Дата: 09.04.2019

Източник: БСК

Прочетено: 3255

Каква е готовността за прилагане на високите изисквания на ЕС по отношение на кръговата икономика и какви са актуалните предизвикателства пред българския бизнес? Това беше основният фокус на дискусионна среща, организирана от Българска стопанска камара с представители на фирми и браншови организации. Събитието „Бизнесът говори за кръгова икономика“ е част от поредицата дейности на БСК, свързани с насърчаване прилагането на принципите на кръговата икономика и създаване на условия за сътрудничество между различните индустрии и бизнес сектори.

Специално внимание беше отделено на изисквания за управление на отпадъците. Новостите за индустрията, свързани с промените на директива 2008/98, представи Илиана Павлова, директор „Индустрия и околна среда“ в БСК. Според проучване на ЕК, съществува риск за неизпълнение на целите във връзка с управлението на битовите отпадъци, а разделното събиране на рециклируемите отпадъци не се провежда ефективно. Сред проблемите в тази връзка се открояват липсата на икономически стимули за гражданите за разделяне на отпадъците, непълното покритие на разширените схеми за отговорност на производителите при разходите за разделно събиране, както и липсата на активност от страна на общините. Организациите по оползотворяване не са контролен орган, те са отговорни за организиране на разделното събиране и неговото подобряване.

Задачата на общините е да създадат стимули за ефективното му прилагане – например, формиране на такса битови отпадъци. „Въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при формиране на такса битови отпадъци и формирането й на база количество ще създаде икономическа мотивация за разделянето“, категорична е Илиана Павлова и допълни, че е необходимо въвеждането на нови методи за събиране на отпадъците, както и обхващане на всички групи битови отпадъци.

Участниците се обединиха около идеята за създаване на работна група, която да работи за промени в Закона за устройство на територията. Към момента няма задължение за осигуряване на места за контейнери за разделно и смесено събиране на отпадъци в жилищните сгради и това затруднява прилагането на принципа „замърсителят плаща“. А този въпрос е от ключово значение за постигане на целите, поставени от ЕС по отношение нивото на рециклиране на битовите отпадъци и разделно събиране. Водеща роля в тази работна група ще имат БСК, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България и организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки.

Николай Михайлов, консултант в „Денкщат България“, сподели последните новости от Брюксел във връзка с разширената отговорност на производителите. На тази специфична тема се обръща все по-голямо внимание от страна на ЕК, като акцентът ще е в 4 посоки: Модулиране на дължимата еко-такса според възможността за поправка, повторна употреба и рециклиране; Пропорционални разходи, пряко отразяващи стойността на всички дейности; Еднакво третиране за малките и големите търговци; Компаниите, които избягват плащането на еко-такса, да бъдат подложени на по-строг контрол. Във връзка с последното, консултантската компания „Денкщат“ е ангажирана от Европейската комисия да подготви Насоки на национално ниво до всички държави-членки за прилагане на рамковата директива за отпадъците и минимизиране на сивия сектор при неплащане на продуктовите такси. Нова тема, която започва да се дискутира в тази връзка е и отговорността на платформите за онлайн търговия. В момента онлайн търговците претендират, че са единствено посредници на транзакциите, и липсва ясна регулация за това, кой носи отговорност.

Представяне и активно участие в дискусията имаше Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Тя представи детайли във връзка с рисковете, предизвикателства и възможностите за бизнеса, свързани с пластмасата и, по-конкретно - Директивата за някои пластмаси за еднократна употреба. „Безалкохолната индустрия е твърдо решена да продължи да играе активна роля в подкрепа изграждането на  кръгов модел за използването на напълно рециклируеми и ценни материали за нашите опаковки. Оставаме обаче сериозно загрижени за непредвидените и значителни екологични и икономически ефекти от предвижданото задължение за трайно прикрепени капачки към бутилките за напитки, без дори да е налично практическо решение, отговарящо на строгите ни стандарти за безопасност. Мярката рискува да разсее фокуса от най-належащите въпроси като повишаване събираемостта, рециклирането, повторното използване на най-благоприятния и най-използвания от индустрията полимер за рециклиране в затворен кръг“, сподели Жана Величкова.

Експертът по управление на околната среда Боян Рашев, управляващ партньор в „Денкщат България“, представи различни бизнес модели в кръговата икономика и възможностите за оползотворяване на отпадъците. Той акцентира върху реални примери на работеща индустриална симбиоза в страната – практики, при които отпадъкът от едно предприятие се използва като ресурс за друга бизнес дейност. „Кръговата икономика при конкретни материални потоци е възможна и има смисъл – практически всички материали могат да достигнат високи нива на рециклиране в условията на недостиг и високи цени, а примерите в реалността са все повече. Често обаче стигаме до въпроса – на каква цена се случва рециклирането и кой ще я плати“, обясни Боян Рашев.

В последващата дискусия бяха обсъдени потенциални възможности индустриални отпадъци да се използват в пътното строителство. Това би изисквало стандартизация и промяна в практиките на администрирането на процеса на строителство, но води със себе си редица икономически и екологични ползи.

Събитието се проведе в рамките на проект SMEcoMP, изпълняван от БСК в периода 2017-2019 г., с финансовата подкрепа на програма INTERREG „Балкани – Средиземно море 2014 – 2020“. В дискусията се включиха над 50 представители на фирми и браншови организации от различни сектори на икономиката.