Ясни дефиниции, отчитане на спецификата на бизнес процесите в отделните фирми и сектори, и разумни срокове за приложение на Наредбата поискаха представителите на бизнеса
Ясни дефиниции, отчитане на спецификата на бизнес процесите в отделните фирми и сектори, и разумни срокове за приложение на Наредбата поискаха представителите на бизнеса
вж. ВИДЕО
„Отлагането на сроковете по прилагане на новите изисквания на Наредба Н-18 само по себе си не решава проблемите, затова е необходим рестарт, цялостна преработка на текстовете на Наредбата, така че тя да стане изпълнима и да не поставя фирмите в условия на невъзможност да отговорят на нормативните изисквания“. Това каза зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев по време на проведената днес, в Министерския съвет, среща на ръководствата на Министерството на финансите (МФ) и Националната агенция за приходите (НАП) с браншови организации.
В хода на дискусията бе обърнато внимание върху неприложимостта на голяма част от изискванията на променената през 2018 г. Наредба Н-18. Акцент беше поставен върху невъзможността на НАП да гарантира информационната сигурност и да обезпечи надежда връзка между софтуерите за управление на продажбите и сървърите на приходната агенция. Актуален пример в това отношение е сривът от миналата седмица, когато големи търговски вериги бяха принудени да преустановят работа, поради невъзможност да предават в реално време данни към НАП.
Друг съществен проблем, поставен от бизнеса, е прилагането на принудителната административна мярка (ПАМ) „затваряне на търговски обект“ за незначителни и недоказани провинения, което блокира дейността на търговците, а в резултат са налице и немалки загуби за фиска. В тази връзка, представителите на бизнеса настояват за формиране на работна група, която да изработи проект за промени в Закона за ДДС, а до приемането на промените, Министърът на финансите да излезе незабавно с указания към НАП да не се прилага предварителното изпълнение на ПАМ, т.е. ПАМ да се прилага само след доказване на вината на съответния търговец и при повторно или при тежко нарушение.
Представителите на бизнеса настояват за Пътна карта с ясни срокове за цялостна преработка на Наредбата и сформиране на три работни групи: 1. Информационна сигурност; 2. Приложение на Н-18; 3. Промени в ЗДДС. Освен това, в работните групи да бъдат привлечени представители и на други заинтересовани институции, за да не се затваря диалогът само между браншовите организации и НАП.
Що се отнася до сроковете за приложение на Наредбата, общо бе мнението, че те не трябва да бъдат самоцел, а да са резултат от осъществяването на промените по същество.
Бизнесът за пореден път декларира желанието си да оперира на светло, но това не бива да става за сметка на неизпълними изисквания, свръхрегулация и административна репресия, а при отчитане на спецификата на отделните бизнес процеси и при гарантиране на информационната сигурност, съгласно европейското и българското законодателство в тази област.
Предлагаме резюме на част от изказванията:
Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК: Действително повече от година и половина работим по измененията в Н-18. Аз не вярвам, че някой около тази маса е против философията на наредбата – всички целим намаляването на нелоялната конкуренция и сивата икономика. По това никога не сме имали спор. Приветстваме и отлагането на сроковете, тъй като се надяваме това да ни даде време да направим наредбата по-ясна и по-разбираема. Този път трябва да се постараем да дадем ясна дефиниция кое е СУПТО, трябва да има някакви ясни граници къде започва и къде свършва СУПТО. Също така, бих искал да поставя и някои чисто организационни мерки – миналата седмица имаше проблеми със сървърите на НАП. Получихме сигнали от доста бизнеси, в т.ч. и по-големи – има значение дали проблемът се отстранява от НАП в първия час или час преди крайния срок, който е 24 часа. Надявам се да направим работни групи и по техническите текстове, свързани с приложението на наредбата. Промените в Н-18 бяха внезапни, драстични и всеобхватни. Въпреки че година и половина работим по това, все още има фирми, които не знаят в каква степен ги касае Н-18, а всъщност наредбата касае всички.
Ричард Алибегов, председател на Българска асоциация на заведенията (БАЗ): Бизнесът споделя принципите на Наредба Н-18, смисълът на Наредбата за спиране на нелоялната конкуренция и изсветляване на бизнеса, но има твърде много притеснителни текстове, които трябва да бъдат изчистени. Наясно сме, че запечатването на търговски обекти е свързано с промяна в ЗДДС, затова настояваме за създаване на специална работна група по тази тема.
