Дата: 17.09.2019

Източник: NBP.bg, Дима ТОНЕВА

Прочетено: 677

Живодар Терзиев, управител и съдружник в Петролна компания "Зара" ("Зара-Е" ООД), председател на Българска петролна и газова асоциация (член на БСК)

Г-н Терзиев, на прага на местните избори кои, според Вас, са стратегическите теми, които следва да се дебатират от политиците? В каква посока е бъдещето на Стара Загора?

Аз виждам десетки проблеми и наболели теми, като всички те са болка не на Стара Загора, а на всяка община и на държавата като цяло. Разбира се, най-важните в следващите години са доходи, работна ръка и интеграция на ромите, контролирано и правилно разходване на публични средства. Най-големият проблем на нашата държава през последните 10 години са доходите.

Истински вярвах, че при присъединяването на България към ЕС, ние нямаме алтернатива, освен бързо и еднозначно увеличение на доходите на населението, при това няколко пъти. Бях убеден, че до 2010-2011 г., първите 3-4 години на членството, доходите на българина ще се приближат и изравнят (защо не да надминат) тези на европейците от Вишеградската група, от Гърция. Премиерът бе в Стара Загора през месец май, заедно с 4-5 народни представители. Сподели пред членове на общинската и областната администрация и работниците на територията на бившия "Агробиохим", че работните заплати в един завод в Шумен надхвърляли 3000-4000 лв. Давали и повече, но нямало налична работна ръка. Ако сме стигнали тези нива, а трябваше, нямаше да си говорим за останалите проблеми, защото доходите раждат потребление, среда, общество.

Проблемът, разбира се, далеч не е от компетенцията на местната власт, но кметът може да се постарае да вдигне нивото на заплащане в общинските служби, което да доведе до привличане на по-квалифицирани служители. А с това да се роди конкуренция на трудовия пазар и общо увеличение на възнагражденията.
За съжаление, доходите в комплекса "Марица изток" дават основния ръст на доходите и оттам на стандарта на нашия град, но за колко дълго?! Имаме ли алтернатива, ако загубим тези доходи, а това ще стане неминуемо. Общината и общинската власт не са в състояние да решат въпроса, защото той е комплекс от решения. Среда за инвеститори и за развитие на бизнеса – да, но нямаме работници, монтажници, квалифицирани работници. А нямаме такива, защото им плащаме малко. А плащаме малко, защото сме ограничили разходите с цел преживяване.

Преживяването не е целта на пребиваването ни в ЕС. Извън доходите, считам, че трябва не да хвърляме безразборно средства в нови инфраструктурни проекти, а да опазим това, което имаме. Да се грижим като добър стопанин за активите (имотите) си. И от тук решаване на следващия проблем, който ни залива – интегрирането на ромското население. Може и трябва да ги включим във всякакви проекти за почистване и поддържане на съществуващото, да ги научим и накараме да работят, дори да си "измислим" дейности, в които да ги ангажираме.

Доходи, опазване на това, което имаме, и интегриране на тези странни наши съграждани На следващ план – оптимизиране харченето на публичните средства.

Как може да стане това?

Кметът е като управител на голяма компания! Първо се създават условия за работа – бизнес, правят се правилни инвестиции в инфраструктура, машини, технологии, най-често с привлечени средства (кредити), назначават се компетентни работници и служители за съответната дейност, като от всичко това се очаква да се получат приходи, да се реализират печалби. Отношението между вложените инвестиции и реализираните печалби се обобщава в понятието ефективност на инвестицията/предприятието. Ако разпилееш (похарчиш зле) средствата при инвестициите, ако назначиш неправилните хора, ако приходите ти не са достатъчни, то и крайният резултат ще е лош, а оттам ефективността на проекта. Така е и с общинските дейности. Ако при инвестирането на даден проект се пилее ресурс, не може да се очаква добра ефективност на финала. Сигурно е още по-страшно, ако този ресур се "отклонява" неправомерно.

Често през последната година давам пример с ремонта на градския център и УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович". И двата обекта са част от градската среда на старозагорци, и двата обекта се използват масово от жителите. Първият бе в средно добро състояние (Центъра), вторият от години е във финансов и технически недоимък. За ремонт и рехабилитация на центъра пари има, за подпомагане на състоянието на болницата няма. Не казвам, че парите от центъра е било възможно да се инвестират в болницата. Говоря за цялостната картина на обществения интерес. Преди известно време лично посещавах УМБАЛ, имам своето убеждение – при сериозни и спешни животоспасяващи нужди (сърце и мозък) всички ние ще имаме нужда от болницата и нейните разнообразни специалисти, а тя се руши… За сметка на това, имаме нов център.

