За компанията
"М холдинг" обединява няколко компании за събиране, сортиране и продажба на дрехи втора употреба и аутлет продукти. "Текс тийм" се занимава с внос, обработка и търговия на едро с дрехи втора употреба, които се доставят от Западна Европа, САЩ и Канада. Фирмата има складове в София и Варна, където е и основният сортировъчен център. "Мания тийм" управлява бизнеса на магазините "Мания", а "Мания онлайн" се занимава с продажбите по интернет. Създателят на "М холдинг" Севдалин Спасов притежава и американска компания - Green Team Worldwide Environmental Group, която събира и търгува с дрехи втора употреба и има собствени контейнери и складови бази на Източното и Западното крайбрежие на САЩ, както и във Ванкувър, Канада. В България брандът "Мания" оперира с 42 магазина, от които 70% са на франчайз. Холдингът има и един магазин в Гърция. Заетите в страната са 500, а в САЩ и Канада - около 80. От две години към групата фирми се прибавя и "Фешън брандс" с основен предмет на дейност внос и търговия на едро с нови аутлет продукти и стоки за дома. За 2020 г. холдингът отчита около 40 млн. лв. приходи.
Колко са магазините "Мания" в страната и как се отрази пандемията от коронавирус на продажбите им?
- В момента магазините ни са 42, като плановете са до края на годината да се увеличат с още 5. В резултат на първоначалния шок и последващите няколко частични затваряния имаме спад на оборота за 2020 г. с около 20%. Поради тази причина се наложи да намалим значително оперативните разходи и в крайна сметка магазините като цяло завършиха с минимална загуба.
Каква част от магазините са на франчайз? Успешен ли е франчайз бизнес моделът в условия на криза?
- Около 75% от магазините ни са на франчайз. Този модел е определено по-адаптивен по време на криза и се справя по-добре в трудни времена. Основната причина за това е, че франчайз партньорите са мотивирани, персонално менажират обекта и могат по-отблизо да управляват както процесите, така и разходите. Факт е, че един добре мотивиран собственик на бизнес работи като за трима и спестява значителен разход за заплати, което може да се окаже решаващо понякога.
Защо нямате магазин "Мания" във Варна, откъдето тръгва вашият бизнес?
- След като стартирахме бизнеса през 1996 г., през първите няколко години имахме над десетина малки магазина във Варна. Впоследствие, след като се преориентирахме към по-голям формат магазини, постепенно затворихме малките и пренасочихме откриването на нови обекти към столицата и другите областни градове. В момента около 50% от приходите ни идват от софийските ни магазини, което наложи и преместването на мениджмънта на ритейла там. Не е без значение и фактът, че допреди 10 години във Варна имаше доста "сив" сектор и нелоялна конкуренция.
Във Варна е позициониран сортировъчният център на холдинга. Какъв е неговият капацитет, какво е бъдещето му?
- Поради факта, че по-голямата част от суровината идва по море и заради близостта на пристанището нашият сортировъчен център се намира във Варна. Понастоящем в него работят около 150 служители, а според производствените ни цели до края на годината трябва да нараснат до близо 200, които биха обработвали над 10 хил. тона дрехи втора употреба и текстилни отпадъци годишно. В момента извършваме ремонт и модернизация на производството с цел да достигнем тези количества. Във връзка с изпълнение на европроект за създаване на регионален хъб за разделно събиране на употребяван текстил и последващата му подготовка за повторна употреба и рециклиране в сортировъчния център на "Текс тийм" във Варна в момента изграждаме нова автоматизирана сортировъчна линия, където ще бъдат заети около 20 нови служители.
Надяваме се този проект да допринесе за повишаване информираността на гражданите за ползите от разделно събиране на ненужен текстил.
Лесно ли е да се прави бизнес във Варна, какви са плюсовете на града и региона?
