Според междинните данни от годишното допитване до членовете на БСК едва под 1 на сто от отговорилите предприятия са се възползвали от обявените антикризисни мерки, гарантирани от ББР.
Неотърсил се още от първоначалния шок след въвеждането на извънредното положение в средата на март и последствията от него, бизнесът е притиснат от определяната като втора вълна на заразата, започнала през есента. Проблеми валят - от спадащите или напълно липсващите приходи за някои, през искащи си парите клиенти до липсата на ясна перспектива - не само за помощта от държавата, но и за времето, когато ситуацията ще се нормализира. Междувременно на 30 септември приключи срокът, в който БНБ разреши на търговските банки да прилагат така наречения кредитен мораториум, въведен по одобрени от нея правила в началото на лятото.
Есента обаче донесе нови рестриктивни мерки и нови, доста по-стръмни нива на заразата. И така въпреки направения през септември анализ и решение да приключи кредитният мораториум, разрастването на коронакризата в Европа актуализира въпроса. Така се стигна и до обявеното вчера от БНБ решение на Европейския банков орган (ЕБО) мораториумът да се удължи до края на март 2021 г. Сега Асоциацията на банките в България има възможност да предложи това и да напише условията, а БНБ да ги разгледа и одобри.
Малко преди да бъде обявено това, "Дневник" попита бизнес организации и банки дали с втората вълна на заразата има и втора вълна на нужда от подобни облекчения.
Нова глътка въздух ще е добре дошла
Отлагане на задълженията към банките и финансовите институции би било полезно за предприятията в настоящата ситуация, коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев. Посочва, че близо 28% от анкетираните членове на организацията оценяват тази мярка като важна за запазване на бизнеса им. "В същото време, не можем да не си даваме сметка, че продължителното отлагане на събиране на вземанията от търговските банки е възможно да доведе до бъдещи проблеми във финансовата система, които в дългосрочен план да доведат до оскъпяване на кредитния ресурс за бизнеса", отбелязва той.
В същото време широко рекламираните от правителството и лично от премиера Бойко Борисов заеми по линия на Българската банка за развитие (ББР), отпускани чрез търговските банки, не изглеждат особено атрактивни за бизнеса.
Според междинните данни към 26 ноември от годишното допитване до членовете на камарата едва под 1 на сто от отговорилите предприятия са се възползвали от обявените антикризисни мерки, гарантирани от ББР. (Позицията на камарата по адрес на мерките четете тук).
Предпочитаните от бизнеса мерки за подкрепа са безвъзмездна финансова помощ под формата на ликвидна подкрепа, подкрепа за запазване на заетостта на служителите и отлагане на плащанията по задължения към републиканския и общинските бюджети, показва допитването.
Попдончев допълва, че подобни са резултатите и от проведеното наскоро проучване от Световната банка, в рамките на доклада Bulgaria Country Needs and STI Policy Mix Assessment. Като предпочитани, анкетираните фирми посочват публични интервенции като намаляване и отлагане на фискалната тежест, субсидиране на възнагражденията, отлагане на плащанията по съществуващи кредити и ликвидна подкрепа.
Достъпът до нови кредити или заеми със субсидирани лихви, гарантирани от държавата, са сред най-малко предпочитаните възможности. Безспорно гарантираните от ББР кредити са полезни за големите предприятия, но са трудно приложими при повечето микро, малки и средни предприятия, обясняват от камарата.
За фирмите от туристическия сектор пък частично гарантираните от ББР заеми представляват тежест, която те не могат да поемат, обясняват туроператори. При обявената първа фаза на тази форма на подкрепа кредитите са отпускани от банките при лихва от около 7% (отделно са различните такси по заема), която се явява убийствена за бизнес, който от 9 месеца не работи, тоест няма приходи. Заради това той няма и как да поеме своята част от гаранцията. Това също е довело до отказ на фирмите да се възползват от подобен вид подкрепа.
Търговските банки не са обсадени с искания
От отговорите на банките до "Дневник" преди да бъде обявено евентуалното удължаване на кредитния мораториум се разбира, че няма опашка от кандидати да търсят възможности за разсрочване на взетите заеми. Повечето институции освен това декларират, че винаги са отворени да обсъждат затрудненията на клиентите си, а основната част от кандидатите да отсрочват е била в началото на лятото.