Има нещо сбъркано. И не говоря за социална държава, още по-малко за социализъм, а за ситуация, в която има болница – с над 200-300 милиона като инвестиция, от която всички имаме нужда. А не се получава.


Вие сте бизнесмен. Къде виждате проблемите?

Големият проблем на Стара Загора ще дойде, след като спрат да пушат комините в комплекса около Раднево и Гълъбово. Да, комуникационно място сме, за мен центърът на България, но не е достатъчно. Трябва да работим, да получаваме суровини, да експедираме крайни продукти.

Например, какво може да се направи?

Започнах с примера на г-н Борисов за високите доходи в Шумен. Дано не бъда разбран погрешно. Стъпката му за реално интегриране към града на хиляда дка в индустриална зона "Агробиохим" бе много добра. Там повече от 25 години имаме проблем. Аз съм един от собствениците на над 80 дка индустриални площи, а на прага на 2020 г. ние нямаме ток, нямаме вода, нямахме дори право на преминаване до вчера! Площадка "Агробиохим" с общо над 1100 дка е една от най добрите индустриални зони около Стара Загора. Зона "Загоре", Летище Стара Загора – да, няма лошо в реализацията на тези проекти. Но "Агробиохим" е място, проектирано и изпълнено за най-тежката химическа промишленост, по всички екологични норми, което за 23-24 години се разруши тотално. И ако все още има работещи компании там, то е въпреки държава и община! Крачката за придобиване на инфраструктурата е много добра, тя се случи, но в следващите години общината трябва да я развие цялостно

Ако в следващия мандат бъде направено, Стара Загора ще постигне осезаемо развитие в източната си част. В момента там работят около 500 работници, можем да стигнем над 1000, да се произвежда ресурс. Не казвам, че новите индустриални зони не трябва да се случат, напротив – но там са "евентуални" потенциални инвеститори, а ние сме реални, тук и сега. Мога да изредя няколко големи компании.

Какво смятам, че не е работа на общината (дано не прозвучи силно критично). Не бива община или държава да се занимава (пряко или косвено) с подпомагане на професионални спортни клубове! Професионалният спорт си е бизнес начинание, което си има своята търговска логика, инвеститори, управители, резултати. Това е работа на бизнеса. Общината трябва да се занимава със строеж на спортни зали и съоръжения, с поддръжка на площадките, ангажиране на треньори и учители към аматьорски масов спорт, привличане на децата към философията на спорта. Спортна зала във всяко училище и развиване на ученически състезания – точно това е работа на Общината. Но ангажиране на спонсори към професионални клубове, през разходването на публични средства… това не бива!

Какво се случва във вашия бизнес?

Нашият бизнес е в динамична среда. През последните 2-3 години се опитваме да елиминираме именно отчисленията за "други дейности" на база правата да разпределяш средства от сивия сектор в горивата.

Последните месеци се борим за влизането в сила и стартиране регистрацията по Закона за горивата, на който точно преди да стартира процедурата по регистрация, му генерираха закон за допълнение и изменения (ЗИД), с цел неговото обезсилване. Този ЗИД до края на септември е на обществено обсъждане, а в началото на октомври ще се внесе в Парламента и най-вероятно Законът ще бъде силно осакатен, а може да стане и по-лошо.

Чудя се, миналата година същите политици ли мислиха грешно (когато го обсъждаха и приеха), или сега някой ги накара да сменят позицията си. Много е лошо в рамките на година да си предприел действия и да си изпълнил редица изисквания, за да може да отговаряш на точно посочени законови изисквания, с убеждението, че това е правилна стъпка срещу елиминиране и ограничаване на сивия сектор. А да се окаже, че направените разходи са безполезни и законопослушието ти е никому ненужно, поне не на държавата.

Въпреки това, разчитам на здравия разум в Правителството и Парламента, искам и след 1 ноември да продължа да усещам, че волята за правилност и държавност е по-силна от частни икономически интереси.

Очакванията за цените през есента и зимата?

Цените са функция на международните, които пък са абсолютна функция на геополитиката в отделни региони, в т. ч. и климатичните проблеми. Ураганът Дориан в САЩ може да повлияе сериозно следващите дни. Проблемите, които си създават Тръмп и Китай – също. Обща и ясна тенденция няма.

Съществува както риск за покачване, така и от понижение. Старанието, желанието на няколко от световните играчи е към покачване на цената, но натрупаните наличности на нефт и готови продукти в глобалната световна икономика и рецесията в САЩ води до ненужност от тези наличности.

Икономиката няма нужда от толкова големи количества складирани горива и съответно цените падат. България може само да ги следва. Какво ще стане в следващите месеци, зависи от Орела на САЩ, Мечката в Москва и Тигрите от Китай.