Дата: 24.07.2020

Източник: вестник „Стандарт”

Прочетено: 796

Радосвет Радев е председател на Българската стопанска камара от юни 2018 г., а преди това е зам.-председател на УС на БСК на обществени начала, още от 1990 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и е специализирал маркетинг и мениджмънт в САЩ. В момента Радосвет Радев е изпълнителен директор на "Дарик холдинг", председател на Надзорния съвет на "Доверие - Обединен холдинг" АД и председател на СД на "Албена" АД.

 

- Г-н Радев, правителството определи като исторически бюджета, който България получава от ЕС - 29 милиарда евро, с 1 милиард повече. В същото време Гърция се пребори за близо 80 милиарда, половината от парите за Франция пък са грантови. Като председател на най-старата работодателска организация каква е оценката Ви да договорените от Европа пари?

- Във всички случаи количеството определя смисъла и резултата от усилието. Прочитът на тези 29 милиарда е точно това двусмислие. От една страна, исторически толкова много пари на България не са обещавани и давани. И от друга страна, ако се вземат помощите, разпределяни на глава от населението, ще видим, че ние сме на практика опашкари. Но това е ситуацията. Изводи могат да се направят много. Стоят обаче въпросите защо нямаме ефективно работещ лобизъм в Брюксел, защо нямаме високо квалифицираната в най-добрия смисъл на думата дипломация на Гърция, която във всяка една ситуация взема всичко възможно. Защо нямаме предварително анонсирани онези важни икономически проекти, които да бъдат защитими в реализацията си точно при това бюджетиране? Убеден към, че ако България имаше нещо значимо в общоевропейски контекст и това нещо струваше да кажем 10 милиарда, които ние нямаме, бюджетът ни днес нямаше да е 29 млрд., а 39 млрд. евро. Имам един малко грубоват израз: нямаме легенчетата. Когато нямаш готови легенчета, в които да налееш, няма да ти дадат нещо. В една чаша могат да се сипят 200 милилитра, не могат да се налеят 2 литра, дори да искаш. Уви, това е хронична слабост на България, от години. Може би само по времето на царя за България имаше различна оптика.

- Почти 8 милиарда ще са грантовете за България. В кои сектори приоритетно трябва да отидат тези пари с оглед на коронакризата?

- Бедствието в икономиката предстои. И не бих изключил нито един отрасъл. От грантове имат нужда всички предприятия, които в момента търсят ликвидна подкрепа - не за да запазят работниците си, а за да съхранят бизнеса и пазарите си. Не знам дали е най-добре разделението да мине през отрасловата им специфика.

В същото време, това са и средствата, с които трябва да отидем в зелената икономика, в затварянето на тежки мощности - България е на второ място в ЕС след Полша по зависимост от въглищна енергия. Ще видим, че в действителност парите са много малко. И тук за мен ще бъде много важна почтеността на правителството - как точно ще ги разпредели. Дали ще бъде на някакъв конкурентен принцип, дали бизнесът ще се състезава с проекти, дали ще се търси публично-частно партньроство за реализация на тежки инвестиционни проекти. В момента има куп неизвестни - Tabula rasa, бяла дъска, на която, каквото напишеш, това ще прочетеш. То може да е грешно.

- Казахте, че бедствието в икономиката предстои. Все повече мнения се чуват, че реално ще усетим и то много тежко икономическата криза наесен. Какво е Вашето мнение?

- Ако денят Х е краят на кризата, от него има един отрязък във времето, в който тя ще се прояви в тоталната си всеобхватност и едва тогава ще започне растежът нагоре. В момента се опитваме да решим уравнение с две неизвестни - денят, в който медицински свършва пандемията, и денят, в който тръгва да се възстановява икономиката. А тя в момента се деформира.

- В каква посока?

