Според бизнеса само удължаването на сроковете на стига, нужни са и промени за по-прости и приложими правила
Решихме да махнем изцяло касовия апарат. Дълго се чудехме дали сайтът ни е софтуер за управление на продажбите според определението на данъчните, счетоводителката ни също се чудеше и през ден променяше мнението си... Накрая решихме, че за малък бизнес като нашия, който продава почти само онлайн, е по-лесно и евтино да изпраща поръчките с пощенски паричен превод (ППП). Услугата се предлага от почти всички куриери и уж се признава от НАП, макар че знае ли човек дали няма на някого да му дойде идея и това тълкуване да се промени, разказва Иван, който заедно със съпругата си има електронен магазин за детски продукти. "Новите изисквания за отчитане на търговците към НАП всъщност май ще имат обратен на искания ефект - не защото фирмите не искат да са на светло, а защото са ненужно сложни за прилагане", обобщава Иван.
Той не е единственият, който "бяга" от новите изисквания във вече печално известната Наредба Н–18 на Министерството на финансите (позната като наредбата за касовите апарати) чрез услугата ППП. И докато онлайн търговците, или поне някои от тях, могат да използват този начин да заобиколят новите тежки регулации, за останалите подобна опция няма. Преди десетина дни бяха обнародвани поредни промени в наредбата, с които основно се удължи срокът за компаниите, ползващи софтуер за управление на продажбите, които са над 100 хиляди. В писмо до премиера Борисов отпреди десетина дни обаче от Българската стопанска камара (БСК) заявиха, че "удължаването на част от сроковете по наредбата, без това да е придружено с промени по същество, само отлага хаоса с няколко месеца".
Порой от касови бележки
Междувременно изтече първият срок в наредбата – този, в който регистрираните по ДДС фирми, които имат обекти без софтуер за управление на продажбите, трябваше да сменят или ъпдейтнат своите касови апарати. След 1 април апаратите им вече би трябвало да издават касови бележки с баркод и да предават отпечатаните фискални бонове на интервал от 5 минути към сървърите на НАП.
От приходната агенция твърдят, че към 10 април 150 хил. касови апарати и фискални принтери вече работят по новите изисквания. От началото на месеца данъчните получават средно около 3.4 млн. касови бележки на ден с изключение на уикенда, когато оборотите падат наполовина. Спрямо март, когато имаше временен срив на сървърите на НАП, сега обемът касови бележки е удвоен. Все още обаче не е ясно как ще се държи системата при реално натоварване. Защото в момента са сменени основно устройствата на една част от малките търговци, които работят без софтуер. Общият брой на касовите апарати, които трябва да се подменят, е около 400 хил. "Проблемите ще са през август-септември, когато към трафика към НАП започнат да се включват големите търговски вериги, които ще генерират огромен документооборот", твърдят IT експерти.
По данни на приходната агенция фирмите, които не са регистрирани по ДДС и чиито касови апарати трябва да са подменени до средата на годината, са около 230 хил. Не е ясно каква част от тях обаче ползват софтуер за управление на продажбите (СУПТО), което би ги отложило за края на септември, когато ще се включат и големите търговци.
Поправено
Освен да удължи срокове, с наредбата бяха направени и още няколко дребни промени. Иван Аржентински от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) казва, че в голямата си част те са резултат от усилията на съсловните организации и премахват част от най-абсурдните изисквания на нормативния акт. "В този смисъл ние ги приемаме и даже работим за популяризирането им", допълва той.
"Положителна промяна от страна на НАП е, че при дерегистрация на СУПТО ще се дерегистрира само версия, а не целият софтуер. Това беше оценено от НАП като проблем, предвид че повечето производители на софтуер планираха буквално за всеки клиент да регистрират отделен софтуер", допълва Паско Пасков от Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС). Беше решен и казусът на здравния сектор, тъй като имаше опасения, че НАП ще има достъп до пациентските данни.
Чупливо
От бизнес асоциациите обаче са категорични, че като цяло последните промени в наредбата не решават големите проблеми. "Предстоят нови срещи с НАП. Но в тях се губи много време, около 50% от въпросите, които разискваме, са технически уточнения с идеята да премахнем някои абсурдни и нелогични искания", казва Аржентински. И допълва, че според него няма как до 30 септември да са готови с всичко, особено за софтуерната фискализация и приравняването на плащанията през финтех компании с банков превод (т.е. при плащане през техни продукти да не се изисква касова бележка).
