01.03.2021

Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК: Успешна е подкрепата с оборотен капитал.

Най-коментирана, но и най-използвана е 60/40

Работещи ли са сега същестуващите антикризисни мерки на правителството и къде има пропуски. Попитахме конкретни бизнеси, както и представители на работодателските организации, които имат пряк достъп за разговор с властта. Ето и отговорите им:

Два пъти ползвахме мярката 60/40

Инж. Славин Янакиев, изпълнителен директор на леярска фирма "Прогрес" - Стара Загора

"Прогрес" изнася директно над 70% от своята продукция. Основни клиенти на компанията са Bosch, Danfoss, Interpump Hydraulics, Casappa и др. Компанията е основен доставчик на отливки за 80% от българското машиностроене: за "М+С хидравлик", "Капрони", "Балканско ехо", "ЗММ Сливен", "Модул Бяла", "Хранинвест ХМК" и др. Заетите в "Прогрес" са 500, а годишните приходи преди корона кризата варират в диапазона 35 - 40 млн. лв. Два пъти сме ползвали мярката 60/40 и тя ни помогна да изплатим пълните заплати на хората във времена на падащи обороти. Помогна ни да не стигаме до освобождаването на хора, макар че в някои месеци през миналата година спадът на продажбите бе между 30% и 40%, а като цяло за годината - около 20%. За 2021 г. имаме поръчки, но са по-слаби в сравнение с предишните две години. Работим в ситуация на заплаха с неясен изход, търсенето и предлагането не са в обичайните си размери. Сценарият за 2021 г. е да оцелеем, засега не мислим за печалба, но разчитаме на стабилизиране.

Дори да получим помощ от държавата, тя ще е нищожна

Ваня Иванова, собственичка на софийската сладкарница и ателие за сладкиши Vanilla Kitchen

Кандидатствахме за подкрепа по мярката, която трябва да помогне с между 10% и 20% от оборота на засегнатите от частичния локдаун компании, но засега нямаме обратна връзка дали сме одобрени. Чувствам се много неуверена заради цялата ситуация с корона пандемията и затварянето на заведенията. Оборотите в салона, който открихме, паднаха с повече от 50%, защото той на практика не работи. Двама от осемте заети във фирмата са в принудителен отпуск. Спасява ни това, че нашите наемодатели се оказаха изключително разбрани хора и не плащаме наем за времето, в което сладкарницата ни не работи, както и това, че влязохме с наши продукти в магазини за продажба на здравословни храни. Дори да получим подкрепа от държавата по тази мярка, тя ще е нищожна.

Според мен държавата може да направи повече в посока улесняване наемането на служители, изплащането на помощи за принудително безработни, защото на практика ние сме възпрепятствани да работим по причини, които не зависят от нас.

Помощи има и те работят, помогна и свалянето на ДДС

Аладин Харфан, собственик на "Аладин фуудс"

Икономическите мерки, които използва фирмата ни, са 60/40 и помощта от 290 лв. на служител. От останалите програми, които засягат компании с до 250 служители, не сме се възползвали, защото при нас работят близо 700 души и съответно сме в графата големи предприятия. Благодарение на помощите и въпреки големия спад в оборота през изминалата година фирмата успя да задържи служителите си и дори да запази добро ниво на печалба. Един от основните фактори, които спомогнаха за реализирането на печалба, е сваляне на ДДС на част от нашите дейности. Това изключително помогна на данъкоплатци като "Аладин фуудс" да излязат от неравностойната конкуренция със сивия сектор в бранша, които реално се явяват основният ни конкурент на пазара.

Не мога да скрия учудването си, че за най-леснодостъпната програма на правителството, която е за безусловна безвъзмездна помощ от 20% от оборота на малки и средни предприятия за обществено хранене, статистиката показва, че са кандидатствали само 20% от нашите колеги. "Аладин фуудс" заради големия брой служители не може да се възползва, но повечето наши конкуренти биха могли, а те не го правят. Недоверието в държавните институции и страхът от "проверки" или, другояче казано, принадлежността им към сивия сектор, спъват масово бизнеса от достъпа до помощите, които по мое мнение са повече от достатъчни. Съветът ми към колегите в бранша е да не приемат държавните институции и служителите им като враг, а да им се доверят, защото помощите ги има и те работят.