На прага на втората вълна от заразата в ОББ не регистрират втора вълна на искания от бизнеси, които да търсят облекчено изплащане на заемите си. От "Пощенска банка" също казват, че към настоящия момент не наблюдават тенденция на завишаване на запитванията. "В динамичната ситуация, в която се намираме, редица наши клиенти проактивно се консултират с нас, като търсят яснота за възможните решения, които можем да им предложим. В тази връзка, поддържаме регулярен контакт с нашите клиенти чрез различни комуникационни канали, като основен фокус са клиентите, които в момента ползват предоговаряне съгласно условията на мораториума, което предстои да изтече в следващите месеци", посочват от институцията.
Допълват, че от момента на обявяване на кредитния мораториум от страна на БНБ общият размер на отсрочените кредити в банката е около средните нива за сектора. В последните два месеца преди изтичане на срока за кандидатстване в края на септември малко клиенти са подавали документи за отсрочване.
От "Банка ДСК" обявяват, че вече са започнали предлагането на нови схеми за предоговаряне на кредитните задължения на клиенти - физически лица, които вече са били отсрочени по реда на частния мораториум. Причините, изтъквани от клиентите, са пряко свързани с COVID-19 пандемията и последиците от нея: прекратени техни трудови договори или на член от семейството им, спад в приходите от собствен бизнес, необходимост от лечение или поставяне под карантина на близък.
Засега обаче институцията също няма наблюдения за нова вълна искания от бизнеси за отсрочване на вноските по заемите. "В момента се намираме в обострена ситуация на интензивна нова вълна на заболеваемост. В зависимост от мерките, които ще бъдат наложени, ще се определи и тежестта на прякото им въздействие върху бизнеса, икономиката и платежоспособността на физическите и на юридическите лица. Това ще доведе до прилагането на нови инициативи, които да предложат допълнителна гъвкавост, с цел бързо възстановяване и излизане от неблагоприятната обстановка", допълват от там.
В най-голямата по активи банка в България "Уникредит Булбанк" за момента също не наблюдават вълна от нови искания, дори отчитат, че през втората част от мораториума (след удължаването му) с 92% спада броят на подадените заявления. Тоест, само 7.5% от всички искания за мораториум са подадени през юли-септември. "Можем да споделим като цяло, че нивото на кредити с необходимост от допълнителни стабилизационни мерки след изтичането на мораториума е в рамките на очакваното от банката - за момента около 10%, предимно малки предприятия и граждани."
От институцията казват, че са предложили всички схеми и допълнително са насърчили всички свои клиенти, дори тези, които не отговарят на критериите, да се обърнат към банката, ако изпитват затруднения.
Към момента процентът на разсрочените обеми е около средния за банковата система - приблизително 15%, като са разпределени измежду всички типове кредитни продукти и клиентски сегменти, посочват от там.
Част от обичайната банкова практика е да се разсрочват и преструктурират кредити. Това се прави от всяка банка независимо каква е причината - COVID-19 или друга, обясняват от ОББ. "Мораториумът позволяваше при определени условия разсрочени кредити да се считат за редовни. Извън него разсрочване и преструктуриране, е нормална практика, но такива кредити няма да се считат за редовни съгласно регулациите", допълват от там.
Какво планира БНБ
Допреди половин месец БНБ изобщо не планираше да удължава кредитния мораториум въпреки новите високи нива на заразата и негагивния ефект от тях и последвалите мерки от правителството върху бизнеса и гражданите. Това се разбра от изказване на управителя Димитър Радев пред членове на Американската търговска камара в България през октомври.
Размерите, които обаче придоби епидемията в цяла Европа, са актуализирали въпроса в Европейския банков орган, който в крайна сметка е взел решението, че мораториумът може да се удължи до края на март 2021 г. Това е и причината БНБ да обяви, че е готова да разгледа предложение на Асоциацията на банките в България за условията и реда по удължаването на мораториума. Насоките на европейския орган са, че разсрочването може да е до 9 месеца като те включват и срока на вече одобрено отсрочване по съответната експозиция.
Нов мораториум не би бил особено ефективен, защото проблемите в най-засегнатите от кризата сектори най-вероятно ще са дългосрочни, обяви по време на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от . "Капитал", подуправителят на БНБ Калин Христов.
"Дългосрочното отлагане на обслужването на кредитите не е инструмент, който може да се реши през надзорна политика, тъй като там говорим за перманентно, дългосрочно засегнати сектори, при които не става дума за временен ликвиден проблем, а за проблем с платежоспособността и този проблем не може да бъде решаван с отлагане на кредитите", обясни тезата си подуправителят.
