Форумът бе организиран от Националната пациентска организация, в партньорство с Българската стопанска камара и в. Капитал
Пациентът да бъде в центъра на здравната система и да участва активно в обсъжданията на всяка стъпка от бъдещите здравни реформи. Около това се обединиха представителите на четири политически формации, регистрирани за предстоящите избори за 45-о Народно събрание у нас – Иван Тодоров от партия „Изправи се! Мутри вън!“, проф. Григор Горчев и д-р Даниела Дариткова от коалиция „ГЕРБ-СДС“, проф. Георги Михайлов от коалиция „БСП за България“, д-р Александър Симидчиев и д-р Таня Андреева от обединението „Демократична България“. В навечерието на парламентарния вот участваха в публичен онлайн дебат на тема „Здравеопазване на кръстопът: между пандемията и реформите”, организиран от Национална пациентска организация (НПО), в партньорство с в. „Капитал“ и Българската стопанска камара.
Пациентът не може да е в центъра на здравната система, без да се чува неговият глас, отбеляза Иван Тодоров от „Изправи се! Мутри вън!“. Д-р Даниела Дариткова увери, че ГЕРБ винаги ще бъде отворен за диалог с пациентите, защото устойчиви реформи в здравеопазването може да има само, когато всяко обсъждано решение срещне предварителното одобрение на национално представените пациентски организации. Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ дори предложи да се създаде специална Комисия за здравен консенсус с асоциираното членство на пациенти, лекари и извънпарламентарни партии, която да работи под ръководството на парламентарната здравна комисия в новоизбрания парламент. Проф. Михайлов от „БСП за България“ отбеляза, че секторът се нуждае от решителни стъпки към промяна, „без много приказки“, а накрая всички се съгласиха, че диалогът между партиите и гражданите трябва да продължи, без значение кой ще попадне в бъдещия парламент и кой ще сформира новото правителство.
„Очевидно разговорът не може да се случва само по избори. Темата здравеопазване през следващите години трябва да стане тема на професионалните дискусии и на обществения дебат. Много от решенията в здравеопазването са въпрос на експертност, но обикновеният гражданин трябва да бъде информиран и убеден в необходимостта от всяко решение“, добави д-р Станимир Хасърджиев, изпълнителен директор на НПО.
„Национална пациентска организация ще продължи да се бори за правата на пациентите в страната и нашият глас винаги ще се чува. Но моля бъдещите политици да имаме не само диалог, но и реални решения, защото от това зависи дали ще имаме адекватно здравеопазване“, апелира и председателят на НПО Наталия Маева.
Здравната система да предпазва работещите от заболявания, бързо да решава възникналите здравни проблеми – да не отнема полезно време за достъп до лечение и да не се отсъства дълго от работното място и да предоставя качествени услуги. Това са част от очакванията, които бизнесът има към здравеопазването, посочи по време на дебата Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара. Цялостна дигитализация е ключов приоритет за работодателите, допълни Минчева. „Сега подходът е ведомствен, работи се на парче, без съгласуваност и видими резултати. Трябва да се намерят и решения за проблеми, за които работодателите алармират от години – преустановяване на заплащането на първите три дни болнични от работодателите, намаляване на ползването на отпуск за временна неработоспособност, реформиране на системата оценка на работоспособността, която да отразява обективно здравословното състояние на населението“, коментира още заместник-председателката на БСК.
В хода на дискусията участниците обсъдиха някои от най-наболелите теми в сектора – закъснялата дигитализация на здравните услуги, вечният проблем с финансирането и все по-осезаемият недостиг на медицински кадри. По всички въпроси партиите се съгласиха, че са необходими спешни реформи с ясно разписани мерки и срокове за изпълнение.
Универсален достъп до здравеопазване и дигитализация
Световната пандемия от COVID даде тласък на електронното здравеопазване у нас и то се превърна в основен акцент не само на новите политически формации, но и на предстоящите здравни реформи. Промяната може да бъде факт в рамките на година, ако имаме политически деклариран консенсус и единна платформа за реформи, заяви д-р Симидчиев от „Демократична България“. По думите му дигитализацията е необходима, за да посочи секторите, които се нуждаят от реформи, и тези, в които си струва да се инвестира допълнителен ресурс.