Михаил Петров, финансов и административен директор на „Кауфланд България“, представител на Сдружението за модерна търговия: В голяма степен подкрепяме амбициите за изсветляване на бизнеса и поставяне на всички играчи в условия на равнопоставеност. Миналия вторник за нас се създаде ситуация, която е доста критична. Трябва да се предвиди възможност за работа в авариен режим. Предлагаме всички промени, които се правят, да бъдат предвидими във времето, за да можем да си планираме ресурсите по-ефективно. Чисто организационно, искаме в НАП да има 24/7 поддръжка, което в момента не е налице. Най-много ни притесняват техническите аспекти, защото официалното становище на НАП беше, че има хардуерен проблем, а в добрите практики това не би трябвало да се случва. Това вече е твърде притеснително. Трябва да бъде гарантирана непрекъсваемостта на системата. Да не забравяме, че все още голяма част от бизнеса не е вързана към системата, т.е. да си представим как би издържала системата, когато всички се свържат. Дяволът е в детайла – можем да изпълним всичко, но цялата система трябва да е стабилна.
Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм: Сивият сектор е точно толкова голям враг на държавата, колкото и на почтения бизнес, който представляваме. Нямаме причина да се противопоставяме на всички възможности за ограничаване на сивия сектор, но е необходима по-добра комуникация между държавата и бизнеса. За нас отлагането беше важно, то ще даде възможност да бъдат решени всички отворени въпроси. Трябва да бъдат отчетени спецификите на отделните сектори. Стои и въпросът дали не е по-добре промените да бъдат рестартирани. Не бихме искали почтените хора в бизнеса да се чувстват без вина виновни.
Димитрина Горанова, Асоциация на българските туроператори и туристически агенти: Спецификата на нашия бизнес е, че предлагаме услуги, а не стоки, при това услуги, разсрочени във времето. При нас е много трудно да се определи кой е моментът на продажбата. Повечето от системите, които използваме за продажби, са написани на съвсем друг принцип и ние трябва да ги пренастроим изцяло за целите на Н-18. Въпреки че сме представители на микробизнес, нашите инвестиции са доста близки до тези на търговските вериги, например. Юридическият статут на отговорите, публикувани на сайта на НАП, не е същият като текста, написан в Наредбата, и подлежи на тълкувания, а това дава несигурност. Подкрепяме идеята за изсветляване на бизнеса, но обръщам внимание, че проблемът със сивата икономика не е свързан толкова с декларирането на дейности, а с осъществяването на тези дейности. Стъпките за изсветляване на бизнеса трябва да са в съвсем друга насока.
Ясен Танев, член на УС на Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер (БАРБС) и председател на Координационния съвет по киберсигурност при БСК: Белите хакери трябва да работят за една бяла държава. Съществуват притеснения по отношение на сигурността на информацията. Предлагам да бъдат направени необходимите стрестестове, за да е сигурно, че системите работят по правилния начин. Това, което ни спира да бъдем ефективни, е свързано с бизнес подхода за изпълнение на целите. Когато предаваме софтуер, трябва преди това да сме го изпитали.
Иван Аржентински, Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ): Казахте, че промените не били приети рязко, но година и половина, когато става въпрос за цялостна промяна в софтуерите, е рязка промяна. Още повече, че тази година и половина беше накъсана на по 3-4 месеца. Основното ни възражение, че се налагат определени начини на действие на бизнеса, сменят се бизнес процесите. Изискванията към софтуерите не са направени достатъчно ясно. Липсата на яснота позволява тълкувания. Поради постоянно настъпващите срокове, нямаше възможност тези неясноти да бъдат отразени. Чрез наредбата беше забранено тестването на софтуерите и това налага в практиката невъзможни решения. Схемите, които НАП слага на своя сайт, от една страна, са много полезни, а от друга дават предпоставки за некоректно приложение на наредбата. Друг проблем е, че регистрацията на софтуерите трябва да е по декларативен режим, а НАП прилага фактически лицензионен режим.
