискува да създаде правна рамка, която да не съответства на целите на ЦЕП на ЕС, правна рамка, която ще поставя бариери на българските дружества. 

Нито една друга държава членка не поддържа подобен регистър на електронните магазини, както се изисква в Наредба 18. За новосъздадените електронни магазини, които имат намерение да приемат начини на плащане, за които имат задължение да издават фискален касов бон, има задължение да се регистрират в НАП дори преди да са започнали още своята дейност. Когато научихме за идеята за този регистър по време на срещите на работата група на БЕА с колегите от НАП, ние подкрепихме идеята всички електронни магазини да се регистрират и да се създаде прозрачност на пазара, но сега в текстовете в Наредба 18 нещата стоят по съвсем различен начин. Регистрацията е задължителна само за електронните магазини, които имат задължение да издават фискален касов бон. 

Общото ни мнение е, че се затруднява допълнително предприемаческата дейност в България, без да е ясно доколко това ще окаже желаното влияние за намаляване на сивия сектор.  

Възможност за различно тълкуване на текстове в Наредбата

Нелоялната конкуренция и недобросъвестните онлайн търговци в сектора са голям проблем не само за бранша, проблем са за потребителите и за държавата. Като разширим картината до всички сектори на икономиката, виждаме, че бизнесите, които са коректни и си плащат данъците в България, са изправени пред предизивкателството да оцеляват и да се развиват в конкуренция с фирми и лица, които не плащат данъци на държавата и продават на потребителите на цени, които един нормален легитимен бизнес не може да си позволи. Това създава огромна пречка за развитие на бизнесите, на държавата ни и за защитата на потребителите. Подкрепяме усилията на държавата в тази битка.  

С Наредба 18 Министерството на финансите иска да създаде единна база за развитие на всички бизнеси в страната и да предприеме мерки срещу сивата икономика, като законово изиска регистрирането на всички приходи. Като идея е чудесно, но като реализация има много какво да се желае. Най-големият проблем са неясните текстове, които създават възможност за различно тълкуване от страна на бизнеса и от страна на проверяващия орган НАП и кратките срокове, в които реалният бизнес трябва да приведе в съответствие своята дейност. 

Съществуват текстове в Наредбата и тълкувания на органите, които противоречат на българското законодателство. Наредбата е подзаконов акт и изскванията на законите са над наредбите. 

Проблемните текстове в Наредба 18 касаят:

1.Тълкуванието на НАП, че електронните магазини са търговски обекти;

2.Тълкуванието на НАП, че електронните магазини, които имат задължение да издават фискален касов бон, са СУПТО (Система за управление на търговски обект)

3.Задължението за издаване на фискален бон.

Дефиниции

Съгласно ЗДДС дефиницията за „Търговски обект“ е следната: 

„Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.“

С оглед на горната дефиниция, електронен магазин не следва да се третира като „търговски обект“ по смисъла на ЗДДС и би трябвало електронните магазини да са извън Наредба 18. 

Съгласно ЗДДС дефинията за СУПТО е следната: „Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.” 

С оглед законовата дефиниция, за да попадне един софтуер под тази дефиниция, следва да са изпълнени две условия: 

1) Софтуерът следва да обработва информация за продажби в търговски обект;

2) За търговеца следва да има задължение за издаване на фискален бон.

ЗДДС и задължението за издаване на фискален бон

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС: „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. 

„Съгласно Наредба Н-18, задължение за издаване на фискален бон имат само лица (търговци), които извършват продажба на стоки или услуги „във или от търговски обект“ и плащанията се извършват по определен начин. 

Съгласно чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ: 

„Чл. 3. (1) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.“

Фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства (чл. 118 ал. 3, изречение първо от ЗДДС).  

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискален бон следва да се издаде при всички плащания в обекта, независимо дали са в брой или с банкова кредитна или дебитна карта или с ваучери или други средства, заместващи парите. В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с Наредбата (чрез физическо фискално устройство).  

Изводи

С оглед на дефинициите по-горе изводите са:

1.С оглед на дефиницията на „търговски обект“, електронният магазин не следва да бъде третиран като търговски обект.

2.Софтуерът на електронен магазин не следва да се третира като СУПТО, съгласно дефиницията по ЗДДС, доколкото този софтуер не управлява продажби в търговски обект.  

3.От НАП правилно са предвидили възможност фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, но начинът, по който трябва да се издава - чрез физическо фискално устройство - е технологично решение, несъобразено с електронната търговия, която е 24/7.

