Дата: 21.06.2019

Източник: Сп. Икономист

Прочетено: 2538

Как да преодолеем икономическите неравенства между регионите в България и да създадем по-добра бизнес среда, обсъждат на започналата тази сутрин в столичния хотел „Хилтън“ конференция „Бизнесът и регионите“, организирана от сп. „Икономист“ и Българската стопанска камара (БСК). В нея участват министри, кметове, икономисти и представители на бизнеса.

Регионалното неравенство и малките и средни предприятия, като гръбнак на икономиката, са двете доминиращи тези в икономическите дебати у нас, каза в привествието си председателят на БСК Радосвет Радев. За него обаче неравенството е шанс и възможност, а не драма. Той подчерта, че големите фирми поддържат живи регионите – Севлиево свързваме с „Видима идеал“, Бургас – с „Лукойл Нефтохим“, Девня – със „Солвей соди“, а затварянето на „Химко“ е нанесло съкрушителен удар над Враца и региона. Големите фирми създават бизнес за множество по-малки, каза Радев и даде за пример „Кремиковци“, след чието затваряне около 500 по-малки фирми са загубили основния си контрагент и повечето вече са изчезнали.

Пет пъти е разликата между най-слабо и най-силно развитите региони по БВП на глава от населението. Добре че няма статистика на общинско ниво, че ножицата на неравенството ще се окаже още по-голяма, заяви вицепремиерът Томислав Дончев пред форума. Според него обаче България в момента е във фазата на „фините настройки“ в регионалната си политика.

Първото изискване за регионално развитие, по думите му, е транспортната свързаност, по която в последните 10 г. България е направила голяма крачка. „Да, Северна България от транспортна гледна точка е анклав, но този проблем скоро ще бъде решен. Едно десетилетие инвестиции в градска среда бе правилно. Но е време да мислим за други неща – по-важна е бизнес инфраструктурата“, каза вицепремиерът. Според него в следващите 4-5 години трябва да имаме поне 10-15 индустриални зони, с цялата съпътстваща инфраструктура – път, газ, вода, което може да е ангажимент на държавата.

Като следващо изискване за ускорено развитие на регионите Дончев изтъкна иновационната инфраструктура. По думите му, сега у нас има 14 иновационни звена – центрове за върхови постижения, лаборатории, техпаркове и др. Но „не може да купуваме научно оборудване по научен каприз, само за 4-5 учени – ако то не работи за икономиката, излиза много скъпо и от него няма смисъл“, смята вицепремиерът. Кошмарът му са празните технологични паркове със заключено оборудване и липсващи специалисти, каквито е виждал в някои страни.

Като пречка пред регионалното развитие Томислав Дончев вижда липсата на междинно звено между общините и централната власт. Не става дума за създаване на нови администрации, а за развитие на капацитет за планиране и инвестиции на местно ниво, което обхваща територи на 2-3, че и повече области.

С 1,6 млрд. лв по Оперативна програма „Региони в растеж“ се обновяват 36 града, в които по различни проекти работят стотици фирми, съобщи от своя страна министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, която също участва в конференцията. За настоящия програмен период по програмата са осигурени и 369 млн. лв., които заедно с допълнително привлечен ресурс във Фонда на фондовете стигат 585 млн. лв., с които се осигуряват ниско лихвени кредити. Досега са одобрени 10 проекта за 33 млн. лв., сред които за реконструкция на синагогата във Видин, за градската зона на Плевен и др. Лихвата по кредитите е под пазарната, а сроковете за погасяване – до 20 г. за проекти за градско развитие и 15 г. за енергийна ефективност.

„Мерките за насърчаване на инвестиции не работят особено добре, въпреки че постигнахме успех – приетия по наша инициатива Закон за насърчаване на инвестиции, особено в частта му за инвестициите клас Б“, заяви пред участниците зам.-председателят на Националното сдружение на общините в България и кмет на Троян Донка Михайлова. Тя се оплака, че кметовете нямат свобода на действие и „прокуратурата веднага ни размахва пръст, ако излезем встрани от закона“.

