Дата: 28.06.2019

Източник: Сп. Икономист

Прочетено: 2481

Наличието на големи инвеститори допринася повече за увеличението на доходите, отколкото големината на населеното място. Затова и няколко малки общини в Централна и Южна България са сред първенците по най-високи средни доходи в страната. Общото между тях е, че всички са станали поле за дейността на транснационални компании, които създават екосистема от обслужващи малки и средни предприятия и в крайна сметка съвкупно допринасят за ръста на доходите и на икономиката в тези региони. 

Опитът и ефектите от дейността на големите инвеститори в българската икономика бяха представени на конференцията "Бизнесът и регионите", организирана в края на миналата седмица от сп. "Икономист" и Българската стопанска камара. Друга положителна новина е, че големите областни центрове не изсмукват човешки капитал от периферните населени места. Напротив, получава се преливане от ядрото към периферията и малките общини в икономически активните области също стават привлекателни за живот, защото при тях има заетост и покачване на доходите. 

Главното, за да се появи такъв тип оживление, според изпълнителния директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) Светла Костадинова е да има свързаност между населените места и тя да позволява трудова мобилност. Инфраструктурният напредък е позволил една трета от територията на България вече да създава 86% от общата продукция и да осигурява работа на 75% от заетите. Пак в тази една трета се концентрират и 81% от преките чуждестранни инвестиции.

Ефектите

Според анализа на ИПИ средните заплати не са най-високи в областните центрове, нито в големите общини, а в регионите с най-голяма заетост. Затова малки градове като Челопеч, Козлодуй, Раднево, Гълъбово, Девня и Пирдоп се нареждат сред населените места с най-високи средни доходи и това се дължи на големите работодатели, които са базирали дейността си на тяхна територия.

"Възнагражденията на хората, които работят в нашите компании в общините Мадан и Лъки, са с 80% по-високи от средните", казва Румен Цонев, главен изп. директор на "КЦМ 2000 груп". Компанията, която се занимава с минна дейност и добив на цветни метали, е най-големият работодател и в двете общини. "По-малките заплати се стремят да достигнат големите и това дава стимул за развитие на тези общини", допълва Цонев. Но добавя, че заплатите ще останат ниски, докато не дойдат и други големи компании, които да създадат нов модел на работа.

Освен за повишаване на заплатите големият бизнес е фактор и за завръщането на младите хора в България. Това показва проектът на "Дънди прешъс металс" в Крумовград, които осигуряват работа на 240 души с развитието на рудника "Ада Тепе". Поне една четвърт от тях са се прибрали от чужбина, за да работят в родния си град, където са техните семейства, казва Ирена Цакова, директор "Разрешителни и правни дейности" на компанията. 

Минният бизнес в България е на световно ниво, инвестира във високотехнологично оборудване, дава още един привлекателен за младите аргумент Теодор Дуралиев, технически директор на "Аурубис България". "Оборудването, в което инвестираме, дава възможност на всеки да търси своя рекорд и когато стигне своя лимит, инвестираме в следващата категория. Нашето оборудване и оперативни зали са много по-интересни от това, което сме гледали по холивудските филми", твърди Дуралиев.

Отдавна миньорската професия не е това, което беше в миналото – днес миньорите са оператори, които трябва да боравят с таблети и да управляват машини с джойстици, казва и Ирина Цонева. Тя дава за пример все по-голямото използване на иновационни технологии от бранша – в подземните галерии на рудника на "Дънди" в Челопеч има безжичен интернет и по този начин е известна и се следи локацията на всеки миньор. Освен това една дейност, която преди се извършваше от маркшайдери в продължение на дълги часове, вече се прави от дрон.

"Асарел Медет" осигурява над 50% от паричните приходи на населението на община Панагюрище, над 70% от местните данъци и такси, като 30% от всички приходи в бюджета на общината се дължат на мината, казва Климентина Рашева, управляващ партньор в консултантската компания "Денкщат България" и представител на предприятието. Неслучайно Панагюрище според скорошна класация е градът на най-добрите платци на кредити в страната, общината е в топ 10 по ниво на финансова устойчивост на общините в България, а почти цялото население – 97,6%, е здравноосигурено. "Екосистемата на "Асарел Медет" и "Аурубис" извежда България на второ място в света като износител на нерафинирана мед", посочва Рашева.

Като пример за симбиоза на големия бизнес с малкия бизнес Ирина Цонева посочва създаването на редица предприятия около "Дънди", които се занимават с дейности като почистване, столово хранене, ремонт и обслужване на автомобили.