Алтернативни решения, предлагани от Българска Е-комерс асоциация

Българска Е-комерс Асоциация счита, че няма основание да се изисква от електронните магазини, ползващи Виртуален ПОС за разплащане с клиентите, да декларират софтуера на електронния магазин като СУПТО и да спазят изискванията на Приложение 29 от Наредба Н-18.  

Съгласно ЗПУПС услугите, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка, са платежни услуги.

БЕА счита, че трябва да получи писмено тълкуване на чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, коментирано по-горе, в частта наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Към настоящия момент имаме информация, че електронните магазини масово се насочат към начините на разплащане, които влизат в изключенията за задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ, за да не си създават допълнителни административни тежести, финансиране за закупуване на физически касови апарати за издаване на електронни касови бележи и софтуер, който да отговаря на наредбата, обучения на персонала и т.н. Това, от една страна, ще органичи избора на потребителите за начини на плащане като наложен платеж и ще намали разплащанията с дебитни и кредитни карти, за които има изискване за издаване на касов бон, което ще се отрази негативно и на институциите, които издават кредитни и дебитни карти и на практика България ще изостане по отношение на внедряване на технологиите, и подходът на българската дигитална индустрия към fintech ще се забави изключително много в сравнение с останалите страни на Европа.

Институциите връщат бизнеса 20 години назад, вместо да поощряват плащанията с карти, за да има следа и ще накарат електронните магазини да ограничат потребителите да плащат само с отживели начини на плащане.  

Наблюдаваме и още по-крайни мерки – закриване на електронни магазини в България и регистрирането им в съседна Румъния, в Естония и страни от ЕС, в които нормативната уредба не създава административни пречки пред легитимния бизнес. Това, от друга страна, ще лиши държавата от значителни приходи, които са ѝ нужни, за да продължи да се развива и да бъде финансово устойчива. 

БЕА и браншът имат предложения, които да обсъдим с институциите, за да се развива Бъгария като модерна държава:

1.Време е НАП да разграничи плащанията с карта на :

CP - Card Present (примерно физически ПОС в магазин или ресторант) 

CNP - Card Not Present (примерно виртуален ПОС на електронен магазин) 

както са те разделени от самото създаване на картовия онлайн бизнес.

За CP да останат в сила текущите изисквания, т.е. да са приравнени към плащане в брой и да се изисква издаване на касов бон, съответно всички свързани с това последствия на Наредба 18, включително СУПТО.

За CNP транзакциите да се приравнят към плащания по банков път, търговците да си регистрират vPOS оператора (примерно Paysera, PayPal, Borica и т.н...) и НАП да получи достъп до извлеченията и съответно постъпленията от извлечението по сметката, предоставено от банката или лицензирани финансови институции за електронни пари. 

2.За издаването на електронен касов бон да не се използва физическо устройство (фискален принтер, касов апарат), а да се създаде единен канал за комуникация с НАП сървър, без да има нужда от фискално устройство (ФУ) за издаване на електронен касов бон с генериран от сървъра на НАП QR код (има мнжество успешни практики в Европа с този подход). 

Предимствата на едно такова решение са много. Ето някои от тях:

•Не е нужно ФУ за онлайн продажбите;

•Не е възможно манипулиране на данните, т.к. всички поръчки се изпращат към НАП в реално време;

•Клиентите получават по електронен път фактура + електронен бон;

•Бележката остава дигитализирана за клиента, който може да си ги събира в  единен профил;

•Интегрирането на това решение ще става за часове, а не за месеци;

•Клиентите на магазините, ще могат да проверяват всеки един бон в реално време дали е валиден и дали се отнася за тяхната поръчка;

•Не са възможни грешки/пропуски от страна на търговеца;

•Изнася се сивият сектор на светло. 

Електронната търговия в България за 2018 е 1.15% от БВП на България и расте с 25-30% годишно за последните години. Ако се премахнат пречките пред електронния бизнес в България и се създаде добра бизнес среда, можем да постигнем много по-висък ръст на пазара.

Освен модерна услуга, онлайн търговията е и източник за икономически растеж, отваряне на нови работни места и привличане на инвестиции. Целта на Българска Е-комерс Асоциация е с политики, насърчаващи развитието на сектора, и българските компании да могат да се възползват максимално от потенциала на Европейския пазар - над 500 милиона души. България е напълно конкурентоспособна за електронна търговия към европейските потребители, като браншът трябва да постигне подкрепяща среда за развитие, чуваемост и ползотворен диалог с институциите.