НЕСЪОБРАЗЕНИ УТЕЖНЕНИЯ ЗА БИЗНЕСА СЕ ПРЕДЛАГАТ В ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Вчера в края на работния ден група депутати от ГЕРБ са внесли предложения към Законопроекта за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, с входящ номер 054-04-67 от 18.03.2020 г. (тук).

В него се предвижда промяна на режима за определяне и внасяне на авансовите вноски за данъка върху печалбата за 2020 година, което практически представлява натоварване за фирмите в момент, в който другите европейски държави предвиждат мерки за облекчаване на бизнеса предвид COVID-19.

Промяната се състои в това, че до момента предприятията, които са задължени да внасят авансови вноски за корпоративен данък, сами определят размера му на база на прогнозната си печалба за годината. В година на очакван срив за редица бизнеси, се предлага авансовите вноски за корпоративен данък за първите шест месеца от 2020 година на всички фирми да бъдат изчислени служебно от НАП на база на 1/2 от печалбата за 2018 година, която бе една добра година с отчетен икономически ръст, без право тези вноски да бъдат променяни при очаквана загуба за годината. Често това ще означава надвнасяне на данък при ситуация на загуби, фалити и борба за оцеляване, при ситуация в която работодатели ще се чудят от къде да намират средства за плащане на заплати и осигуровки. Отделно много фирми са били на печалба през 2018 година, но са прекъснали дейност или очакват загуба за 2020. Не е нормално тези фирми да са задължени да внасят авансовото данък върху несъществуващи печалби за 2020 година, нито сега е моментът този режим да бъде променян.

От една страна държавата призовава не съкращавайте служители, ние ще ви предоставим финансова помощ, от друга страна тя се готви да наложи авансово внасяне на данъци върху загуба или почти никаква печалба. Категорично това не е подкрепа на бизнеса по време на пандемия, а обраното – това е бреме. Затова предложеният режим на авансовите вноски е изключително несъобразен за малкия бизнес.

По отношение на предложеното удължаване на срокове за годишното приключване, трябва да се подчертае, че срокът 31 март в България е прекалено кратък и без аналог в другите европейски държави. Почти никой в другите държави-членки не приключва до 31 март. В същото постоянно се увеличават изискванията към бизнеса с нови и нови справки в периода на годишното приключване (януари-март), когато текат обученията, както за приключването, така и за новостите в законодателството, приети през декември на предходната година.

Затова удължаването на срокът за годишното счетоводно приключване е очаквано и логично решение, не само защото България, а и светът преживяват глобална пандемия. Ако този срок беше в нормални граници, например до 30.06 на следващата година, то при сегашното извънредно положение натискът нямаше да е така голям до степен на невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации. В момента много от счетоводителите работят от вкъщи, работата им е забавена, те са заети и с отглеждането на своите деца поради затварянето на детските градини и училищата. В същото време сайтът на НСИ се срива почти ежедневно и прави невъзможно подаването на отчетите. Когато сайтът на НСИ се срине по време на попълване на отчета, което става в режим онлайн, това налага прекъсване на работния процес, риск от грешки и като цяло изключително голямо допълнително забавяне на работата при този кратък срок до 31 март, а това създава риск от невъзможност на подаване на отчетите и данъчните декларации на малките фирми, които масово се обслужват от счетоводните кантори в страната.

Повече за предложения нов режим за авансово отчитане за корпоративен данък и удължаването на сроковете поради извънредното положение можете да прочетете тук.