По аналогичен пример около друг индустриален лидер – "Златна Панега цимент", има мрежа от предприятия, чийто персонал е около 3 пъти повече от този на основната компания. "Много от дейностите ни са аутсорснати – почистване, сигурност, вътрешен транспорт, а за превоз на продукцията в страната постоянно използваме 100 камиона, които са на частни компании", дава пример Адамантиос Францис, главен изп. директор на "Златна Панега цимент". "Някои от компаниите, създадени заради нас, се разраснаха и в момента предлагат услугите си в цялата страна", допълва той. По-малките компании участват и в тренингите по безопасност и технически умения на "Златна Панега цимент", интегрирайки се още повече с нейния бизнес.

Екопроблем 

Изключително болезнен въпрос, свързан с металургията и тежката индустрия като цяло, са нисковъглеродните цели на Европа. Изискванията за емисии непрекъснато се повишават, което се отразява и върху конкурентоспособността на компаниите от ЕС. 

"Нашата индустрия е от най-онеправданите в този аспект", казва Теодор Дуралиев. "За последните 20 години сме намалили емисиите на серен двуокис с около 30 пъти и праховите емисии около 500 пъти, докато същевременно сме увеличили производството 4 пъти", обяснява той. "Всичко това е свързано с природата, но за да можем да продължим с този темп, отправяме послание към Брюксел – всяка възможност, която има, да бъде използвана, за да се промени мисленето на хората, които правят законите в посока, в която те да ни оставят конкурентоспособността", допълва той. 

"Когато говорим за устойчивото развитие на един рудник, инвестирайки в такава голяма инфраструктура, е по-добре да я използваме максимално, защото на единица транспорт, разровена земя, емисии, по-дългосрочното използване я прави по-малко застрашаващо околната среда", дава пример Климентина Рашева.

"Когато говорим за устойчивото развитие на един рудник, инвестирайки в такава голяма инфраструктура, е по-добре да я използваме максимално, защото на единица транспорт, разровена земя, емисии, по-дългосрочното използване я прави по-малко застрашаващо околната среда", дава пример Климентина Рашева.

"Големите карат по-малките да стават по-добри и им дават достъп до външни пазари", обяснява Боян Рашев, управляващ съдружник в консултантската компания "Денкщат България". От анализа, който той представи, става ясно, че в индустриалното сърце на България, Средногорието, около 4-те големи предприятия "Аурубис България", "Дънди прешъс металс" "Асарел Медет" и "Елаците мед" вече са създадени стотици малки фирми, които инвестират и се разрастват, и излизат на чужди пазари благодарение на връзките си с големите. В района на Средногорието остават да работят и повечето от завършилите езиковата гимназия, в която от 25 години "Дънди" инвестира.

Модернизациите, които извършват компаниите от минния бранш, превръщат производството им в нещо съвършено различно в сравнение с насадените досега стереотипи. В "Асарел" например с тази цел се инвестират 300 млн. лева, които ще доведат до това следващите 26 години живот на мината да изглеждат по съвсем различен начин – и в технологичните параметри на крайния продукт, и по отношение на околната среда, казва Климентина Рашева.

Но бъдещето на една минна компания зависи и от възможностите ѝ за развитието на минералносуровинната база – да може да проучва запасите около нея, да сондира и да има възможност да разработва нови находища. Често пъти тези планове биват блокирани чрез протести на екологични организации и местни жители, чрез местни референдуми, както стана при спирането на проекта за златодобив на компанията "Евромакс Сървисиз", част от "Асарел-Медет", през 2017 г. в Трън. Анализ на "Денкщат" показва, че само от това общината е загубила възможност да увеличи съществуващите работни места в частния сектор от средно 188 до над 500 в периода на строежа и след това на експлоатацията на мината. "Ако си даваме сметка, че развитието на минералносуровинната база на една компания е част от нейния успех, тогава ще сме малко по-внимателни, когато слушаме за различни хора, които, използвайки европейски пари и четейки разни неща в интернет, но без да са стъпвали никога през живота си дори до бариерата на една мина, вземат отношение", казва Климентина Рашева. И допълва, че разликата между минната индустрия и рекламираните аутсорсинг индустрии е в капиталовложенията – първите инвестират в машини, земи, хора и обучение, а вторите "всеки момент могат "да си вдигнат становете" и да си тръгнат".

Фактори на различието

Развитието на регионите обаче не е само низ от добри новини. Разликите между доходите в по-бедните и по-богатите региони са малки според европейската статистика, но това се дължи единствено на факта, че България е най-бедната държава в ЕС, с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението и сравнението е от гледна точка на средните европейски нива. Това обаче не пречи брутният вътрешен продукт на глава от населението в България да се различава в пъти, ако се съпоставят най-активните с по-изостаналите региони. И ако държавата иска да помогне тези разлики да се скъсят, а базата за доходите да се повиши, първо трябва да работи за осигуряването на трудова мобилност и образование в изостаналите региони. 

