През 2019 г. ТЕЦ са отделили 46 на сто от общото емитирано в страната количество вредни замърсяващи емисии.
Със Силвия Тодорова, инженер-химик, технолог и икономист със специализации във Великобритания и Япония и директор на Център "Предприемачество" и ръководител на Програма "Икономически и финансови въпроси" към Центъра на Българската стопанска камара разговаряме за поредната деригация (отлагане) за прилагането на най-добри налични техники в горивните инсталации, за която съобщиха вчера на пресконференция от новото ръководство на Министерството на околната среда и водите. Какво означава това за бизнеса и за България? Повече от информацията от пресконференцията и дерогация на ТЕЦ-вете може да научите ТУК.
Ще бъде представена дерогация за индустриално замърсяване пред ЕК за ТЕЦ-вете в Маришкия басейн? Защо се налага и до какво ще доведе това?
Представянето на текущото искане за дерогация се прави по параметрите на Директива 2010/75/ЕС и свързаните с нея решения на ЕК, включително Решение за изпълнение (ЕС) 2018/1135 на Комисията за определяне на вида, формата и честота на подаване на информацията, която да бъде предоставяна от държавите членки за целите на докладването относно изпълнението на Директива 2010/75/ЕС относно емисиите от промишлеността и Решение № 2017/1442/ЕС на Комисията за формулиране на заключения за най-добри налични техни за големи горивни инсталации.
Допълнителен фактор за предоставянето на дерогацията е постоянната необходимост от постигане на баланс между множество фактори и цели – икономически, социални, екологични и здравословни. Сред тях са използването на мощностите на топлоелектроцентралите като базови за енергийната ни система, неяснотите около плановете за трансформация и справедлив преход, необходимостта от поддържане на заетостта в регионите, където са разположени централите, от повишаване на квалификацията или преквалификация на работната сила, осигуряване на здравословна и екологична среда.
Топлоелектрическите централи с горивни инсталации, използващи местни въглищни ресурси, се възползваха и през 2017 г. от възможностите за дерогация по чл. 15, ал. 4 от директивата, което им позволи да спазват по-либерални нива на нормите за допустими емисии серен диоксид, азотни оксиди и прах. Съответно дерогацията беше приложена след анализ и оценка, че постигането на новите емисионни нива от конкретните инсталации би довело до несъразмерно по-високи разходи в сравнение с ползите за околната среда.
В националното законодателство редът за предоставяне на дерогации е предвиден в Глава VII, раздел II на Закона за опазване на околната среда при провеждане на процедурите по издаване/преразглеждане и при необходимост, актуализиране на комплексните разрешителни. Само в края на миналата година са били подадени две искания за актуализиране на комплексни разрешителни във връзка с планирана модернизация и промени в работата на инсталации на въглищните централи.
Промените в екологичните изисквания, или по-скоро непрекъснатото увеличаване на екологичните изисквания във все по-съкращаващи се периоди от време, се превръщат в почти непосилно предизвикателство пред адаптацията и модернизацията на големите горивни инсталации в ТЕЦ.
През 2019 г. емитирани от ТЕЦ са 33.90 хил.t/y емисии
За илюстрация на реално постигнатите намаления на емисиите от парникови газове, може да се представи обема емисии от серни и азотни оксиди, емитирани от ТЕЦ през 2019 г. и 2011 г. Например, количеството вредни серни оксиди във въздуха, емитирани от ТЕЦ, през 2019 г. са 33.90 хил.t/y и представляват 46% от общото емитирано в страната количество, докато през 2011 г. те са 431.90 хил.t/y и представляват 84% от общото емитирано в страната количество. Аналогична е ситуацията и с азотните оксиди, емитирани от ТЕЦ (вкл. рафинерии) – за 2019 г. - 14.50 хил.t/y или 16% спрямо 2011 г. - 53.64 хил.t/y или 39.0% от общото емитирано в страната количество.[i]
Прилагането на предложените дерогации дава възможност за използването на няколкогодишен преходен период, в който да се постигнат екологичните норми.
Прилагането на предложените дерогации дава възможност за използването на няколкогодишен преходен период, в който да се постигнат екологичните норми, заложени в директивата, като се реализират инвестиционните намерения за адаптация и модернизация на горивните инсталации. Съответно това ще позволи да се избегне и съществения риск от загуба на конкурентоспособност за икономиката, деиндустриализация и обезлюдяване на някои региони при преждевременно или ненавременно прекратяване на работата на централите.
Предстои да се издаде и за останалите 8 ТЕЦ в страната, необходимо ли е поредно отлагане? До кога може да отлагаме плащането на квотите емисии? За какви емисии става дума за трите ТЕЦ-а в Маришкия басейн и за колко пари? Как ще се отрази пазара на емисии на инсталациите тази година?
През изминалата година (и няколко от предходните години) бяха пропуснати подходящите възможности за осъществяване на необходимите реформи в енергийния сектор, което предопределя необходимостта от прилагането на поредното отлагане и използване на възможността за дерогация.
Разбира се, възможностите и процесът на отлагане не може да продължава безкрай. И този период се съкращава все повече.
Невъзможно е да се отговори с категоричност за обема квоти емисии, които ще бъдат необходими за тецовете в Маришкия басейн. Той зависи както от натоварването и експлоатацията (използваемата мощност) на големите горивни инсталации, така и от текущите инвестиции и обновявания.
В случай, че тръгнем от предпоставката, че за всеки произведен мегаватчас електроенергия от въглищата на мини „Марица Изток“ се отделят между 1.1 и 1.4 тона еквивалент въглероден диоксид, а произведената средногодишно (за периода 2018-2020 г.) енергия от трите централи е 16 000 000 мегаватчаса, то необходимите квоти ще бъдат в диапазона между 11.5 и 14.5 млн.тона квоти емисии.
Въпросът за стойността на квотите емисии също е много интересен. Само от началото на годината стойността за 1 тон емисии според данни от Европейската енергийна борса е нараснал с около 50%, при което за първи път през май тази година е постигната цена от 50 Евро за тон.
Необходимите средства за емисии квоти ще бъдат между 1.1 и 1.4 млрд.лева
В случай, че приемем тази моментна стойност за основа на прогнозата, то необходимите средства за емисии квоти ще бъдат между 1.1 и 1.4 млрд.лева. Но тези стойности трябва да се приемат с голяма степен на условност, защото пазарната стойност на емисиите се влияе от множество фактори. Някои от тях са очаквани и сравнително по-лесно предвидими – като например, планираните реформи от ЕК през 2021 г. и в следващите години по отношение на промяна в Схемата за търговия с емисии, въвеждането на Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, пазарните интервенции за резерва за пазарна стабилност и други. Въпреки че все още няма достатъчна яснота по конкретните параметри на някои от тези реформи, но те оказват влияние върху пазарното поведение на участниците в борсовата търговия и превръщат квотите емисии в една от стоките със значителен потенциал за растеж.
Множество компании и бизнесорганизации изразяват загриженост, че темпът на нарастване на цените на емисионните квоти е по-висок в сравнение с възможността на предприятията да се адаптират към промяната, което води до загуба на конкурентоспособност и прехвърляне на разходите върху потребителите.
[i] Данните са от Националните доклади за състоянието и опазването на околната среда в РБългария за 2011 г. и 2019 г.
