Онлайн търговията и телемедицината ще получат още по-силен тласък. Зелената сделка също ще е двигател на прогреса.
Станислав Попдончев е заместник-председател на БСК и главен финансов директор. Той е сертифициран консултант по организация и оптимизация на работни процеси. От 2019 г. отговаря за проектната и стопанската дейност на БСК
Господин Попдончев, кои са секторите и компаниите у нас, които отбелязаха ръстове в месеците на извънредна ситуация покрай пандемията с COVID-19 и за които се очаква, че и занапред ще бъдат двигатели на растежа във връзка с промяната на нагласите на обществото и новата икономическа реалност?
По сектори е много рано да обобщим данните. Но може да посочим компании, които се представиха добре в месеците на изолация. Сред отличниците са тези текстилни и шивашки фирми, които успяха много бързо да се преориентират в производство на медицински предпазни средства – облекла и маски. Трудовово-производствените кооперации шиеха по над 100 000 маски дневно за периода от март до май с материали само от български производители. Търсенето на предпазни средства даде тласък и на технологичните компании – някои от тях съсредоточиха усилията си в създаване и патентоване на различни решения и продукти, които биха помогнали в борбата с COVID-19. Сред тях са ултравиолетов пречиствател на въздуха и апарат за принудителна вентилация на белите дробове, създадени от „Интелигентни системи за сигурност“, производство на предпазни шлемове чрез 3D принтиране, по инициатива на Александър Колев, технически директор в Halo Diagnostics Bulgaria, смарт продукти срещу бактерии и вируси във въздуха на „Алтерко Роботикс“. Русенският университет пък започна да произвежда части за обдишващи апарати с 3D принтер. Всичко това е описано в доклада на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация PARA, която е член на БСК.
Големи ръстове отчетоха и компании, които се занимават с производство и търговия на храни. Например търговската верига „Аванти“ отчита за март ръст от 1,5 милиона лева в продажбите в сравнение с миналата година - продали са стоки за 9,9 млн. лева.
Заради призива „Останете си вкъщи“ онлайн търговията имаше сериозен скок, особено на храни. По данни на Българската е-комерс асоциация, която е член на БСК, само през март поръчките на хранителни продукти са се увеличили с 30-40%. eBag например има дни с почти 100% ръстове. Foodpanda също се развива бързо, обявили са цел да имат 500 обекта до края на 2020 г.
Но освен храни, увеличено е и онлайн търсенето на много други продукти, свързани с престоя ни вкъщи – финтнес уреди, почистващи средства, продукти за здравето. Фитнес залите са сред най-засегнатите от кризата предприятия, но хората не спряха да се грижат за здварето си и продължиха да спортуват и в домовете си.
В световен мащаб до 2023 г. се очаква онлайн търговията да стигне 6,5 трилиона долара. Но нейният растеж може да се окаже още по-бърз в резултат на пандемията. Поръчките онлайн пък дават възход на куриерските фирми.
Ще продължат ли ръстовете в електронната търговия и ритейл сектора с храни или имаме само моментна картина на увеличение на продажбите заради извънредното положение и наложената изолация?
Очакванията са тази тенденция да се запази. Потребителската кошница на клиентите много се промени. Бюджетите, които отделяхме за екскурзии и пътувания, са съкратени или напълно неизползвамеми. Тези разходи бяха голямо перо, сега потреблението се пренасочва основно към хранителни продукти, медикаменти, козметика и в някаква степен – на дрехи и облекло. Съмнявам се, че обичайният начин на пазаруване в големите търговски молове ще се възстанови напълно, очаквам ръстът и обемът на електронната търговия да се увеличават за всякакъв вид продукти и услуги. Ако се сбъднат прогнозите за нови ограничителни мерки наесен – трайно ще се промени и поведението на потребителите.
Тази промяна в нагласите в какви други области се отразява на развитието?
Друта интересна област, която и в бъдеще ще се развива, е телемедицината. Коронакризата ни показа, че здравето е на първо място, но имамехме обективни причини и ограничения да не посещаваме болничните заведения. Показателно е това, което се случва с мобилното приложение за прегледи от разстояние Healee – има 1000% скок на консултациите по време на епидемията. Това приложение има две разновидности – за медици и за пациенти, и двете са безплатни. Ползва се и от чужбина – около 160 лекари го ползват и във Великобритания, като 110 от тях са в болници, по думи на съоснователя на Healee Йосиф Дишлиев. SuperDoc.bg също се развива много добре – това е платформа за запазване на час при лекар, но също така там може намерите специалист по рейтинг. УНИКА също предостави свободен достъп до новото си уеб приложение MedUNIQA, чрез което всеки може бързо да се свърже с лекар. Очаквам в тази област да има още по-ускорено развитие в резултат на коронакризата и след нея.
Промени се и комуникацията. Всички разговори, които се организираха под формата на присъствени срещи и конференции, сега се провеждат онлайн. Затова и много повече се използват различните платформи като Zoom, Webex. Майкрософт също има платформа за обучение, която много често бе използвана от учениците и учителите при дистанционната форма на обучение, очаква се в някаква степен това да продължи и през следващата учебна година.
Очевидно е, че хората изпитват тревожност да ходят на работа в офиса, което провокира комуникацията от разстояние. Но от друга страна исторически всяка криза е и двигател на прогреса, независимо от какъв характер е. Например след Великата депресия през 1929-33 г. САЩ се отказват от шестдневната работна седмица и преминават на петдневна. Ето, сега на нас може би ни предстои нещо подобно – много фирми въвеждат намалено работно време, работа от разстояние, нови форми на гъвкава заетост, които не са ни чак толкова непознати. И в някакъв момент вероятно ще се заговори и за четиридневна работна седмица. Така се спестяват разходи и време на служители за пътуване до работа, разходи за наеми, режийни и други. Интересно е как тези ограничения ще повлияят на бизнеса и колко бързо компаниите ще могат да се ориентират в новата среда.
Къде другате виждате потенциал за растеж - не само заради COVID-ситуацията, но и с оглед на новите политики на Еврокомисията, които неизбежно ще променят икономиката?
„Зелената сделка“ също ще е двигател на прогреса. Еврокомисията обяви и новата си водородна стратегия, чрез която цели да се постигне декарбонизирането на предприятията и климатичен неутралитет до 2050 г.
Говорим за преобразуване на енергийните източници, което ще доведе до сериозни промени. Една от тях ще бъде свързана с новите поколения храни. Сред тях са тези, произведени от растителен протеин, като например кюфте от гъби. Растителните протеини по нищо не отстъпват на животинските като качество и съдържание, но за тяхното поризводство се използват по-малко енергия и вода. Освен че са по-евтини за поризводство, те оставят и далеч по-малък въглероден отпечатък. В тази насока МЕТРО правят изследвания през една от дъщерните си фирми в Германия – NX-Food. Това е ниша, от която могат да се възползват и български компании.
Стратегически отрасъл са и космическите разработки, защото целта на Европа е да се доближи максимално до САЩ и Китай в космическите изследвания. А те винаги са били двигател на растежа и благодарение на тях се правят доста открития, които навлизат в реалната икономика. Положителното е, че имаме и българска компания – ЕnduroSat. Тя се готви да изстреля втори собствен сателит в края на 2020 г. или в началото на 2021 г. и да започне да предлага споделена сателитна услуга на крайните клиенти – частни компании, научни организации, университети и космически агенции. БСК и EnduroSat си партнират от години и отчитаме това като голям успех. Любопитен факт е, че страната ни се нарежда на едно от първите места с принос към световната космическа наука.