В анализа си Светла Костадинова сочи, че учениците в малките населени места видимо се отличават от връстниците си в големите градове по това, че получават по-ниски оценки на зрелостните изпити и имат по-ниска подготовка за включване на пазара на труда. Според данните на ИПИ общините, в които има най-голям прием в икономически специалности в професионалните училища, създават и най-големите разминавания между уменията на зрелостниците и търсенето на трудовия пазар, защото бизнесът се нуждае от кадри с практически умения. И обратното – населените места, където са създадени условия за дуално образование и сътрудничество между бизнеса и училищата, като се позволява на учениците да придобият стаж и да работят още преди завършването си, показват много по-устойчиво развитие.

Освен образованието ключови за развитието на регионите са още свързаността им и създаването на възможности за трудова мобилност. Вицепремиерът Томислав Дончев, който откри конференцията, призна, че Северна България изостава спрямо Юга заради недостатъчно развитата транспортна свързаност, но и обяви, че нейното подобряване ще е в центъра на държавната политика в следващите години (виж още в карето). 

За ролята на държавата и на общината

Една от негативните характеристики, свързана с рудодобива, е, че повечето от заетите – по данни на "КЦМ Груп 2000" над 80%, са мъже. "Развитието на регионите не може да е устойчиво, ако няма съвместно устойчиво развитие на мъжете и на жените", казва Румен Цонев. В същото време жените в районите на Лъки и Мадан например се занимават с шивачески дейности за производство на ишлеме, което е безкрайно неустойчиво. "Всички трябва да разберат, че този бизнес пътува на Изток, към още по-ниските заплати. И когато ние развиваме нашите региони с минен бизнес, трябва да мислим и за жените, които живеят в тях, за да се чувстват достойно и да се развиват. Но това можем да направим само с помощ от държавата", казва Цонев, според когото в тези региони има други дадености, които биха създали устойчиво развитие. Например Родопите са известни с минералните си извори, които могат да се развиват в общините Златоград, Мадан, Рудозем, но държавата трябва да помогне, да помисли за устойчивото развитие на тези региони.

Томислав Дончев: Трябват ни поне 10 – 15 индустриални зони 

Пет пъти е разликата между най-слабо и най-силно развитите региони по БВП на глава от населението. Но добре че няма статистика на общинско ниво, защото ножицата ще се окаже още по-голяма, заяви вицепремиерът Томислав Дончев пред форума. Той посочи няколко условия за преодоляването на регионалните различия. 

Първото е транспортната свързаност, по която в последните 10 г. България е направила голяма крачка. Скоро и "транспортният анклав" Северна България ще се изравни по пътна инфраструктура с останалата част от страната. Вече е време да мислим за други неща – по-важна е бизнес инфраструктурата, каза вицепремиерът. Според него в следващите 4 – 5 години в страната трябва да има изградени поне 10 – 15 индустриални зони (както в момента е "Тракия индустриална зона" или зоната на Стара Загора), с цялата съпътстваща инфраструктура – път, газ, вода, което може да е ангажимент на държавата. 

Като следващо условие за ускорено развитие на регионите Дончев изтъкна иновационната инфраструктура. С помощта на европейското финансиране се изграждат 14 иновационни звена – центрове за върхови постижения. Но "не може да купуваме научно оборудване по научен каприз, само за 4 – 5 учени – ако то не работи за икономиката, излиза много скъпо и от него няма смисъл", смята вицепремиерът. Кошмарът му са празните технологични паркове със заключено оборудване и липсващи специалисти, каквито е виждал в някои страни.

Колкото и да е голямо едно находище, в един момент то се изчерпва и за това трябва да се мисли в аванс. От "Дънди" гледат напред в бъдещето за проекта "Ада тепе", като са създали фонд от $5 млн., които ще бъдат инвестирани в малки и средни предприятия с бизнес, различен от рудодобива. Фондът има за цел да осигури стабилни работни места и дейности, като всички средства ще бъдат предоставени на жители на Крумовград и на фирми, регистрирани в общината. Така и след закриване и рекултивация на рудника в региона ще остане бизнес.

Но за да се реализира подобен проект и той да е устойчив във времето, е нужно да има и ефективно работещи общини. Всички участници в дискусията се съгласиха,че ако една община е толкова малка, че не може да осъществява функциите си, то е по-добре да се закрие и административно да се влее в друга, по-голяма, защото по този начин ще се създаде полезност и ще може по-адекватно да помага за развитието на регионалните бизнеси. 

В тази връзка като пречка пред регионалното развитие вицепремиерът Томислав Дончев вижда липсата на междинно звено между общините и централната власт. Не става дума за създаване на нови администрации, а за развитие на капацитет за планиране и инвестиции на местно ниво, което да обхваща териториите на 2 - 3, че и повече общини. 

Текстът е публикуван в брой 25 /2019 г. на списание "Икономист" от 28 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя