Дата: 22.05.2020

Източник: вестник „Стандарт”

Прочетено: 1220

Сек­тор­ни ана­ли­зи ще оп­ре­де­лят с хи­рур­гич­на точ­ност къ­де дър­жа­ва­та да по­ма­га, казва в специално интервю за вестник „Стандарт” председателят на БСК.

 

  • Край на спо­де­ле­на­та ико­но­ми­ка, из­ли­за­ме от кри­за­та чак в края на 2021 г.
  • Ра­бот­на си­ла ве­че има, тряб­ва да се прек­ва­ли­фи­ци­ра
  • Пре­дим­ство­то на Бъл­га­рия са мал­ко­то за­ра­зе­ни, то­ва тряб­ва да из­тък­ва­ме на­вън
  • Си­гур­нос­тта в "Ал­бе­на" е над 150%, по­чи­ваш в ку­рор­та, за да тру­паш здра­ве
  • Въз­ста­но­вя­ва­не­то на по­ле­ти­те ще из­пра­ви ту­риз­ма на кра­ка
  • Бан­ки­те ин­вес­ти­рат в стра­ни­те, къ­де­то дър­жа­ва­та съх­ра­ня­ва биз­не­са
  • 100 дър­жав­ни бен­зи­нос­тан­ции? 100 точ­ки, от ко­и­то мо­же да се кра­де

- Г-н Ра­дев, яс­но е ве­че, че епи­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус пов­ли­ча но­ва све­тов­на ико­но­ми­чес­ка кри­за, от ко­я­то дъл­го вре­ме ня­ма да из­ле­зем. Ка­зах­те, че за раз­ли­ка от пре­диш­на­та, ко­я­то бе фи­нан­со­ва, та­зи е на па­за­ри­те. Па­ри има - па­за­ри не. Как­ви мер­ки тряб­ва да бъ­дат взе­ти за въз­ста­но­вя­ва­не на па­за­ри­те?

- Па­за­ри­те ги има, но не в он­зи пред­кри­зи­сен вид. В мо­мен­та те са на кри­тич­но нис­ко ни­во. От дъ­но­то има са­мо един път - на­го­ре. Ана­ли­зът ни со­чи, че ос­нов­на­та преч­ка за въз­ста­но­вя­ва­не на па­за­ри­те са слож­ни­те ло­гис­тич­ни връз­ки меж­ду про­из­вод­ство­то и пот­реб­ле­ни­е­то. Го­ля­ма част от про­из­ве­де­на­та про­дук­ция в Ки­тай не стиг­на до Ев­ро­па. Го­ля­ма част от про­из­ве­де­на­та про­дук­ция в Бъл­га­рия не мо­же да стиг­не до Гер­ма­ния или Че­хия за­ра­ди ог­ра­ни­чи­тел­ни­те мер­ки в от­дел­ни­те дър­жа­ви. В мо­мен­та е дос­та об­на­деж­да­ва­що, че пър­ви­те уси­лия, ко­и­то се по­ла­гат от дър­жа­ви­те, от пра­ви­тел­ства­та им, са за въз­ста­но­вя­ва­не на ло­гис­тич­ни­те ко­ри­до­ри. Раз­би­ра се, слож­нос­тта на па­за­ри­те е съв­сем раз­лич­на в ин­дус­три­я­та на ус­лу­ги­те. При ту­риз­ма, нап­ри­мер, не ста­ва въп­рос са­мо да въз­ста­но­виш въз­мож­нос­тта гос­тът да дой­де с ав­то­мо­би­ла си. Тук ог­ром­на ро­ля иг­рае въз­душ­ни­ят тран­спорт, кой­то сам по се­бе си е мо­же би най-уда­ре­на­та ин­дус­трия в све­та.

- Ка­зах­те, че Ев­ро­пей­ски­ят съ­юз те­пър­ва ще пре­от­кри­ва въз­мож­нос­ти­те на Из­точ­на Ев­ро­па и то­ва да­ва ог­ром­ни шан­со­ве на Бъл­га­рия. Как­ви са те и как да се въз­пол­зва­ме от тях?