- Основните предимства са близостта на пристанището и наличието на работна ръка в големия град. За съжаление туристическият сектор създава една волатилност на пазара на труда, защото традиционно в края на летния сезон освобождава няколко десетки хиляди служители, които ние наемаме за няколко месеца през есенно-зимния сезон и тъкмо когато сме ги обучили и започнат да работят ефективно, хотелиерите ги наемат отново напролет с по-примамливи оферти, макар и за ограничено време. И нашият процес на подбор на кадри започва отначало. Според мен тук трябва да се намеси и държавата, като създаде възможност и законови предпоставки за привличане на сезонни или постоянни работници от близки страни, като Молдова и Украйна например, а защо не и от по-далеч като Югоизточна Азия. Това би решило проблема с липсата на достатъчно персонал, от който ежегодно се оплакват в туристическия бранш. Имате магазин "Мания" на франчайз в Гърция. Имате фирмени контейнери за събиране на дрехи в САЩ и Канада. В САЩ имате и собствен сортировъчен център. Как се отрази пандемията на вашия бизнес зад граница? - Навсякъде имаше в по-малка или по-голяма степен спадове и стрес, макар и от различен характер. В Гърция мерките бяха по-сериозни, докато в повечето щати в Америка режимът беше "по-хлабав". Доста неприятности имахме през първите месеци на пандемията от строгите мерки в Латинска Америка, защото близо 90% от износа ни в САЩ е предназначен за там. Сега вече почти навсякъде ограниченията са значително облекчени и сме в очакване на силно възстановяване на пазара. Все пак фактът, че хората по света през последната година са закупили с около 25% по-малко дрехи и обувки, говори за наличието на един "гладен" за потребление пазар. Каква помощ за бизнеса ви беше предоставена в САЩ? - В САЩ мерките бяха най-щедри и, честно казано, покриха в почти пълна степен финансовите щети, които понесохме. Там чрез два кръга на финансиране по т.нар. Paycheck Protection Program (PPP) на фирмите беше раздаден 2.5 пъти месечният пейрол под формата на кредити, които впоследствие бяха опростени, т.е. се превърнаха в грантове. Първият кръг помощи дойде още в началото на пандемията, когато наистина изпитвахме затруднения да изплащаме заплатите, тъй като приходите бяха спаднали наполовина. Докато вторият кръг, гласуван от правителството на Байдън, беше задействан буквално преди няколко седмици и целта му е не толкова да спаси фирмите, а по-скоро да засили икономиката и увеличи инвестициите.
Какви са финансовите резултатите за холдинга за 2020 г.?
- Официалните годишни отчети още не са готови, но очаквам на консолидирано ниво да имаме спад на приходите с около 20%, т.е. приблизително 40 млн. лв. Единствено онлайн продажбите бележат двоен ръст, но за съжаление те са едва около 15% от всички проходи.
Отразява ли се ситуацията с коронавируса на инвестиционните планове на холдинга? Какво предстои?
- През 2020 г. намалихме значително инвестициите, но въпреки това през тази година взехме решение да ги възобновим по всички направления. Защото в противен случай рискуваме да загубим своята конкурентоспособност в дългосрочен план.
В целите ни през тази година влизат откриването на пет нови магазина "Мания", от които три са в Бургас и по един в София и Ямбол. Изграждащата се поточна линия на "Текс тийм" във Варна, както и две нови бази в САЩ - едната в столицата Вашингтон и другата във Финикс (Аризона), които вече са почти готови, ще бъдат новите инвестиции в сортирането и събирането на текстила. В "Мания онлайн", където ръстовете са най-сериозни, преди два месеца се преместихме в нова база, която ще ни даде възможност през следващите няколко години да утроим производството си до 1 млн. артикула годишно.
Вие сте председател на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба. Колко голям е този бизнес?
- Индустрията с дрехи втора употреба е кръгов бизнес модел, който функционира в България от близо 30 години. Текстилните отпадъци, получени в сортировъчните центрове, преминават през няколко процеса, които изискват значителен човешки ресурс, за да станат годни за продажба като дрехи втора употреба. Част от тях се продават в страната, но по-голям процент се изнася за други държави. С годините нашият бранш се наложи като сериозен икономически фактор и добър работодател. Асоциацията ни обединява над 40 компании, занимаващи се със събиране, сортиране и продажба на дрехи втора употреба и отпадъци от текстил. В бранша са заети повече от 5000 души, като за миналата година сме обработили повече от 30 хил. тона. От тях сме изнесли над 24 хил. тона, предимно за страни от Азия и Африка. Годишният оборот за 2020 г. на всички компании е 175 млн. лева, като сме внесли в държавната хазна около 24 млн. лв. под формата на данъци и осигуровки.
Защо в България все още не съществува национална система за разделно събиране на текстил от домакинствата, налични са само специализирани контейнери в определени общини и магазини?
