По повод стартирала консултация по обновения Национален план за възстановяване и устойчивост от Служебното правителство на Република България, от името на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) изразяваме следното становище по Компонент 2.Б.3 “Устойчиво селско стопанство”:
В ревизирания Национален план за възстановяване и устойчивост, Компонент 2.Б.3 „Устойчиво селско стопанство“ липсва инвестиционния проект „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната“ в размер на близо 848 млн. лв.
От първоначално заложените в него приблизително 1,15 млрд. лв. (848 млн. лв. за подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура в страната и 300 млн. лв. по проект е-земеделие) за българското земеделие след ревизията остават само около 267 млн. лв. (247 млн. лв. в Инвестиция №1 към „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичен преход на селското стопанство” и 19,9 млн. лв. в Инвестиция №2 към „Дигитализация на процесите от фермата до трапезата“).
Във връзка с гореописаното БАСЗЗ не подкрепя предложението за намаление на средствата предвидени за българското земеделие в Механизма за възстановяване и устойчивост от приблизително 1,15 млрд. лв. на близо 267 млн. лева.
БАСЗЗ не приема, че в период на глобална криза, предизвикана от пандемия от COVID-19, структуроопределящ отрасъл за България като земеделието ще бъде лишен от около 883 млн. лв. (намаление на безвъзмездните средства от близо 77%) предвидени за икономическото и социално възстановяване със следните аргументи:
Климатичните промени са факт. Свидетели сме на редуването на продължителни суши с внезапни проливни дъждове водещи до наводнения. Населението на планетата непрекъснато нараства и основните заплахи свързани с липсата на прясна вода и недостига на храни се задълбочават. Продоволствената сигурност, повишаването на цените на храните и достъпът до прясна вода ще бъдат приоритетна тема за повечето държави и правителства по света. Вече сме свидетели на т.н. „водни войни“ в редица региони по света.
Целта на изграждането и поддържането на хидромелиоративни съоръжения от една страна е те да доставят вода за нуждите на земеделците, отводняване, превенция от наводнения, ерозия и екстремна суша, а от друга да осигуряват вода нужна и за други производствени сектори. Хидромелиоративните съоръжения дават възможност и за регулиране речния отток на някои от големите реки, като това би могло да намали ефекта от катастрофични събития върху нашата територия и съседни държави.
Състоянието на напоителната и отводнителна инфраструктура в страната е критично, като се ползват между 4 и 8% от нея.
Още в периода 1997 – 2001 година бе отчетена необходимостта от изграждане на допълнителни системи за съхранение и разпространение на вода, които да надграждат съществуващите. Напояването в България в края на 80-те години на 20-ти век е върху почти 12 милиона декара или една трета от заявената през 2020 година земя за подпомагане (приблизително 36-38 млн. дка.) Следва рязък спад до 500 хиляди декара в зависимост от годината и валежите.
Към 2000 г. държавното предприятие „Напоителни системи” ЕАД управлява 235 напоителни системи, които са проектирани да обслужват над 7,4 милиона декара поливни площи, чрез 168 язовира. Останалите площи са обслужвани в миналото от малки изравнители собственост на ТКЗС, много от които в последствие преминаха в собственост на общините и до ден днешен тяхната съдба е неизвестна.
Освен аварийни ремонти, през последните повече от тридесет и две години, не са извършвани мащабни строителни и рехабилитационните дейности на тази инфраструктура, която е стратегическа за земеделския сектор и страната.
Като оставим настрана държавното дружество „Напоителни системи“, което прави инвентаризация на управляваните активи (брой, географско местоположение, състояние и т.н.), не е ясно какво се случва с язовирите управлявани от Държавната консолидационна компания, както и с хилядите малки язовири управлявани от местните власти останали в наследство от ТКЗС, заедно с техните напоителни съоръжения. Това става във времена, в които управлението на водите ще е една от най-важните задачи във всяка държава по света.
Планът за възстановяване и устойчивост е една уникална възможност да се обърне внимание на тези въпроси. Те засягат десетки хиляди земеделски производители и стотици хиляди хора заети в бранша, както и много други предприятия, включително и населени места, които ползват вода за битови и производствени нужди.