- За жа­лост, Из­точ­на Ев­ро­па про­дъл­жа­ва да бъ­де мно­го по-бед­на от Цен­трал­на и За­пад­на. Рес­пек­тив­но, раз­хо­ди­те за труд, кол­ко­то и да не ни ха­рес­ва на нас, са зна­чи­тел­но по-нис­ки. Те са ве­че поч­ти съ­пос­та­ви­ми с въз­наг­раж­де­ни­е­то на ки­тай­ския про­ле­та­ри­ат. Удоб­ство­то на бли­зос­тта и крат­ка­та ло­гис­ти­ка ще ста­ват ос­но­вен фак­тор при об­мис­ля­не­то на ин­вес­ти­ци­и­те.

- Как­во още про­ме­ни ко­ро­нак­ри­за­та в ико­но­ми­ка­та?

- То­ва, ко­е­то се слу­чи, и то бук­вал­но за ед­на нощ, бе фак­тът, че бъл­гар­ски­ят биз­нес прес­та­на да стра­да от лип­са­та на хо­ра. На бор­са­та все­ки ден из­ли­зат око­ло 3000 ду­ши. Дру­го­то, ко­е­то се слу­чи, е па­да­не­то на це­на­та на енер­гий­ни­те ре­сур­си - от елек­три­чес­тво до го­ри­ва. То­ва са пона­ча­ло два­та фак­то­ра, ко­и­то оп­ре­де­лят Бъл­га­рия ка­то ин­вес­ти­ци­он­на дес­ти­на­ция. В мо­мен­та има и хо­ра - не­за­ви­си­мо от то­ва, да­ли те тряб­ва да бъ­дат прек­ва­ли­фи­ци­ра­ни, до­на­у­че­ни, или да си из­гра­дят из­ця­ло но­ви на­ви­ци и уме­ния, има и па­да­не на енер­гий­ни­те ре­сур­си. Ма­кар че то­ва е дос­та не­ус­той­чи­во. Ут­ре мо­же да се ока­же, че за­ра­бот­вай­ки ико­но­ми­ка­та на по-ви­со­ки обо­ро­ти, пот­реб­ле­ни­е­то от­но­во ще се ка­чи.

- Как мо­же да спе­че­ли от всич­ко то­ва Бъл­га­рия?

- Тряб­ва да има мно­го ак­тив­на по­ли­ти­ка и по-яс­но ар­ти­ку­ли­ра­не на сво­и­те пре­дим­ства ка­то ин­вес­ти­ци­он­на дес­ти­на­ция. Бъл­га­рия без­спор­но е на ед­но от пос­лед­ни­те мес­та по раз­прос­тра­не­ние на ко­ро­на­ви­рус. Ще дам при­мер с ку­рор­та "Ал­бе­на", кой­то се на­ми­ра на те­ри­то­ри­я­та на об­ласт Доб­рич. В об­лас­тта има 11 за­ра­зе­ни, ни­то един по­чи­нал, всич­ки са из­ле­ку­ва­ни. А ко­га­то чо­век из­би­ра къ­де да по­чи­ва, тър­си мяс­то за ту­ри­зъм, на ко­е­то ще се чув­ства си­гу­рен. Тряб­ва в по-ши­рок вън­шен план да ко­му­ни­ки­ра­ме те­зи ре­зул­та­ти. Виж­те Гър­ция. В мо­мен­та нис­ка­та за­бо­ле­ва­е­мост в Гър­ция ста­на зна­ме на дър­жав­ния пи­ар. Всич­ки в Ев­ро­па зна­ят, че в Гър­ция поч­ти ня­ма за­бо­ле­ли...

- При нас, уви, то­ва се случ­ва по об­ра­тен път - но­ви­на­та, че Бъл­га­рия е от­лич­но мяс­то за лят­на по­чив­ка, за­що­то има най-мал­ко за­ра­зе­ни, дой­де от Ан­глия, за­ед­но с пре­по­ръ­ка­та бри­тан­ски­те ту­рис­ти да из­бе­рат

- Точ­но та­ка. Във Фран­ция пък има­ше спе­ци­ал­но он­лайн при­ло­же­ние на FranceSoir, ко­е­то ме­ре­ше за­бо­ле­ва­е­мос­тта точ­но с цел къ­де фран­цу­зи­те да из­бе­рат по­чив­ка­та си.

- Ту­риз­мът ос­та­ва един от най-за­сег­на­ти­те сек­то­ри. Вие от го­ди­ни се за­ми­на­ва­те с ту­ри­зъм, пред­се­да­тел сте на Съ­ве­та на ди­рек­то­ри­те на "Ал­бе­на". Как се спра­вя ку­рор­тът в кри­за­та?

- Еки­път е тол­ко­ва ам­би­ци­о­зен, че ако при­е­мем за ета­лон 100 про­цен­та си­гур­ност, цел­та в "Ал­бе­на" е тя да бъ­де по­не 150-160%. Уве­ли­ча­ва се раз­сто­я­ни­е­то меж­ду ча­дъ­ри­те, пра­ви се мар­ки­ров­ка във фо­а­йе­та­та, ко­я­то обоз­на­ча­ва точ­но оп­ре­де­ле­но­то мяс­то, на ко­е­то тряб­ва да сто­иш, пре­ди да стиг­неш до ре­цеп­ци­я­та. Има фи­зи­чес­ко раз­де­ля­не меж­ду ре­цеп­ци­о­нис­ти­те и ту­рис­ти­те с прег­ра­ди. Има сте­рил­ни при­бо­ри за ед­нок­рат­на упот­ре­ба на все­ки ту­рист. Въ­ве­ли сме до­ри не­що, ко­е­то не се изис­ква - де­зин­фек­ция на гу­ми­те на ко­ли­те на КПП-о при вли­за­не в "Ал­бе­на". 

Ам­би­ци­я­та е да се съз­да­де усе­ща­не­то, че оти­ваш на­ис­ти­на да нат­ру­паш здра­ве.

- Как­ва е фор­му­ла­та за из­ли­за­не на ту­риз­ма от кри­за­та?

- Въз­ста­но­вя­ва­не­то на по­ле­ти­те. Но тук се случ­ва не­що, ко­е­то в мо­мен­та ко­рен­но про­ме­ня ико­но­ми­чес­ки­те мо­де­ли в све­та. Спом­не­те си кой бе един от най-ха­рес­ва­ни­те и най-вкус­ни­те за из­след­ва­не про­це­си - спо­де­ле­на­та ико­но­ми­ка. Спо­де­ля­не на всич­ко - офи­си, прос­тран­ства, пъ­ту­ва­не... Всич­ки те­зи не­ща ни на­ка­ра­ха да мис­лим, че ако не ин­вес­ти­раш в не­що от спо­де­ле­на­та ико­но­ми­ка, зна­чи си зад бор­да, изос­та­нал си. В един мо­мент та­зи кри­за ка­за точ­но об­рат­но­то: не, тряб­ва да имаш дис­тан­ци­ра­на ико­но­ми­ка. Във вре­ме­то пре­ди кри­за­та взех­ме ре­ше­ние за но­ва сгра­да на БСК. Нап­ра­вих­ме я ця­ла­та open space, за­що­то то­ва е мо­дер­на­та тен­ден­ция в офи­си­те. Се­га оба­че ак­ту­ал­на се оказ­ва ста­ра­та сгра­да на БСК, ко­я­то е из­ця­ло из­гра­де­на вър­ху "през­ря­на­та" ка­би­нет­на сис­те­ма. Дейс­тви­тел­но се­га се случ­ва не­що, вър­ху ко­е­то мо­же би ще се пи­шат ди­сер­та­ции след го­ди­ни - как то­зи ен­ту­си­а­зъм към спо­де­ле­на ико­но­ми­ка се тран­сфор­ми­ра в ин­ди­ви­ду­а­ли­за­ция на всич­ки про­це­си. Ето, и ма­со­ви­ят ту­ри­зъм за­поч­ва да ста­ва ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­ран. Сла­га­те си плаж­ни­те при­над­леж­нос­ти под ча­дъ­ра, но след­ва­щи­ят ча­дър е на 7 мет­ра от вас. Има­те об­щнос­тта са­мо на сво­е­то се­мейс­тво. Оти­ва­те на рес­то­рант оба­че ся­да­те 4 или 6 ду­ши, ако сте от ед­но се­мейс­тво. Ние и до днес има­ме заб­ра­на да съ­бе­рем по­ве­че от 10 ду­ши на ед­но мяс­то. А Уп­ра­ви­тел­ни­ят съ­вет на БСК е от 19.

- Дис­тан­ци­он­но ли за­се­да­ва­те?

- Да. Ма­кар че за­ла­та ни поз­во­лява и 50 ду­ши да се съ­бе­рат, при то­ва с не­об­хо­ди­ма­та дис­тан­ция. Но има нор­ма, ко­я­то спаз­ва­ме.

- В мо­мен­та глав­ни­ят об­щес­твен де­бат е за по-го­ля­мо­то учас­тие на дър­жа­ва­та в ико­но­ми­ка­та. Как­во е Ва­ше­то мне­ние?

- Имах раз­го­вор пре­ди ме­сец с един бан­кер от Брюк­сел. И той ка­за: про­ме­ня се оце­нъч­на­та ска­ла. По ня­ка­къв не­ве­ро­я­тен на­чин всич­ко се об­ръ­ща на­о­па­ки. Ако в на­ча­ло­то на го­ди­на­та зна­ех­ме пос­ту­ла­та, че зад­лъж­не­ли­те дър­жа­ви са ло­ши дър­жа­ви, че те­зи, ко­и­то имат дъл­го­ве с ви­сок про­цент от брут­ния вът­ре­шен про­дукт ка­то Ита­лия, къ­де­то е 155%, са уко­ри­ми, се­га са­ми­те тър­гов­ски бан­ки сле­дят как­ви са ин­вес­ти­ци­и­те, ко­и­то пра­ви дър­жа­ва­та. За­що­то смя­тат, че там, къ­де­то дър­жа­ва­та съх­ра­ни биз­не­са или по-бър­зо го вдиг­не, сре­да­та ще е по-без­рис­ко­ва за тях. Раз­би­ра се, дър­жа­ви­те имат сво­бо­да­та да нап­ра­вят и най-ве­ли­ки­те глу­пос­ти. Всич­ки зна­ят за щу­ро­ти­и­те на япон­ско­то пра­ви­тел­ство, ко­га­то си оси­гу­ри­ха 20-го­диш­на ре­це­сия.

Дър­жа­ва­та е сво­бод­на да не по­хар­чи ни­то един лев, но то­ва зна­чи бав­но въз­ста­но­вя­ва­не на ико­но­ми­ка­та, мно­го ба­вен ръст на из­ли­за­не­то от кри­за­та. Мо­же да нап­ра­ви и ня­кои мно­го сме­ли не­ща, ко­и­то да из­тег­лят ико­но­ми­ка­та. За­що­то, кой­то пръв тръг­не, ще спе­че­ли най-мно­го. Ра­но или къс­но хар­мо­ни­за­ци­я­та на про­из­вод­ство­то и пот­реб­ле­ни­е­то ще се въз­ста­но­ви до ни­ва­та от­пре­ди кри­за­та. Ве­ро­ят­но и мал­ко по­ве­че. Но то­зи про­цес е дос­та дъ­лъг.

- Как­ва е прог­но­за­та Ви - ко­га виж­да­те из­ли­за­не от кри­за­та?

- Аз съм по-скло­нен да вяр­вам на те­зи, ко­и­то прог­но­зи­рат из­ли­за­не от ико­но­ми­чес­ка­та си­ту­а­ция в края на 2021 г.

- Раз­но­по­соч­ни ос­та­ват оцен­ки­те за мяр­ка­та 60/40 за за­паз­ва­не на ра­бот­ни­те мес­та във фир­ми­те. Ма­кар ве­че да са спа­се­ни бли­зо 200 000 ра­бот­ни мес­та, мно­го сек­то­ри - ка­то ав­тот­ран­спор­тът, нап­ри­мер, каз­ват, че мяр­ка­та не е при­ло­жи­ма за тях и ис­кат кон­крет­ни сти­му­ли по бран­шо­ве. Как­ва е оцен­ка­та на БСК за мяр­ка­та? Въз­пол­зват ли се ком­па­ни­и­те в ка­ма­ра­та от нея?

- То­ва бе­ше на­ши­ят съв­сем ек­спер­тен апос­троф към та­зи мяр­ка - че тя е с пре­тен­ци­я­та да бъ­де уни­вер­сал­на, а в дейс­тви­тел­ност не е. Раз­би­ра се, не е без­смис­ле­на, но ние сме в мно­го двойс­тве­но по­ло­же­ние.

То­ва бе­ше пър­ва­та мяр­ка, ко­я­то тръг­на. Се­га вър­ви мяр­ка­та "3-10 хи­ля­ди", как­то я на­ри­чат - гран­то­ве­те в по­мощ на фир­ми­те. И ние в БСК сме без­край­но из­не­на­да­ни кол­ко мно­го хо­ра по­тър­си­ха та­зи мяр­ка още в пър­вия ден.

С 60/40 бе ма­ни­фес­ти­ра­но же­ла­ние да се по­мог­не на биз­не­са. Лу­кав­ство­то е раз­би­ра­е­мо - не по­ма­гаш мно­го на биз­не­са, но съх­ра­ня­ваш за­е­тос­тта. Не са­мо ав­тот­ран­спор­тът, има мно­го дру­ги от­рас­ли, къ­де­то то­ва не по­ма­га и не ре­ша­ва проб­ле­ма. С ус­та­но­вя­ва­не­то на от­рас­ли­те, в ко­и­то то­ва не ра­бо­ти, и ако има, раз­би­ра се, та­ко­ва вдъх­но­ве­но ръ­ко­вод­ство на дър­жа­ва­та, ко­е­то ис­ка да по­мог­не, тряб­ва да се нап­ра­вят от­рас­ло­ви мер­ки, ко­и­то да са ти­пи­зи­ра­ни.

- ДПС пред­ло­жи да бъ­дат нап­ра­ве­ни сек­тор­ни ана­ли­зи, ко­и­то да оп­ре­де­лят при­о­ри­тет­ни­те за под­по­ма­га­не бран­шо­ве...

- То­ва е из­клю­чи­тел­но не­об­хо­ди­мо.

- Спо­ред ана­ли­зи­те, ко­и­то пра­ви­те в БСК, кои са сек­то­ри­те, ко­и­то се нуж­да­ят от дър­жав­на под­кре­па?

- Ед­ва ли ще мо­га да из­броя всич­ки. Но те мно­го ско­ро ще ста­нат яс­ни - ко­га­то прик­лю­чат от­че­ти­те за вто­ро­то три­ме­се­чие, ще ви­дим къ­де е ка­тас­тро­фа­та. В ин­те­рес на ис­ти­на­та го­ле­ми­те дви­га­те­ли в бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка - ми­ни­те не са спре­ли...

- Но пък пос­тра­да ма­ши­нос­тро­е­не­то, ко­е­то пре­ди ко­ро­нак­ри­за­та пра­ве­ше най-го­лям про­цент от БВП.

- Да, то е под во­да. Стро­и­тел­ство­то - пос­тра­да, но не мно­го. Там оба­че има опас­ност за­ра­ди ве­че про­ме­не­ни­те наг­ла­си из­вед­нъж да из­чез­не па­за­рът. Ето там тряб­ва да се съз­да­де па­зар. Па­за­рът на жи­лищ­но­то кре­ди­ти­ра­не съ­що зам­ря. В мо­мен­та ипо­те­ки не се да­ват по прос­та­та при­чи­на, че ни­кой не е в със­то­я­ние да оце­ни дъл­бо­чи­на­та на кри­за­та и да­ли ще има въз­ста­но­вя­ва­не на це­ни­те на имо­ти­те, да­ли хо­ра­та ще про­дъл­жа­ват да ку­пу­ват, да­ли ще съх­ра­нят ра­бо­та­та си и ще мо­гат да пла­щат. Не­ща­та са ком­плек­си. Та­ка че на­ис­ти­на в сек­тор­ни ана­ли­зи мо­гат да се по­лу­чат кон­крет­ни ре­зул­та­ти ка­то дан­ни къ­де как­во се е на­ру­ши­ло. И там с хи­рур­ги­чес­ка точ­ност да се сти­му­ли­рат оп­ре­де­ле­ни про­це­си. Най-страш­но е ко­га­то да­ваш кон­крет­на по­мощ на фаб­ри­ка, а не на от­ра­съл, за­що­то то­га­ва ви­на­ги каз­ват& "А, той е при­я­тел на пре­ми­е­ра, той му да­ва па­ри­те".

- Как бих­те ко­мен­ти­рал иде­и­те, ко­и­то ве­че се чу­ха, дър­жа­ва­та да на­ци­о­на­ли­зи­ра стра­те­ги­чес­ки пред­при­я­тия, ко­и­то са за­къ­са­ли, а след то­ва от­но­во да ги при­ва­ти­зи­ра?

- То­ва е пра­ве­но в дру­ги ико­но­ми­ки, от дру­ги пра­ви­тел­ства - има­ло го е във Фран­ция, в Ан­глия. Аз стоя на фун­да­мен­тал­на­та по­зи­ция, че дър­жа­ва­та е лош сто­па­нин. По прин­цип. Ако об­щес­тве­ни­те цен­нос­ти го на­ла­гат и то­ва е един­стве­ни­ят на­чин, доб­ре. Но то­ва не е биз­нес. Ще дам при­ме­ра с "Ал Ита­лия". Спа­ся­ваш на­ци­о­нал­ния пре­воз­вач, за­що­то прос­то тряб­ва да имаш та­къв и го на­ци­о­на­ли­зи­раш. Съ­що­то е с "Луф­тхан­за", ко­я­то по­лу­ча­ва 10 ми­ли­ар­да све­жи па­ри сре­щу то­ва, че еми­ти­ра ед­на чет­върт от ка­пи­та­ла си ка­то го да­ва на дър­жа­ва­та. Мно­го е важ­но как­во ис­каш да пос­тиг­неш ка­то об­щес­тве­но здра­ве, ка­то здра­ве на ико­но­ми­ка­та и то­га­ва да из­бе­реш ле­кар­ство­то. Но по прин­цип дър­жа­ва­та не е до­бър ме­ниджър.

То­га­ва как гле­да­те на на­ме­ре­ни­е­то дър­жа­ва­та да вле­зе в пет­рол­ния бранш - да съз­да­де Дър­жав­на пет­рол­на ком­па­ния и 100 бен­зи­нос­тан­ции? То­ва ра­бо­тещ ме­ха­ни­зъм ли е? 

- Имам спо­ме­ни от вре­ме­то, ко­га­то бен­зи­нос­тан­ци­и­те бя­ха 100% дър­жав­ни. Мо­и­те съ­у­че­нич­ки най-мно­го оби­ча­ха да за­би­ят гадже бен­зин­джия. Те бя­ха ед­ни от най-бо­га­ти­те хо­ра. Бен­зин­джи­я­та мо­же­ше да й от­во­ри нощ­ния клуб на Гранд-хо­тел Со­фия и как­во ли още не. От дър­жа­ва­та се кра­де най-лес­но. Ка­то нап­ра­виш 100 бен­зи­нос­тан­ции, то­ва не са 100 ма­га­зи­на, в ко­и­то про­да­ваш, а 100 точ­ки, на ко­и­то мо­же да се кра­де.

- Д­ДС ся­каш ве­че не е кон­стан­та. С пред­ло­же­ни­е­то за па­да­не на да­нъ­ка за рес­то­ран­тьор­ския и раз­вле­ка­тел­ния биз­нес се от­во­ри друг го­лям де­бат тряб­ва ли да има и дру­ги сек­то­ри с по-нис­ка став­ка. Хра­ни­тел­на­та ин­дус­трия по­ис­ка 3-5%. Фи­нан­со­во­то ми­нис­тер­ство се об­я­ви про­тив и да­же по­ис­ка един­на­та Д­ДС став­ка да ста­не 24%, а да­нък пе­чал­ба 18 на сто. Как­во е Ва­ше­то мне­ние?

-  По­ли­ти­чес­ка­та и ико­но­ми­чес­ка прог­ра­ма, с ко­я­то ГЕРБ дой­де на власт, бе­ше обе­ща­ни­е­то да не уве­ли­ча­ва да­нъч­на­та те­жест, та­ка че за мен е неп­ри­ем­ли­во ком­пен­са­тор­но­то уве­ли­ча­ва­не на дру­ги да­нъ­ци за биз­не­са.

От чис­то ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции, ефек­тив­нос­тта на бъл­гар­ска­та да­нъч­на сис­те­ма бе пред­пос­та­ве­на от въ­веж­да­не­то на плос­кия да­нък и на то­ва, че став­ка­та по Д­ДС е ед­на-един­стве­на за всич­ки от­рас­ли, с из­клю­че­ние на ту­риз­ма.

То­ва да­де въз­мож­ност за по-лес­но ад­ми­нис­три­ра­не на да­нъ­ци­те, как­то в са­ма­та да­нъч­на ад­ми­нис­тра­ция, та­ка и в биз­не­са. Вся­ко на­ма­ля­ва­не на да­нъч­ни­те став­ки е доб­ре дош­ло за биз­не­са, сти­га да не е за смет­ка на дру­го уве­ли­че­ние на да­нъч­но-оси­гу­ри­тел­на­та те­жест.

От дру­га стра­на, след ка­то ня­кой има го­тов­нос­тта да раз­ши­ри при­ла­га­не­то на ди­фе­рен­ци­ра­на Д­ДС став­ка, тряб­ва да бъ­де го­тов и за епи­де­ми­я­та, ко­я­то ще се слу­чи пред ка­би­не­та му, къ­де­то мно­го дру­ги бран­шо­ве ще до­ка­жат и с мо­рал­ни, и с ико­но­ми­чес­ки ар­гу­мен­ти, че съ­що стра­дат от пос­лед­стви­я­та от кри­за­та и на­ма­ле­но­то ДДС ще им оси­гу­ри спа­си­тел­на­та "глът­ка въз­дух".

- Ви­цеп­ре­зи­ден­тът Или­я­на Йо­то­ва пред­ло­жи съз­да­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ки и со­ци­а­лен съ­вет, кой­то до ля­то­то да нап­ра­ви хро­ног­ра­ма на мер­ки­те, ко­и­то дър­жа­ва­та тряб­ва да пред­при­е­ме. БСК как оце­ня­ва по­доб­на идея и бих­те ли учас­тва­ли в та­ка­ва струк­ту­ра?

- Та­зи идея за пър­ви път бе ар­ти­ку­ли­рана от биз­не­са още на 28 фев­ру­а­ри 2020 г. Ра­бо­то­да­тел­ски­те ор­га­ни­за­ции ка­зах­ме, че след ка­то има здра­вен щаб, тряб­ва да има и ико­но­ми­чес­ки та­къв. Цен­нос­тта на то­зи труд е, че на­ис­ти­на ще се нап­ра­ви она­зи де­тайл­на пре­цен­ка къ­де - ко­му - кол­ко. Кой ще го съз­да­де за нас е все тая. Как­во ще нап­ра­ви оба­че не е все тая. Ако то­ва е прос­то съ­би­ра­не на го­во­ре­щи гла­ви, ед­ва ли има осо­бен прак­ти­чес­ки сми­съл. Да, раз­би­ра се, в на­ци­о­нал­но пред­ста­ви­тел­ни­те ра­бо­то­да­тел­ски ор­га­ни­за­ции чле­ну­ват над 90% от ак­тив­ни­те су­бек­ти на бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка. Ние зна­ем най-доб­ре как­ви са проб­ле­ми­те на на­ши­те чле­но­ве и как­во тряб­ва да се нап­ра­ви. Ако мо­жем да бъ­дем по­лез­ни, раз­би­ра се, ще учас­тва­ме. То­ва не е по­ли­ти­чес­ко ре­ше­ние, а ме­ниджър­ско - да­ли ис­каш да имаш екип, кой­то да нап­ра­ви то­зи ана­лиз.

Дър­жав­ни­чес­ка­та по­зи­ция е: па­ри­те са мал­ко, не сти­гат. За­то­ва тряб­ва да бъ­дем мак­си­мал­но кри­тич­ни към мер­ки­те, с ко­и­то мал­ко­то па­ри се на­ли­ват в пя­съ­ка или нап­ро­тив - мул­тип­ли­ци­рат ико­но­ми­чес­ко­то въз­раж­да­не на бъл­гар­ска­та ико­но­ми­ка. Пес­те­ли­вос­тта тряб­ва да е ин­те­ли­ген­тна. Там, къ­де­то имаш ико­но­ми­ка, ко­я­то не е спря­ла, още се дви­жи, да бут­неш, за да тръг­не и да ув­ле­че след­ва­щи­те от­рас­ли.

