28.02.2020

Разговаряме с Димитър БРАНКОВ, зам.-председател на Българската стопанска камара 

- Какво представлява „зеленият пакт“ или „зелената сделка“, за която се споразумяха лидерите на ЕС, без Полша, и как тя ще се отрази на европейските икономики и оттам на обикновения европеец? 

- Последният въпрос е за 1 млрд. евро и трудно мога да се ангажирам с пряк и точен отговор. Пактът беше приет през декември, но към него има списък с 47 документа, които трябва да бъдат приети до средата на следващата година. Цялостната картина за амбициите на новата Европейска комисия по отношение на климата тепърва ще добие плътност откъм законодателни документи и оценка на очакваното въздействие. Най-краткото и важното, което трябва да се каже, че т. нар. зелен пакт се ангажира да бъдат съкратени емисиите на парникови газове до 2030 г. с 50-55% спрямо нивото от 1990 г. Втората амбициозна цел е постигане на пълна въглеродна неутралност на европейската икономика към 2050 г. Това означава: нов въглеродно неутрален енергиен микс; намаляване на емисиите в транспортния сектор с 90% - прехвърляне на значителна част от сегашните 75% от вътрешните товари от авто- към жп транспорта и вътрешните водни пътища; приемане на стратегия за чиста и кръгова икономика (ограничаване до минимум отпадъците); национални планове за агросектора на принципа „От фермата до трапезата“; ангажименти по отношение на хранително-питейната индустрия и мн. др. 

- Има ли яснота на каква енергия ще се залага в бъдеще? 

- Да, дадени са най-общи насоки: чиста, достъпна енергия и сигурност на доставките. Трудно ще бъде да се прогнозира в детайли на какво ще разчита всяка държава членка през 2050 г. В момента се подготвя средносрочната перспектива за енергийния микс в България (до 2030 г.), като ще бъде представена рамка и визия до 2050 г. 

- Брюксел ни дава 2 млрд. евро за периода 2021-2027 г., за да си затворим въглищните централи, а според премиера Бойко Борисов това ще ни струва 20 млрд. евро. Няма ли „зелената сделка“ да е икономическо и енергийно бедствие за България? 

- Затварянето на въглищните централи у нас е критичен и сложен въпрос. Той не е предрешен. По действащите европейски директиви и актуализацията им до средата на 2021 г. няма да има забрана за опериране на въглищните централи. Има две важни неща: допустимата държавна помощ за въглищната енергетика е възможна до 2025 г. След това не може да има държавно субсидиране, вкл. чрез договорени преференциални изкупни цени, какъвто е случаят с трите ни основни мощности в Маришкия басейн без значение каква е тяхната собственост – държавна или частна. Другото важно условие е да работят, като покриват всички разходи. А знаете, че с нарастващите цени на квотите за емисии на парникови газове те стават неконкурентоспособни. Цената на продаваната енергия вече започва да тежи на българския бизнес, на големите енергийни консуматори и скоро ще бъде усетена от домакинствата.

В перспектива ограниченията върху дейността на ТЕЦ-овете ще дойде по икономически път, а не с административни мерки. Ако получим 2 млрд. лв., те ще са за компенсиращи мерки - заетост, преквалификация на персонала , стартиране на малки проекти в засегнатите региони. Тези пари няма да бъдат изцяло за строежа на нови, заместващи енергийни мощности на друга база, например възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и др. 

- Доколко е изход решението на депутатите за спасяването на „Марица-изток 2“ включително чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на БЕХ? 

- Работодателските организации излязоха първоначално с позиция против, но въпросът не е приключил. Провеждат се срещи с ръководството на Министерството на енергетиката, на БЕХ, електроенергийната борса и централата. „Марица-изток 2“ е базова мощност за страната не само през зимния сезон, при нарастване на консумацията, но и при други аварийни ситуации, които са се случвали често назад във времето в енергийната ни система. Има решаващо значение за обезпечаване на доставките - това е ясно на всички специалисти в сектора. В същото време е вярна и другата теза - цените, на които се продава на електроенергийната борса, вече застрашават конкурентоспособността не просто на българската индустрия. Под заплаха за преустановяване на дейността и закриване на работни места са поставени много предприятия. Проблемът е изключително сериозен и трябва да намери компромисно решение, което удовлетворява и двете страни - производителите на електроенергия и нейните консуматори. 

- За да се впише България в европейските цели за зелена икономика, през декември министър Теменужка Петкова представи в комисия в парламента Национален план за енергетика – климат 2030. В него се предвижда да се насърчават домакинствата да използват най-вече дърва за огрев и пелети, както и да се изгради АЕЦ „Белене“.   

- Това не е окончателният вид на плана – нужно е прецизно прогнозиране на потреблението, обвързано с реалния ръст на БВП, структуриране на нов енергиен микс и др., и се надявам да видим скоро окончателния вариант.

Що се отнася до изгарянето на дърва, то влияе върху чистотата на въздуха, но откъм климатичните промени изгарянето на дърва е неутрално спрямо климата – те не са изкопаеми горива, а са извлечени от кръговрата в природата. Решението по отношение проекта АЕЦ „Белене“ трябва да се вземе на базата на солидни разчети. Ясно е, че ядрената енергетика е въглеродно неутрална, но там има други рискове, вкл. политически. 

- Откъде дойде тази тревога за климата – едни експерти обясняват, че до 10 г. последствията ще са необратими, а други твърдят, че цивилизацията ще изчезне след 2050 г., ако не се предприеме нещо радикално. 

- Климатичните модели постоянно се актуализират от авторитетни институции, чиито крайни резултати се възприемат официално на международно ниво. Доколко катастрофално е положението напред във времето не бих могъл да кажа, но факт е, че тези модели доказват въздействие на човешката дейност върху повишаване на концентрацията на СО2, свързано с покачване на средната температура на планетата, а оттам и очаквано бързо повишаване на нивото на океаните и моретата. Политическите решения на ЕС правят опит да отговарят на тази глобална заплаха. 

- „Зелената сделка“ се отнася до Европа – а какво правим с останалия свят, САЩ и Китай? 

- Уместен и коректен въпрос. Делът на ЕС в общите емисии в планетарен мащаб е около 9%. Най-голямо участие имат САЩ , Китай, Индия, Бразилия. Отговорът се съдържа в т. нар. климатична дипломация на глобално ниво. Например сключват се международни търговски споразумения, в които ще има климатични клаузи. Неизпълнението на тези клаузи или неподписването на тези споразумения ще влече налагане на т. нар. въглероден данък- допълнително „мито“ за стоки и услуги, които влизат в ЕС от държави, които не се ангажират с намаляване на парниковите газове в приемливи размери. Доколко ще е ефективно, не мога да преценя. Но това несъмнено ще предизвика отговор и може да се окажем пред нова световна търговска и митническа война.

Автор: Ема ИВАНОВА

_______________________

Какво е въглеродна неутралност

Под това се разбира уравновесяването на емисиите на СО2 и други парникови газове, които се дължат на хората, с процеси за тяхното улавяне и отвеждане от атмосферата. Това означава да намерим начини да компенсираме ръста на тези газове. В природата съществуват естествени системи, които абсорбират СО2 - почвите, горите и океаните. Проблемът е, че естествените системи не могат да се справят със сегашното ниво на емисии. По оценки те абсорбират между 9.5 и 11 гигатона СО2 годишно. Причинените от хората емисии достигнаха 37.1 гигатона през 2017 г.

Дата: 28.02.2020

Източник: в. Трета възраст

Прочетено: 5820