- На база токови удари - увеличена безработица, унищожен туризъм, неработещ транспорт, празни заведения. Спомняте си, как се обясняваше какви чудеса ще станат, когато ДДС падне на 9%. И? Сега пълни ли са ресторантите? Не. Затова мерките трябва да са като в неврохирургията - изключително прецизни и точно там, където наистина процесите стават управляеми. В момента големият проблем на всички български предприятия е, че нямат ликвидност. Наскоро разговарях с приятел, който прави бизнес в Америка. Той ми каза, че даже не е разбрал кога е получил парите си. И то по проста формула: 15% от миналогодишния оборот - никаква администрация, никаква бюрократизация. Заверена сметка. В един момент попитал счетоводителя си кога фирмата е направила продажби, че са дошли съответните пари. Получил отговор, че няма продажби, а това е федерален и щатски пакет за подпомагане. Банален ставам с това, че една помощ има смисъл, само когато е своевременна. Даже размерът й не е толкова важен, когато е навреме.

- По подобен начин трябваше да се помогне и на българския бизнес - с грантовите схеми от 3000 до 10 000 лв. за малките фирми и от 30 000 до 100 000 за средните компании. Но мярката буксува. Защо се получи това?

- Инквизиция на бизнеса. От документите на 27 000 компании в момента са на 7-хилядната фирма. Още преди месец казах, че докато се натуткат да дадат помощите на фирмите, част от тях няма да ги има. И всичко това ще легне върху социалната система.

- Още по-тежко е положението с кредитите за бизнеса. Започнаха ли банките да дават гарантираните от ББР заеми?

- Не знам такъв случай за фирми, докато за физическите лица процедурата стартира.

- В момента към тежката икономическа ситуация се добавя и усложнена политическа. Предстои ремонт на кабинета. Каква е оценката Ви за дейността на министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов, с които бизнесът пряко работи, и как приемате новите имена?

- За Горанов не мога да не призная, че това, което направи за влизането на България в ERM II, е нещо, което бизнесът иска много отдавна. Да не говорим, че БСК е първата организация, която ясно заяви, че това е необходимо на икономическата среда в България. А моят заместник г-н Бранков е от най-пристрастените радетели за влизането на страната ни в ERM II. Смятам, че усилията, които направиха и Горанов, и гуверньорът на БНБ Димитър Радев, са полезни и ценни.

Караниколов пък винаги е бил обърнат към бизнеса. Виждам нещата, които динамизира, например в агенциите за инвестиции и за малки и средни предприятия. Винаги обаче стореното от държавата в очите на бизнеса изглежда недостатъчно. Има страшно много какво да се направи.

Всички нови назначения и досега бяха част от управлението на процесите. В този смисъл, не смятам, че е необходимо дълго време, за да навлязат в ресорите си. Надявам се, че като нови хора на тези позиции ще имат повече енергия да свършат очакваните от обществото неща. Но продължава да стои въпросът дали протестиращите ще приемат тези промени, дали тези промени ще спрат протестите.

- Например?

- Качването на прага за обществените поръчки. В момента може да бюджетираш някакви неща в отношенията с бизнеса до 30 000 лева - 15 000 евро. Това е смешно. У нас има мениджъри, чиято заплата е по-висока от лимита на обществените поръчки. Държавата може да вдигне прага на 100 000 лв., тя има достатъчно контролни механизми, за да не отиват в братовчедки и приятели. В момента част от бизнеса изобщо не иска да се занимава с цялата тази плашеща и отровна бюрокрация. И по обратен път тази среда започва да изгражда друга стопанска агресивност. Започваш да измисляш как да заобиколиш бюрокрацията.

- Колко дълъг виждате пътя на България от чакалнята до приемането на еврото?

- 4 години.

- Много хора продължават да се страхуват, че с приемането на еврото цените ще се вдигнат и животът ще поскъпне. Какво ще им отговорите?

- Това е нелепо. Няма нищо да се промени. Потвърдено е присъединяването на България към еврото в разменен курс 1,95583 лв. за евро. Това по никакъв начин не променя икономическата среда. Просто в един момент ще трябва да се научим да делим на две. Заплата няма да е 2 000 лв., а 1000 евро, наемът няма да е 500 лв., а 250 евро. Големият проблемът е друг и аз го следя от края на предната криза. Целият свят се държи проинфлационно. Всички банки в света - от Федералния резерв на САЩ, през Японската централна банка до Европейската централна банка пишат важни документи, в които подчертаното изречение е: да увеличим инфлацията препоръчително с 2%. Или да спрем дефлацията. Така че в известен смисъл трябва да се радваме, ако цените тръгнат леко нагоре - но вследствие на труд, производство и продадени стоки и услуги.