В мо­мен­та проб­ле­мът е, че ня­кои от мер­ки­те са анон­си­ра­ни ка­то дър­жав­но по­ве­де­ние, но ни­кой не е про­ве­рил кол­ко мър­тво­ро­де­ни са те.

- Бих­те ли дал при­мер?

- Бан­ка­та за раз­ви­тие ка­за: ние ста­ва­ме га­рант за кре­ди­ти­те на це­лия бъл­гар­ски биз­нес. Оти­де­те да взе­ме­те кре­дит, за да ви­ди­те как­во е в тър­гов­ски­те бан­ки...

- Не да­ват?

- Не са­мо, че не да­ват. Це­на­та на ре­сур­са ста­на по-ви­со­ка. Лих­ви от по­ря­дъ­ка на 1,7 - 2,7%, как­ви­то бя­ха, ве­че ня­ма. Та­ка че не е важ­но са­мо да сло­жиш ети­ке­та и да раз­ве­еш зна­ме­то "Ето, има­ме мер­ки, съх­ра­ня­ва­ме ико­но­ми­ка­та". За съ­жа­ле­ние, ние не сме, как­то ми се ис­ка, она­зи мо­дер­на ди­ги­тал­на дър­жа­ва, в ко­я­то в 8 ч. ве­чер­та зна­еш про­из­ве­де­ния бру­тен вът­ре­шен про­дукт на Бъл­га­рия. Ня­кои об­щес­тва го имат.

- На 21 ап­рил БСК на­вър­ши 40 го­ди­ни. Как­во в дей­нос­тта на най-ста­ра­та ра­бо­то­да­тел­ска ор­га­ни­за­ция в Бъл­га­рия про­ме­них­те ка­то не­ин пред­се­да­тел?

- Ко­га­то на 30 г. ста­нах за­мес­тник-пред­се­да­тел на Сто­пан­ска­та ка­ма­ра през 1990 г., тя бе­ше ка­зи­он­на­та ор­га­ни­за­ция, она­зи, съз­да­де­на от Ог­нян Дой­нов и По­лит­бю­ро. Всич­ки ос­та­на­ли ра­бо­то­да­тел­ски ор­га­ни­за­ции се слу­чи­ха след то­ва. На АИКБ да­же ние, БСК, сме аку­ши­ра­ли. Всич­ки ня­как чер­пе­ха ав­то­ри­тет от от­ри­ца­ни­е­то на Сто­пан­ска­та ка­ма­ра. Каз­ва­ха "Ние сме но­ви­те, ние сме ка­пи­та­лис­ти­те". То­ва ми бе­ше най-го­ля­мо­то пре­диз­ви­ка­тел­ство - да про­ме­ня имиджа. Бо­жи­дар Да­нев, цар­ство му не­бес­но, свър­ши страш­но мно­го не­ща. Той нап­ра­ви ор­га­ни­за­ци­я­та ус­та­но­ве­на - до­а­йен на ра­бо­то­да­тел­ски­те ор­га­ни­за­ции в Бъл­га­рия. Ам­би­ци­я­та ми е да ди­на­ми­зи­ра­ме про­це­си­те, да бъ­дем по-ко­му­ни­ка­тив­ни, по-раз­би­ра­е­ми.

Ис­кам на 40-ата го­диш­ни­на да се знае, че от 1980 го­ди­на ние сме в по­мощ на биз­не­са. Да се пом­ни, че БСК е ед­на от ляс­то­вич­ки­те в края на ко­му­низ­ма, за­що­то ма­кар и съз­да­де­на ка­то всич­ко в оно­ва вре­ме от­го­ре, е би­ла ди­си­ден­тска ор­га­ни­за­ция - за пър­ви път за­поч­ва да се го­во­ри за ме­ниджъ­ри, за пър­ви път се съз­да­ват мал­ки пред­при­я­тия, за пър­ви път има ал­тер­на­тив­но фи­нан­си­ра­не. За пър­ви път ут­вър­жда­ва пред­при­е­ма­чес­кия дух ка­то ос­нов­на цен­ност на об­щес­тво­то.

 Ека­те­ри­на Ни­ко­ло­ва