Вени Петрова, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА): Искам да напомня за нашите стачни искания, които бяха свързани не само с текстовете в Н-18. Искаме въвеждане на градивност при наказанията – да има първо, второ и трето нарушение, след което да се прилага драстичната наказателна мярка. Има две основни групи проблеми – едната е свързана с несъвместимостта на софтуера с този на наши международни партньори,….. Факта, че сме седнали на тази маса, е доказателство, че искаме ред и законност, и добра бизнес среда. За да го постигнем, обаче, трябва да извървим определен път. Нашият бранш има проблеми с въвеждането на изискванията на Наредбата. Например, твърде неясен е терминът „продажба“. Субективно и всеобхватно е изискването за СУПТО. Смятаме, че трябва да отпадне задължението за предоставяне на софткода, който е обект на интелектуална собственост.
Паско Пасков, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ): За средния и голям бизнес важат същите проблеми като за малкия и микробизнеса, с разликата, че са по-големи и по-скъпоструващи. Първо, необходима е по-добра дефиниция и разграничаване на бизнес процесите от фискалния контрол. Трябва да стане ясно докъде се простира СУПТО.
Йордан Матеев, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия: Подкрепяме философията на Наредбата, нашите членове са изцяло в светлата част на икономиката. Принципните въпроси, които смятам, че могат да помогнат на дебата са, че не трябва да се наказват добросъвестните търговци за технически проблеми, които са извън техния контрол. Вторият принципен въпрос са адекватните срокове за всяка промяна. Виждаме, че напрежението сред бизнеса е свързано със сроковете, които бяха абсолютно неизпълними. Молбата ни е сроковете да бъдат адекватни и съгласувани с бизнеса, защото понякога държавната администрация не може да си представи практическото прилагане на едно или друго нормативно изискване. Третият принципен въпрос е свързан с правилното дефиниране, за да няма субективни тълкувания.
Д-р Иван Маджаров, Български лекарски съюз (БЛС): Нашата дейност се подчинява, освен на паричните потоци, на много други правила и закони. Аз съм благодарен, че една от промените в Наредбата беше прилагането й в медицинските кабинети. Въпреки това, бихме искали да участваме в една специализирана работна група, защото се сблъскахме с проблеми около приложението на Наредбата.
Васил Василев, Асоциация на дистрибуторите на фискални устройства (АДФУ): Това, което ние виждаме като проблем, е неяснотата в Наредбата, която произтича от непрекъснатите промени, проблемът с 24-те часа, който вече беше споменат. По отношението на софтуерите, би трябвало да бъде променен подходът от решаването на различните видове казуси, т.е. да бъдат категоризирани фирмите по сектори и по обеми на продажбите. Необходимо е етапно приложение на Наредбата, за да се натрупва опит и своевременно да се отразяват откритите проблеми.
Филип Мутафис, Българска финтек асоциация: Повечето проблеми бяха породени от по-агресивното навлизане върху софтуерите, които използват браншовете, който е много разнообразен и не е толкова лесно да бъде изменен, така че да отговори на изискванията на Наредбата. Нашият апел е върху по-голям фокус върху крайното отражение върху бизнеса и не толкова стриктен контрол върху методологията и процесите, чиято промяна изисква много големи усилия и нормалната работа силно се нарушава в момента.
Евгени Руйков, Сдружение на професионалните счетоводители в България: Споделяме философията на наредбата, подкрепяме желанието на правителството да се бори със сивата икономика, но и нас ни притесняват някои от споделените вече проблеми. До голяма степен всички тези проблеми се стовариха върху главите на счетоводителите. Големият проблем е сложността на Наредбата. Последните промени я усложниха прекалено много – за нас е трудно, а какво остава за бизнеса, най-вече дребния бизнес. Надеждността на системата не е достатъчно стабилна – технически изпълнението на Наредбата е сложно в този й вид. Може би трябва да се напише изцяло нова наредба, тъй като тази е с множество препратки, неясни формулировки, дава възможности за субективно тълкуване и пр. Тежестта на изпълнение на Наредбата пада върху светлата част на бизнеса, който и сега си плаща надлежно данъците.
Владислав Горанов, министър на финансите: Имаме фини настройки, които трябва да направим, има неинформираност, която трябва да преодолеем. Това, което правим, не е самоцел – налагането на правила за отчетност е в основата на обществения договор. Затова първият разговор е за принципите. Не мисля, че трябва да се връщаме от нула. Дори да отменим изцяло Наредбата, проблемите няма да приключат. Ако смятате за удачно, всяка организация да предложи свой представител за работните групи и да стартираме активна дейност по темите, които са предизвикателство пред нас. Следващата седмица в НАП стартира работа на експертно ниво, а след 2-3 седмици предлагам отново да се съберем и да видим докъде сме стигнали.