- Туризмът пострада най-силно от коронакризата. В момента браншът се опитва по някакъв начин да стъпи на краката си. Каква е реалната ситуация?

- Трагична. Загубите като туристопоток са между 70 и 80%. Има туристически обекти, които изобщо няма да отворят. И ако заетостта в Златни пясъци, например, е 20%, това е така, защото в съседство с тях нищо не отвори. В момента отчетливо се вижда раздвижване на уикенд туризма. Хората отиват петък и събота, и в неделя се връщат. Тогава има някакво оживление.

- Това обаче по никакъв начин не може да спаси сектора. Очаквате ли фалити и какъв ще е ефектът на доминото от това?

- Компаниите в туризма са с различен растеж. Например, една компания, която си е изплатила инвестиционните разходи и не дължи нищо, няма да има проблем. Но фирма, която има десетки милиони кредити, обезпечени с бъдещото несигурно идване на туристи, е обречена.

- "Албена" - курортът, който първи въведе най-стриктните мерки за защита от коронавируса, как се справя?

- Да, въведохме, най-съхраняващите здравето мерки. И хората го оценяват. Заетостта ни е 25% спрямо същата дата миналата година. Но ние сме си казали, че в момента "Албена" не работи за 2020 година, а за 2021 година. Защото, ако създадем, а то вече се създаде като ноу хау и протокол на работа, сигурната среда, туристите ще го оценят. И тук говоря за целия холдинг - "Албена", "Бялата лагуна" и "Приморско". Хората вярват на сигурното.

- Руски туристи това лято ще видим ли?

- На картинка - в Турция или в Сочи.

- Гърция въведе куп рестриктивни мерки - PCR-тест, QR-код, затворени граници, карантина за българи в магазините. Имаше куп очаквания, че българският турист ще се върне към родното Черноморие. Защо това не може да се случи?

- Ние сме си виновни. Предприемачите в туризма също имат своята вина за това. Хората вземат вече много по-къси ваканции. Някога, като дете съм ходел на почивна станция 17 дни. После морето стана 14 дни, след това - 10 дни. Днес много хора вземат 5 работни дни отпуск. И при толкова къс период, двата дни за отиване е връщане да ги прекараш в задръствания, ми се струва немодерно пилеене на време. Така че има хора, които отиват в Гърция, и други, които не отиват. Аз съм от вторите. Няма да им стъпя на гърците. От друга страна, като Ви казвам, че ние в "Албена" работим за 2021 година, гърците в момента правят същото. Те демонстрират на целия свят, че ще бъде запазен здрав всеки турист, който влезе в Гърция. Това се манифестира. Това не е садизъм към българите и сърбите. А ясен държавен пиар.

- Протестите срещу правителството продължават вече 14-ти ден. Каква е разликата в сравнение с недоволството от 2013 г. и какъв изход от ситуацията виждате?

- Разликите са очевидни. Протестът 2013 г. бе 404 дни, сега са 14. Безпрецедентно е това, че в момента хора от целия спектър са заедно на площада. На второ място е технологичното време, в което живеем. Доскоро онлайн съществуването бе напълно достатъчно, за да изразиш несъгласието и протеста си. Онлайн протестиращите хора не излизат на улицата - достатъчно им е да напишат мнението си във Фейсбук. Затова за мен запалването на този протест, на тази вълна на физическото излизане на площада, показва, че за хората онлайн протеста вече не е достатъчен. Това е разлика не само в календара, но и в еволюцията на протестиращия човек. Онлайн жълтият картон вече не е достатъчен. Хората имат потребност да излязат и да бъдат чути. Те вече са чути. Изумен съм колко хора от естаблишмънта казват: исканията на протестиращите са много верни. Премиерът казва: аз слушам протестиращите. Коалиционните партньори на управляващите заявяват: Ние трябва да направим нещата, които площадите искат. Защо не са направени досега?