Според Иван Тодоров от „Изправи се! Мутри вън!“ обаче електронизацията в сектора се сблъсква с недоверието на пациентите и липсата на дигитална компетентност сред медицинския персонал. Проблемите могат да бъдат преодолени чрез организиране на специални обществени кампании и допълнително обучение на всички здравни кадри още в университетите.
„Отделни елементи на електронното здравеопазване вече функционират, но цялостен обмен на данни все още не сме постигнали. Проблемът идва в практическата реализация“, коментира д-р Дариткова от ГЕРБ-СДС По думите й появата на информационната система за COVID, електронния болничен лист, електронната рецепта и електронното направление са безспорни постижения на досегашното управление, но предстои много работа по тяхното свързване в единната система и електронното пациентско досие. Това наистина ще постави пациента в центъра на системата, ще освободи време на медицинските специалисти и осезаемо ще подобри диагностиката, смята д-р Дариткова.
Според проф. Михайлов от „БСП за България“, за електронно здравеопазване може да се говори само след като отделните системи на НЗОК, НОИ, НАП, НСИ и дори митниците започнат да общуват помежду си и да функционират в една дигитална среда. Въпросът опира и до националната сигурност, затова не е добре да се предлагат готови решения – държавата е тази, която трябва да осигури условия за електронното здравеопазване, категоричен е представителят на левицата.
Извънболнична здравна грижа и телемедицина
Огромна част от допълнителните разходи за здраве в България могат да бъдат елиминирани чрез правилни политики, насочени към превенция на социално-значимите заболявания и промоция на здравословния начин на живот. Около тази теза се обединиха всички участници в днешната дискусия.
„Здравословният начин на живот трябва да бъде промотиран така, както рекламираме туризма си“, коментира Иван Тодоров от „Изправи се! Мутри вън!“. Според него секторът се нуждае от допълнителни средства за нови програми за превенция на болестите, повече медицински практики за борба с рисковите фактори, които ги провокират (алкохол, тютюнопушене, наднормено тегло), както и по-добър контрол от държавата по отношение на мръсния въздух, замърсените води и прочие.
Профилактиката е най-добрата инвестиция в здраве, отбеляза д-р Дариткова от ГЕРБ-СДС, а д-р Симидчиев от „Демократична България“ допълни, че добрата профилактика е в състояние да спести до 60% от настоящите разходи в сектора. Проф. Михайлов от „БСП за България“ припомни, че ежегодното увеличаване на бюджета на НЗОК няма ефект, защото не подобрява качеството на предлаганата медицинска услуга. Според него, за да се промени моделът на финансиране в здравеопазването, болниците трябва да се „сбогуват“ със статута си на търговски дружества, лекарствата да бъдат с по-ниско ДДС, а на пациентите да не се налага да доплащат за лечението си.
Човешкият капитал в здравеопазване
България е истински износител на кадри в здравеопазването, защото средно по 1000 медицински сестри и специалисти я напускат всяка година, за да работят в чужбина. В резултат 51% от лекарите в България са над 55-годишна възраст, а 40% от медицинските сестри са над 60 години. Страната ни страда от недостиг на 30 000 сестри и не може да задържи младите специализанти, защото им предлага в пъти по-ниско възнаграждение, цитираха тревожната статитика политиците.
Лекарите ще остават в България, ако системата им осигурява възможност за висококвалифициран труд и адекватно заплащане, смята проф. Михайлов от „БСП за България“. По думите му младите специалисти би трябвало да получават стартово възнаграждение от поне две минимални работни заплати, а лекарите със специалност – минимум три. Заплатите и възможностите за работа обаче трябва да са обвързани с конкретни ангажименти на медиците към националната здравна система и грижата за пациентите, допълни проф. Михайлов.
Представителят на „Изправи се! Мутри вън!“ Иван Тодоров предлага да се разработят системи за допълнителна квалификация на медицинските сестри и акушерките така, че да се разграничат специализираните дейности от тези, които те могат да извършват самостоятелно. Здравеопазването не се възползва достатъчно от ресурсите и потенциала на парамедиците, допълни д-р Таня Андреева от „Демократична България“.
В края на тричасовите дебати политическите опоненти все пак се обединиха около идеята да загърбят различията си поне по отношение на здравеопазването и да продължат конструктивните дебати след изборите до постигане на единен консенсус по предстоящите реформи в сектора.
Вижте всичко за дебата ТУК.
