Краят на осемчасовия работен ден е все по-близо, а бизнесът - все по-адаптивен към хибридните форми на управление на персонала.
Краят на осемчасовия работен ден е все по-близо, а бизнесът - все по-адаптивен към хибридните форми на управление на персонала
Темата накратко
- Кризата накара част от фирмите изцяло да се ориентират към електронния модел на работа.
- 11% от тях работят дистанционно, но се очаква броят им да нарасне.
- Все повече компании не държат на присъствието, а на добре свършената работа.
Елица е в спедиторския бизнес повече от 10 години и отговаря за клиентите, поръчките, попълването на товарителниците, избора на маршрути и в крайна сметка доставянето в срок на стоките в Западна Европа. Тя поддържа непрекъсната връзка както с партньорите, така и със складовете и самите шофьори, които непрестанно са на път.
Филип е счетоводител и работи в кантора, където отговаря за счетоводното приключване на фирмите, изготвянето на отчети, всякакви справки, ведомости за заплати, определянето на осигуровки и данъци.
Двамата не се познават, но имат много общо - от март те работят от вкъщи, а в последно време успешно прилагат т.нар. хибриден модел - гъвкаво работно време според задачите, без ангажимент за задължително присъствие в офиса. "Срещите" с клиентите основно се правят онлайн, а оперативките - по телефона или през различните форми на мобилните приложения. Все пак, докато Елица успява да движи бизнеса изцяло от вкъщи, на Филип - макар и не всеки ден, се налага посещение на някои от институциите и срещи с клиенти на място.
Работата от дистанция наред със спада в търсенето на работна ръка и ръстът на безработицата са сред най-очевидните последици от кризата, породена от COVID-19. Пандемията стимулира много фирми и принуди държавната администрация да оптимизира електронните си услуги и да се опита да развие технологиите. Много от служителите останаха вкъщи и продължиха да движат задачите от дома, вилата или дори от морето. Това доведе както до спад в напрежението и стреса на самите служители, така и до спестяване на различни разходи от страна на фирмите за поддръжка на помещенията и покупка на иначе задължителния офис консуматив. Спестиха се разходи за ток, гориво, вода, хартия, кафе...
Сега, шест месеца след обявяването на извънредното положение в България и на фона на плахия опит за възстановяване на световната икономика, част от служителите започнаха да се връщат на работните си места. Други обаче - като Елица и Филип, продължават да развиват успешно хибридния модел на работа, който вероятно ще се запази и след кризата.
Последните данни на националната статистика показват, че ако през март в режим на работа от вкъщи са били 28% от компаниите, то през юли този процент спада до 11. Според експертите обаче това намаление няма да се превърне в тенденция, а още през есента много от фирмите ще се върнат към дистанционния модел на управление.
В същото време започва плахо възстановяване - ако през март едва 5% са наемали нови хора, сега този дял е вече 8.5%, показват данните на статистиката. Също през март на повече от 17% от фирмите се е наложило да се разделят с част от персонала си. През юли този процент е значително по-малък - 7.9, показват още данните.
Кризата като катализатор
Сривът в икономиката, породен от пандемията, ускори технологичното развитие на фирмите и раждането на изцяло нови професии, смята Томчо Томов от Българската стопанска камара (БСК). Става въпрос за експерти по хигиена на данните, нови специалисти по биотехнологии и всякакви професии, свързани с опазването на околната среда например. До 15 - 20 години тези нови сфери на дейност ще станат 30% от всички, прогнозира експертът.
"Промяната на пазара на труда е неизбежна, а фирмите отдавна не наемат хора просто за осемчасово присъствие пред компютъра. На тях им трябват компетенции, без значение от това дали човекът е в офиса, или работи от друго място", коментира Томов. Важно е само задачите да бъдат свършени в срок и качествено, смята той и отчита известна промяна и по отношение на самите наети.
"Ако в предишната криза през 2009 г. самите специалистите бяха много предпазливи и се тревожеха за това дали ще запазят работните си места, сега те са много по-смели. Те търсят по-добри места и по-добри заплати, нищо че е криза, не се вкопчват във фирмата, в която работят, когато виждат, че нещата не вървят добре", каза той.
Юридическият съветник на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и директор на направлението "Тристранно сътрудничество" Ивелин Желязков обаче е скептичен за края на осемчасовия работен ден, който според него все още е далече. Пред "Капитал" той отбеляза, че това няма как да се случи за много от професиите, при това не само за тези, свързани с производството.
"Безспорно да вършиш задачите от разстояние, без да е нужно да ходиш на място в офиса, беше един положителен ефект от кризата. Но веднага се сещам за онзи виц, в който пилотът казал на пътниците в самолета, че днес ще работи от вкъщи. Да, с дистанционната работа се оптимизираха много дейности, а фирмите спестиха разходи за поддръжка на офисите. Но този модел няма как да се приложи напълно за всички, това е ясно", заяви Желязков.
Назаем от соца
"В ситуация на криза на фирмите им се наложи да бъдат гъвкави. Проблемът е, че българското законодателство е доста остаряло в това отношение и Кодексът на труда трябва да се промени изцяло, а не само козметично", смята зам.-председателят на Българската стопанска камара (БСК) Димитър Бранков. Той акцентира върху друг проблем - според него забраната за извънреден труд (която в момента важи с някои изключения - бeл. авт.) трябва да се отмени напълно, защото това би било улеснение и за фирмите, и за наетите, които ще могат да получават допълнителни доходи, ако са съгласни да работят извънредно.
"Никъде в ЕС няма забрана на извънредния труд, а това е важно с оглед ситуацията, в която сме - виждате колко работят хората в болниците и МВР, особено в тази ситуация, в която се намираме", заяви той.
Подобно е и положението във фирмите, затова при недостиг на кадри за работодателите е най-добре да използват потенциала на хората, с които така или иначе разполагат, вместо да търсят други специалисти, смятат от БСК. "Става въпрос за архаизъм. Забраната за извънредния труд е взета директно от съветското законодателство от 20-те години на миналия век, а това е абсурд", добави Бранков.
Кризата несъмнено промени пазара на труда, който все още не успява да се стабилизира след икономическия колапс през пролетта. Нещо повече - безработицата в България продължава да нараства на фона на широко рекламираните правителствени мерки за подкрепа. По данни на Агенцията по заетостта и националната статистика от началото на извънредното положение към края на август общият брой нови безработни, регистрирали се в бюрата по труда, приближава 223 хил., а новонаетите остават с 91 хил. души по-малко.
Данните са притеснителни, особено на фона на очакванията за затваряне и поредица от нови ограничителни мерки още тази есен. Това ще доведе ново оптимизиране на работните процеси и до още по-иновативни решения от страна на фирмите, свързани с начина на работа и наемането на персонал.
Засега е ясно само едно - за хора като Елица и Филип евентуалното ново затваряне не е проблем. Фирми като тези, в които работят те, показаха, че на пазара има място за нови форми за бизнес и иновативно управление на хората. Без значение от това дали те идват на място, или изпълняват задачите си от другаде.