- Съгласно Плана за кръгова икономика на ЕК до 2025 г. всяка страна членка следва да има изградена собствена програма за разделно събиране на текстилните отпадъци, което ще рече текстилът да се изведе като отделен поток. В изпълнение на тази директива в началото на годината Народното събрание прие промени в Закона за управление на отпадъците, където се дава законовата рамка за изграждането на подобна система и тук, в България. През последните години няколко фирми, членки на нашата асоциация, изпълняват дейност по събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци в България, като за миналата година имаме събрани около 1700 тона най-вече на територията на големите градове. За съжаление резултатите показват, че съдържанието на годни за повторна употреба дрехи е значително по-ниско в сравнение с материала от Западна Европа и целият процес излиза на загуба. В този случай очакваната нова Европейска стратегия за текстила ще предложи налагането на принципа "Замърсителят плаща", или търговците на нови изделия ще трябва да заплатят за оползотворяването на отпадъците от техните продажби по подобие на опаковките, гумите и батериите например. Нашата асоциация многократно е заявявала готовност да съдейства на МОСВ в изграждането на една устойчива система за разделно събиране на текстила и се надяваме да бъдем потърсени при изграждането й. Членове сме на Международната организация по рециклиране и на Европейската конфедерация на рециклиращата индустрия и като част от тази международната общност участваме в изготвянето на Европейската стратегия за текстила. Известна част от фирмите ни имат значим международен опит, като в момента събират количества в Западна Европа и Америка, неколкократно по-големи от тези, които трябва да се съберат в България. Със сигурност можем и сме готови да помогнем много.
Доколко устойчив е бизнесът с дрехи и текстил втора употреба и какво е неговото бъдеще?
- За съжаление през последните години бизнесът с дрехи втора употреба страда, защото е сериозно засегнат от експанзията на т.нар. бърза мода, както и от появата на веригите дискаунтърите при продажбата на ново облекло, които значително подбиват цените. Сега на пазара може да се намерят нови тениски на цена от 3-4 лева. Аз наричам подобни изделия "дрехи за еднократна употреба" по подобие на пластмасовите изделия за еднократна употреба. Може да си представите какво е качеството на една такава тениска, която след едно изпиране вече не става за носене и отива директно на сметището. Това е стряскащо от екологична гледна точка и неслучайно Европейската комисия наскоро нарече текстила "новата пластмаса". Малко хора си дават сметка, но повишеното потребление на текстилни изделия предизвиква редица негативни екологични въздействия: свръхпроизводството на дрехи е четвъртият най-голям потребител на първични ресурси и вода (след храната, домакинствата и транспорта), на 2-ро място по употреба на земя, на 5-о място по количества вредни въглеродни емисии. Около 20% от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти. Годишното потребление на текстил на европееца е средно 26 килограма, а едва 1% от произведените дрехи се рециклират в нови дрехи. В тази ситуация най-препоръчваният и предпочитан метод за оползотворяване на текстилните отпадъци е именно повторната употреба. От гледна точка на европейската йерархия повторната употреба на стоките е най-добрият начин (след превенцията на отпадъци) за справяне с проблемите с отпадъците. Това ще е водещ принцип и в новата Европейска стратегия за текстила - очакванията са да бъдат дефинирани конкретни мерки за стимулиране на подготовката за повторна употреба, както и на задължителни минимални цели за повторна употреба. В същото време ЕК и Европейската агенция по околна среда препоръчват и въвеждането на редица стимули, които да насърчат повторната употреба на дрехите - като например намаляване или премахване на ДДС, премахване на административните пречки и ограничения, преференциално осигуряване на търговски площи в молове и други за магазини и ателиета за поправка и повторна употреба. Повторната употреба е най-ефективният начин да се справим със сериозните въздействия върху околната среда, които има текстилното производство. Това са приоритети и за Европа и ние ги подкрепяме.
Визитка
Севдалин Спасов започва своя частен бизнес през 1996 г. с откриването на първия магазин за дрехи втора употреба във Варна. Завършил е техникум по текстил и висше образование с профил "Международни бизнес отношения". Председател е на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба в България. Компанията"М холдинг" обединява няколко компании за събиране, сортиране и продажба на дрехи втора употреба и аутлет продукти. "Текс тийм" се занимава с внос, обработка и търговия на едро с дрехи втора употреба, които се доставят от Западна Европа, САЩ и Канада. Фирмата има складове в София и Варна, където е и основният сортировъчен център. "Мания тийм" управлява бизнеса на магазините "Мания", а "Мания онлайн" се занимава с продажбите по интернет. Създателят на "М холдинг" Севдалин Спасов притежава и американска компания - Green Team Worldwide Environmental Group, която събира и търгува с дрехи втора употреба и има собствени контейнери и складови бази на Източното и Западното крайбрежие на САЩ, както и във Ванкувър, Канада. В България брандът "Мания" оперира с 42 магазина, от които 70% са на франчайз. Холдингът има и един магазин в Гърция. Заетите в страната са 500, а в САЩ и Канада - около 80. От две години към групата фирми се прибавя и "Фешън брандс" с основен предмет на дейност внос и търговия на едро с нови аутлет продукти и стоки за дома. За 2020 г. холдингът отчита около 40 млн. лв. приходи.
Интервюто взе Мара Георгиева