Като млад служител в БНР работех в едно предаване, което допускаше свободно говорене, преки включвания без цензура. Дори комунистическа, тоталитарна България беше измислила формулата на социалните отдушници. Това предаване бе социален винтил. Явно в демократичните промени социалните винтили не сработиха. Това е куриозното. Трябва ти един Жан Виденов и едно Дарик радио и сваляш правителство. Но тогава нямаше интернет. Сега всеки телефон е медия.

- И точно на фона на това, че всеки телефон е медия, на фона на социалните мрежи и десетките анонимни сайтове, успяват ли сериозните медии да отговорят на очакванията, които има към тях гражданското общество - така, както бе по време на протестите срещу Виденов 1997 г.?

- Плурализмът на медиите е установен. Той е факт. Има всякакви медии - истински, фалшиви, консервативни. Това, което е деформирано, е че няма никаква директна връзка между почтеността на медията, нейните рекламни приходи и, респективно -оцеляването й като стопански субект. Липсва медийната икономика, медийният капитализъм. Ако Дарик е слушано радио, би трябвало всички рекламодатели да са при него и аз ще имам ресурса да дам най-добрите заплати, за да взема най-качествените хора. Но... какво виждаме - медии със съдържание 0 или пълно менте, които не фалират.

- "Стандарт" и Дарик бяха в основата на най-голямата медийна кампания - международната мисия за спасяване на осъдените български медици в Либия "Не сте сами". Защо днес е много важно медиите освен да информират, да имат и социално сърце?

- Винаги съм вярвам, че корпоративна и социална отговорност не е само красива комбинация от думи. Като предприемач се опитвам да го правя. Тогава запълнихме вакуум, който беше създаден от липсващата функция на държавата. Ние бяхме посочени от цяла Европа, че две медии се занимават с един и държавен, и социален, но и много хуманитарен проблем. Спомням си, че тогава в традиционната ни класация "Политик на годината" трябваше да бъде Сесилия Саркози, която доведе тези клетници от Либия. Но, докато дойде времето за гласуване, тя се разведе. И според регламента нямаше как да е политик на годината.

- Какви са очакванията Ви за протестите - затихват ли? Политолози казаха, че могат да продължат безкрай.

- Протестът се самоорганизира. Но дали ще има дълъг живот, зависи от другата страна. Протестът може да бъде спрян или да изчезне в деня, в който се приемат исканията на протестиращите. Аз не виждам онзи човек, облечен в доверие, който би бил медиатор между двете страни.

- Предсрочни парламентарни избори виждате ли?

- Има го в конституционния ред на нещата.

- На 21 юли имахте юбилей. Наскоро ми казахте, че той Ви плаши. Защо?

- Защото досега не съм бил на 60. Мисълта, мечтите, желанията са същите като на 50 или 40-годишния мъж. Но други неща не са - кръвното ми не е същото. Това е онзи честен мъжки страх от това, което не зная как ще стане, но имам отговорността, че трябва да стане. Надявам се, след 10 години, на 70-годишнината ми, да Ви разкажа точно от какво ме е било страх в предстоящите 10.

- Кой е най-ценният подарък за Вас?

- На юбилея си бях с майка си и с децата си. Децата ми, разбира се, са онова, което съм написал дотук. Стигнах до абсолютно ясното съзнание, че да работиш с хора е много ценно. Предприемачът е крива сачма. И аз съм такъв - индивидуалист. Но това е бензинът, който е необходим на предприемача, за да успее. Но през годините бавно и полека, точно като опитомяването при Екзюпери, разбрах, че целият този индивидуализъм трябва да го подчиняваш на обща воля и обща посока. Припомних на колегите си старата мъдрост - ако искаш да стигнеш бързо, вървиш сам - ако искате да стигнете далече, вървите заедно. Това преживявам тук, в Българската стопанска камара.

- Успешният водач не управлява, а вдъхновява. Вас какво Ви вдъхновява?

- Ненаправеното, непостигнатото. Ако бях Стефка Костадинова, щях да искам всяка година да скачам с един сантиметър по-високо. И сега трябваше да искам да скачам, например, 240 сантиметра.

- За какво мечтае Радосвет Радев на 60 години?

- Да скоча 2,40 метра.

 

Екатерина Николова