Дата: 18.03.2019

Източник: БСК

Прочетено: 839

През последните години сред академичните среди, представителите на бизнеса и в държавните институции, все по-често се водят дискусии за това, че системата на висшето образование в България се нуждае от реформи, модернизиране и чувствително повишаване на нейната ефективност. Като основни нейни недостатъци се посочват слабата връзка с практиката и с изискванията на икономиката, неефективната реализация на завършилите студенти и качеството на тяхната професионална подготовка. Водените дискусии са продиктувани от необходимостта за преодоляване на съществуващите диспропорции между степента и качеството на подготовката на специалистите във висшите училища и потребностите на икономиката от една страна. От друга страна, дефицитът на кадри за приоритетни сектори в индустрията придобива все по-остър характер и налага интензивно търсене на нови решения и нестандартни подходи за неговото преодоляване.

За висшето образование в България е необходимо:

  • съществено повишаване на качеството и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование с цел заемане на достойно място в европейското пространство за висше образование;
  • изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда, постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование;
  • стимулиране на научноизследователската дейност във висшите училища и на развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика;
  • модернизация на системата за управление на висшите училища;
  • оптимизиране на финансирането на висшето образование чрез нови модели на финансиране;
  • по-тясно обвързване на качеството на подготовката на специалистите с изискванията на бизнеса и пазара на труда и реализацията на завършилите студенти? 

Както показва опитът на някои европейски страни – Германия, Австрия, Швейцария, все по-отчетливо се налага значително по-голямата практическа насоченост на обучението, която варира в зависимост от конкретната специалност или висше училище. Същественото при него е това, че се търси съвместна „територия“ за партньорство между фирмата и висшето училище, където да се координират взаимните изисквания, отговорности и практическото изпълнение на обучението, респективно, да се потърси по-доброто съответствие с пазара на труда. Тъй като практическото обучение е много важен аспект за работодателите, завършилите висше образование с по-голяма практическа насоченост в голяма степен съответстват на изискванията на работното място или на заеманата позиция във фирмата. Тези партньорства в обучението следва да се базират на законово регламентирани обвързващи правила, които трябва да са подготвени и приети от участващите фирми и университети и да бъдат валидни, както за процеса на обучение, така и за изготвянето на по-практически насочени учебни програми.

Дискусии с активното участие на академичните среди и заинтересованите институции, прозрачен и откровен диалог с индустриалците и обществеността - това е здравата основа за провеждане на обосновани и смислени промени, водещи до издигането на престижа и качеството на висшето образование в България. Именно в тази насока бяха и основните проблеми, които се обсъдиха на работен семинар в Българска стопанска камара с участието на представители на бизнеса, на Министерството на образованието и науката, на висши училища и браншови организации, членуващи в БСК.

В изпълнение на своите политики, Българска стопанска камара е предлагала множество идеи и проекти на нормативни и организационно - управленски мерки за усъвършенстване на нормативната уредба и повишаване качеството на висшето образование. Съвременната икономическа реалност, икономиката, основана на знание, превръщането на човешкия потенциал в решаващ фактор за конкурентоспособността на българския бизнес, определят необходимостта от активно търсене на решения.

Това даде основание за партньорско участие на БСК в проекта EDU-LAB, свързан с обменяне на опит и „добри практики“ в страните от Дунавския регион. Дискусиите и разработените експертизи, споделени и популяризирани в хода на работата на Проекта, са добра основа за продължаване на обществената дискусия по необходимите промени в българското висше образование с широко участие на всички заинтересувни страни и институции и разработването на основата за нови системни решения. Материалите по Проекта, които са вече налице в Българска стопанска камара, са и необходима стъпка за подготовка на пакет от предложения за комплексна промяна на нормативната уредба на висшето образование.

По проекта EDU-LAB от страна на Българска стопанска камара са проведени дискусии и обсъждания с над 100 представители на фирми от различни сектори на българската икономика. В дълбочина са разгледани конкретни предложения за въвеждане на професионално ориентирано висше образование за специалности, свързани със сектор „Мехатроника и автоматизация“, сектор „Химическа промишленост“, сектор „Туризъм“.

В търсенето на насоката за бъдещите действия с оглед постигане на по-добро взаимодействие на висшето образование с пазара на труда, участниците в семинара се обединиха около следните предложения:

  • Продължаване на обществената дискусия по необходимите промени в българското висше образование с широко участие на всички заинтересувни страни и институции и разработването на основата за нови системни решения;
  • Подготовка на пакет от предложения за комплексна промяна на нормативната уредба на висшето образование;
  • Въвеждане на нови финансови инструменти за финансиране на висшето образование
  • Създаване на работещи и устойчиви механизми и съвременни инструменти за хармонизиране на академичните планове и програми с изискванията на пазара на труда и създаване на съвместимост между системите за трансфер и натрупване на кредити във висшето и професионалното образование и обучение;
  • Иницииране учредяването на Национално сдружение за професионално ориентирано обучение във висшите училища в България;
  • Постигане на активна симбиоза на научните изследвания и учебния процес с използване възможностите на технологичните центрове, центровете за върхови технологии и центровете за компетентност;
  • Разработване на „пътна карта“ за дългосрочно поетапно реализиране на новите решения.

На основа на дискусиите и становищата на партньорите по проекта от страна на индустрията, участниците в семинара предложиха инициране учредяването на Консултативен съвет по тази тематика към Министъра на образованието, с основна функция дискутиране и предлагане на конкретни законодателни инициативи, водещи до по-добро съответствие на висшето образование с изискванията на пазара на труда.

            .