По информация на "Капитал" предстои да се създадат две работни групи с участие на НАП и представители на бизнеса – едната ще работи по текстове, свързани с изискванията към електронните магазини и как да се случи т.нар. софтуерна фискализация (сайтовете да не работят с физически фискални принтери), а другата - за финтех сектора. Засега обаче не изглежда като по тези две теми да се постигне съгласие до септември, когато изтича срокът за всички фирми, ползващи СУПТО. "Ще е изключително скъпо и ненужно сега да се отговори на едни изисквания, които са остарели технически, и след това отново да инвестираме, за да въведем модерните методи на работа. Според нас изискванията към онлайн магазините трябва да влязат в комплект заедно. В момента към електронните магазини се прилагат изисквания, които са мислени като за физически обекти, и това създава проблеми", допълва Аржентински.
По информация от пазара средната цена на едно работно място (например касиер на каса с едно фискално устройство, свързано със софтуер) според новите изисквания на наредбата (и то на готов софтуер, направен от български разработчик) е между 300 и 1000 евро. Чуждите софтуери са дори по-скъпи, като за ERP системи става въпрос за десетки хиляди евро. Отделно идват разходите за купуване на фискалното устройство или принтер.
Междувременно на сайта на НАП бяха качени и протоколи от срещите им с различни бизнес организации. Те са важни, тъй като в тях има разяснения по прилагането на наредбата за отделни бизнес казуси. А и при евентуален спор между дадена фирма и приходната агенция могат да бъдат използвани за разрешаването му. За определено време файловете стояха с track changes и се виждаше къде има редакции по текстовете. Голяма част са изглаждане на речта, но има и смислови промени, което пък остави впечатление у една част от бизнеса, че всичко е предпоследно и самите данъчни се объркват в исканията си.
"Икономическа стабилност няма нужда от актове, които влошават бизнес средата. Чрез подобни действия (публикуване на неясни текстове, предвиждане на необосновано кратки и неизпълними срокове, обнародване на промени на промените в последния момент) се създават огромно напрежение, несигурност и дори гняв сред бизнеса и гражданите, а това подкопава граденото с години доверие към администрацията", допълват в своето писмо от БСК.
Обратен удар
Проблемът вече не е в конкретни текстове, които могат да се "ремонтират", а в цялостната посока, в която върви НАП, обобщава софтуерният инженер Божидар Божанов. "Наредбата е толкова дълга и завъртяна, че вече не съм сигурен дали дори авторите ѝ са наясно какво означава", посочва той в блога си.
"Да, бизнесът крие данъци. Да, не "чукват" бележки на апарата винаги. Да, софтуерите за управление на продажбите вероятно поддържат опции за "двойно счетоводство" – едно, което излиза през касовия апарат и отива към НАП, и едно за вътрешни нужди. И НАП иска да спре тези практики с наредба, защото, като отиде на проверка, всичко това се изтрива на момента и продавачите ни лук яли, ни двойно счетоводство мирисали. Тоест да, проблем има от гледна точка на бюджета. Обаче посоката, в която НАП са тръгнали – на пълен контрол върху всичко – е възможно най-грешната. Защото докато в момента част от бизнесите крият, а по-голямата част са изрядни, сега цената и несигурността на това да бъдеш изряден става по-висока. И ефектът може да бъде обратен", казва Божанов. Според него има нужда от нова наредба, която да е по-кратка, по-ясна и съобразена с реалностите на 2019 г., като например истински електронни касови бележки и предаване на продажбите в реално време към НАП само през софтуер, без да се печатат касови бонове освен там, където бизнесът не реши, че иска физически фискални устройства.
"Бизнесът не е против наредбата, нито против процеса на "фискализация". Бизнесът е против нелогичния начин, по който се правят промените. Тези промени не ни дават възможност да работим модерно, в една ясна и сигурна среда", завършва Аржентински. А надеждите на бизнеса са за ново удължаване на срока, за да може да се премахнат по-голямата част от най-сложните и нелогични за реализиране изисквания, така че наредбата да стане с ясни термини и ясни изисквания.
Вижте ЦЯЛАТА СТАТИЯ