Модернизирането, подобряването на физическото състояние, функционалността и изграждането на нова хидромелиоративна инфраструктура ще бъде важна крачка към укрепването, модернизирането и устойчивостта на земеделският сектор в България. Въвеждайки смарт (умни) технологии, прецизно земеделие, разнообразяване на производството, енергоспестяващи технологии и намаляване на рисковете от климатичните промени.
Възраждането на напояването ще се отрази благоприятно на целия земеделски бранш. Ще даде шанс на българският фермер да бъде конкурентноспособен на своите колеги от други страни. То ще се усети осезаемо при трайните насаждения, производството на плодове и зеленчуци, дори и за животновъдството. Ще даде възможност и за водоподаване към други промишлени производства в селските райони.
Именно интензивните сектори, в които съчетавайки смарт технологии, електронизация, роботизация и подобрен маркетинг ще помогнат за включването на повече млади хора. Респективно за увеличаване и добавяне на стойност към продукцията и догонване стандарта на живот от общините т.н. селски тип с тези от т.н. градски.
Много земеделски стопани не успяват да получат вода за стопанствата си и се опитват да изграждат с много труд собствени, вътрешни хидромелиоративни системи, основани на подземни сондажи. В много области обаче тези сондажи не се разрешават от органите на МОСВ, поради различни ограничения. Сондажите крият и много опасности за почвите и околната среда.
Повишаването на ефективността на съществуващи поливни и водоотвеждащи съоръжения или подобряването на техния обхват върху територии, които към момента черпят вода от подземни водоизточници ще оптимизира ползването на вода от повърхностните водни тела, които са проектирани в миналото именно с цел напояване. Това ще намали натиска върху подземните води, като запази техният баланс и ще контролира по-добре източниците на дифузно замърсяване.
Напоителните полета, които са прилежащи към съществуващите напоителни съоръжения, които подлежат на рехабилитация са проектирани в миналото по такъв начин, че да отговарят на релефа и почвения състав. Системите са проектирани да работят в баланс и там където почвите и почвообразуващите скали не могат да поемат част от излишната влага в определени периоди на годината поради структурата или наклоните, са предвидени дренажи, чието местоположение е изчислено още при създаване на оригиналните съоръжения.
В някои от отводнителните/дренажните системи се поемат води, които излизат от производствата на предприятия от индустрията и селското стопанство поради специфичното местоположение на инфраструктурата. С оглед модернизацията именно по механизма за възстановяване и устойчивост може да се монтира подходящо оборудване за проверка на качествата и количеството на тези води, както и по отношение на малки пречистващи съоръжения, там където това е възможно, за постигане на подходящо качество на тези водни оттоци и повторното им използване в земеделието.
Инвестициите във възстановяване и модернизация на съществуваща напоителна инфраструктура ще подобрят водния баланс на почвите и ще намалят преуплътняването и ветровата ерозия при резки засушавания.
Напояването в България оперира предимно с повърхностни водоизточници проектирани специално с цел подаване на вода за напояване, като след рехабилитацията на тези системи ще се намали натискът върху използване на подземни водоизточници, извори, реки и др., което ще е благоприятно за екосистемите.
Модернизацията, възстановяването и обновяването на напоителните системи ще даде възможност за намаляване на използването на пестициди и торове, поради това, че ще се поддържа подходящ воден баланс при земеделските култури. Тази цел съвпада и със стратегията на Европейската комисия „От фермата до вилицата“.
Друга част от устойчивото икономическо развитие в унисон с целите на Зелената сделка е запазването на екосистемите, които също страдат от климатичните промени, наводненията, резките засушавания или ерозията.
Българската асоциация на собствениците на земеделски земи вярва, че земеделският отрасъл има право и ще получи подкрепа за своите справедливи искания.
Подкрепа да оцелее и да продължи да се развива.
Да се развива като структуроопределящ отрасъл и гръбнак на българската икономика.
Гръбнак на икономиката с десетки хиляди земеделски производители произвели за 2020 г. продукция на стойност 7 754.0 млн. лв. и стотици хиляди заети.
Българската асоциация на собствениците на земеделски земи апелира да бъде ревизиран Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, Компонент 2.Б.3 “Устойчиво селско стопанство” с активното участие на национално представените неправителствени организации от земеделския бранш.
Да бъде защитен интереса на българските земеделци, респективно на България.