Успешна е подкрепата с оборотен капитал

Станислав Попдончев, зам.-председател на БСК

Икономическите мерки за преодоляване на последващо затваряне зависят от секторите, които ще бъдат засегнати, и от периода, в който предприятията няма да могат да извършват своята дейност. Те не могат да бъдат по-различни от досега прилаганите два основни типа мерки - за запазване на заетостта и за ликвидна подкрепа.

В края на миналата година се проведе заседание на НСТС, на което бяха разгледани параметрите и срокът на действие на мерките за запазване на заетостта, придобили публичност като "60/40" и "24 лв. на ден". БСК заяви принципната си подкрепа за двата разгледани проекта с оглед оповестеното намерение от министъра на труда и социалната политика през втората половина на януари 2021 г. да бъдат представени за обсъждане със социалните партньори изменения в Кодекса на труда. Те позволяват трайна уредба на въпроса за задълженията на работодателите при т.нар. преустановяване на работа по време на обявено извънредно положение или извънредна противоепидемична обстановка, както и правото на обезщетение на работещите в тези хипотези. За съжаление предложенията за изменение на КТ все още не са представени в Комисията по трудовото законодателство.

В бюджета за 2021 г. е предвидено мерките за заетост да функционират до края на септември 2021 г., като за това са заделени 600 млн. лева.

Намираме за успешна процедурата за предоставяне на подкрепа с оборотен капитал на Министерството на икономиката в партньорство с НАП. Седмица след крайния срок за подаване на проектни предложения бяха изплатени средства на близо 30% от одобрените предприятия. Това е моделът, чрез който помощта стига най-бързо до бизнеса, и вярваме, че при необходимост ще бъде приложен отново.

Държавата може да поеме част от фиксираните разходи на бизнеса

Васил Велев, АИКБ

Най-много ресурс е ползван по схемата 60/40, но тази мярка със сигурност не е достатъчно ефективна. Тя работи за фирмите с малък спад на оборота, но на практика е безсмислена за тези с големи загуби. В същото време няма нужда да се подпомага нещо, което няма бъдеще. Например "Мини Марица-изток" е най-големият получател на субсидии по мярката 60/40 и това е абсурд.

Мерките трябва да се променят, за да могат да отговорят на бизнес реалността в момента. Едно от предложенията ни заедно със синдикатите е при фирми със спад на оборота над 30% държавата да поема част от фиксираните разходи. Става въпрос за заплати, режийни, охрана, наеми и др. В зависимост от размера на фирмата това подпомагане може да стигне до 90%.

Ясно е, че мерките в един момент ще бъдат прекратени, но това зависи от начина, по който се възстановяват различните сектори на икономиката. Например за някои фирми то може да е факт още в средата на годината, но за други - като тези в туризма и заведенията, възстановяването може да отнеме много повече време.

Нужни са проактивни политики за насърчаване на инвестициите

Любомир Станиславов, изпълнителен директор на БРАИТ

Създаването на устойчив бизнес, който може не само да се навигира през множеството вълни на пандемията, но и през всякакви природни или човешки бедствия, е на дневен ред както в България, така и по света. Сега е моментът бизнесът да разгледа как се е адаптирал към настоящата ситуация и реши върху кои от тези адаптации иска да надгради в бъдеще. Ако погледнем към минали икономически и световни кризи, е видно, че компаниите, които инвестират в иновации, са именно тези, които постигат успех.

По данни на БРАИТ България достига лимитите на инвестиционното си развитие като дестинация за аутсорсинг на процеси с ниско и средно ниво на сложност. Държавата ни среща все по-ожесточена конкуренция от бързо трансформиращите се икономики на Гърция, Румъния и Вишеградската четворка, които пренасочват труд и капитал от сектори с ниска добавена стойност към високотехнологични производства и ИКТ.

Според нас текущата световна икономическа криза с почти хомогенна динамика е уникален шанс за България да се възползва както от процесите на near-shoring, така и от антицикличното развитие на определени икономически сектори.

Умното използване на ресурсите и потенциала ни ще гарантира бъдещата икономическа стабилност на България. За целта е нужно да се предприемат проактивни политики както за привличане на чуждестранни инвеститори във високотехнологичните сектори, така и за стимулиране на местното предприемачество чрез коригиране на институционалните недостатъци основно в сферата на образованието, както и чрез допълване на пазарните недостатъци основно по отношение на достъпа до финансиране.

 

Дата: 01.03.2021

Източник: в. Капитал

Прочетено: 1637