За преодоляване на предрасъдъците към страните от Централна и източна европа, и за по-малко бюрокрация при управление на европроектите призоваха представителите на БСК.
Комисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел проведе днес (1 юни 2020 г.) работна среща с екипа на Българската стопанска камара (БСК), по покана на председателя на БСК Радосвет Радев. Тема на разговора бяха новостите и разширяването на обхвата на програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, както и предстоящи възможности за подпомагане на българския бизнес при взаимодействието с Брюксел.
„Смисълът на днешната среща е свързан с нашия както морален, така и национален ангажимент да бъдем по-полезни при подпомагане на българските предприемачи за адекватно информиране и подпомагане при кандидатстване по европейски проекти“, подчерта в началото на срещата председателят на БСК Радосвет Радев.
Като една от последните новости, комисар Габриел посочи създаването на Европейски иновационен съвет (ECI). Той ще подкрепя растежа на иновативните малки и средни предприятия. Целта е да бъде гъвкав и леснодостъпен инструмент, където стартиращи компании, малки и средни предприятия да бъдат на едно гише и с достъп до бързо финансиране. 70% от бюджета му (10 млрд. евро) са предназначени за малките и средни предприятия. ECI ще се допълва от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), посредством неговите общности на знанието и иновациите, с много силно регионално измерение.
Предложеният бюджет за EIT за новия работен период е в размер на 3 милиарда евро — с 600 милиона евро (или 25 %) повече в сравнение с настоящата стратегическа иновационна програма (2014—2020 г.). С него EIT ще финансира дейности на съществуващите и новите общности на знание и иновации (ОЗИ) и ще подкрепи капацитета за иновации на 750 висши учебни заведения. Ще стартират и нови ОЗИ в приоритетни области, които ще бъдат подбрани според значението им за приоритетите в политиката за „Хоризонт Европа“. Първите нови ОЗИ ще бъдат в областта на културните и творческите индустрии, като се планира те да започнат дейност през 2022 г. , съобщи комисар Габриел, като посочи, че в последните години творческите индустрии са разкрили над 6 пъти повече работни места от автомобилостроенето.
Въпреки новите възможности и увеличаването на бюджетите, все още липсват проектни предложения от страните в Източна и Централна Европа. “Необходим е един финансов механизъм за съществуващите консорциуми, в който да могат да се присъединяват страни от Източна и Централна Европа, а през следващите месеци ще се дискутира и отделен механизъм за обмяна на опит”, посочи Мария Габриел.
Експертите от БСК посочиха, че бюрокрацията при подаване и отчитане на проектите, както на национално, така и на европейско ниво отблъсква бизнеса и го демотивира, освен това се наблюдава и липса на синергия у различните институции. “Считаме, че е нужно да има съгласуваност на политиките, както на национално, така и на европейско ниво, за да получи българският бизнес адекватно и навременно консултиране, дори и чисто техническа помощ при кандидатстване”, каза Светлана Дончева, директор на Центъра за управление на проекти към БСК.
“Друг проблем е несигурността у самите предприятия, че разработват иновация в смисъла на европейското разбиране. От друга страна, имат и обективно препятствие да отчитат към НСИ разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), доколкото изискванията на счетоводните стандарти се различават за НИРД с дефиницията към статистиката”, посочи зам.-председателят и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев.
“Напълно съм съгласна в вашите констатации. За мен ключовата дума е бързо”, посочи комисар Габриел и обясни, че с екипа й са си поставили за цел максимално да опростят процесите. Комисар Габриел посочи още, че работят по създаването на единна платформа с цялата информация.
По време на срещата от директора на Център “Външноикономическо сътрудничество” към БСК Веселин Илиев бяха поставени и въпросите за т.нар. “Оценка на сляпо” (Blind Evaluation), при която оценителите оценяват cамо достойнствата на проекта, без да знаят от коя държава идва и кои са неговите aвтори. Според Веселин Илиев подобна оценка би елиминирала предразсъдъците към страните от Източна Европа. Г-н Илиев постави въпроса и за ниските дневни ставки по програма „Еразъм+“, както и нееднаквите стандарти и изисквания на Националните агенции по „Еразъм+“.
“В хакатона „ЕС срещу вируса" резултатите са показателни. Когато страните от Източна и Централна Европа имат една и съща информация и участват при равни условия с останалите държави, те се класират на челни позиции. Победител в една от категориите е екип с българско участие – проектът „Aidbind“, който осигурява връзката между търсенето и предлагането на медицински продукти, предоставени чрез доброволни дарения”, сподели комисар Габриел и посочи, че се работи по пилотен проект в рамките на 2 години по метода Blind Evaluation.
Относно програмата „Еразъм+“, комисар Габриел посочи, че въпросът за ставките е национален, а координацията на националните агенции е изключително важна. От началото на кризата за първи път ежеседмично комисар Мария Габриел провежда webinar с представители на националните агенции по „Еразъм+“, за да координира работата и да получава актуална информация за броя и активността на студентите.
Срещата с комисар Мария Габриел е първа стъпка към бъдещо сътрудничество, в което БСК ще предоставя актуална информация и техническа помощ на своите членове за по-лесно финансиране по европейски проекти.