Михайлова изтъкна бавните стъпки в подобряването на административните услуги, които местните власти осигуряват на бизнеса и гражданите, но се похвали с община Троян, която е въвела 56 комплексни услуги със собствени усилия, без външно финансиране. Кметът на Троян призна и слабата ефективност на мерките за адаптиране на образователния към трудовия пазар – въпреки че професионалните паралелки в училищата в общината са приспособени към потребностите на бизнеса преди няколко години, хората пак напускат малките градове и отиват в големите градове, при големите фирми, с големите заплати. „Т.е. реформа в образованието без реформа в политиките за регионално развитие дава половинчати и почти минимални резултати“, заключи Михайлова.

Като зам.шеф на сдружението на общините тя за пореден път постави въпроса част от подоходните данъци да остават в общините, защото иначе те почти нищо не печелят от стимулирането на бизнеса.

Още новини от конференцията: 

Не е нужно градът да е голям, за да предлага високи доходи

Големият бизнес връща хората в малките общини

Не дарения, а социални инвестиции

Общините искат европарите да генерират икономически растеж

 

СНИМКИ ОТ ФОРУМА

____________

Изказване на Радосвет Радев, председател на БСК:

Уважаеми дами и господа,

От години, когато стане дума за развитието на икономиката, в публичната дискусия взимат връх две основни тези – тезата за регионалното неравенство и тезата за значението на малкия и среден бизнес като гръбнак на икономиката и обществото.

Днес ви поканихме да поговорим за една друга гледна точка, а именно – за значението на едрия бизнес като генератор за устойчиво развитие на регионите.

Собственото ми убеждение е, че световният оборот и инвестиции са възможни да се случват, заради неравенствата, които съществуват. Когато някой някъде губи пари, значи някой на друго място печели тези пари. Икономиката не търпи вакуум. В този смисъл, неравенството в развитието на регионите трябва да се приема по-скоро като шанс, а не като катастрофална драма. Именно неравенствата създават условия за конкуренция, за надпревара в привличането на инвеститори, които от своя страна често се превръщат в притегателен център за други индустрии и дори за създаване на нови урбанистични центрове.

Обикновено големите компании стават символи на цели региони. Когато стане дума за Щутгарт, се сещаме за „Мерцедес“. Когато заговорим за Детройт, се сещаме за „Крайслер“. Ако се прехвърлим на родна територия, ще видим, че Севлиево асоциираме с „Видима идеал“, Бургас – с „Лукойл“, Девня – със „Солвей соди“, и т.н., и т.н.

Уви, за значението на големите компании можем да съдим и по негативните примери. Знаем какво се случи със Северозападния регион след загиването на „Химко“ – Враца, например. И именно подобни примери трябва да ни носят знанието, да ни напомнят отговорността, която имаме всички ние за съхранението на компании от този калибър. Защото именно те поддържат живи регионите, те създават основната заетост, те генерират брутен продукт, те формират своеобразни клъстери от други по-малки компании-доставчици.

Ще припомня, че със затварянето на мастодонта „Кремиковци“, около 500 малки фирми изгубиха основния си контрагент и по-голямата част от тях изчезнаха от икономическата карта на страната.

В този ред на мисли, когато прокламираме значението на малките и средни предприятия, не трябва да забравяме, че в голямата си част те функционират благодарение именно на големите компании, за които доставят части, елементи, оборудване, материали, услуги и т.н.

Не ми се иска да пропускаме и един друг съществен аспект, а именно, че големите компании са основните инвеститори в научни разработки и иновации, които движат прогреса. Те имат необходимия ресурс. Те могат да си го позволят.

Не на последно място, големите компании са основни играчи в т.нар. корпоративна социална отговорност, с което пряко допринасят за изграждането на една по-привлекателна и по-екологична среда, за развитието на граждански инициативи и т.н.

За всичко това се надяваме да говорим днес, да чуем добри примери, но и да дефинираме проблеми и решения, които да са полезни не само за компаниите, но за цялото ни общество.

Ползвам случая да Ви благодаря за това, че приехте поканата ни, и се надявам в следващите няколко часа да имаме възможност да обменим интересни мнения по темата, която ни е събрала.

Благодаря за вниманието!