07.10.2021

Форумът „ИНВЕСТИЦИИ В УСТОЙЧИВА ЕНЕРГИЯ“, който се проведе на 05 октомври 2021 г., в рамките на проект BeSMART по програма Хоризонт 2020 на ЕС, бе посветен на политиките за енергийна ефективност в България с фокус върху Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Участие в ползотворната дискусия взеха представители на ЕнЕфект, АУЕР, Българска стопанска камара, Камара на строителите в България, Еконолер България,, Алианс за енергийна ефективност, УАСГ, Столична община и Община Габрово, Центъра за изследване на демокрацията, БГФМА, WWF-България, Фонд на фондовете, ЕкоЕнергия, Фонд Енергийна ефективност и възобновяеми източници, БАИС, Черноморски енергиен изследователски център, както и представители на общини, финансови институции, промишлени, търговски и професионални асоциации и съюзи.

В своето изказване г-н Добри Митрев, председател на УС на БСК оцени работата по надграждане на проектите, обхванати от Националния план за възстановяване и устойчивост като положителна, но изказа и резерви по отношение на някои решения, както и относно вероятността планът да бъде одобрен в следващите месеци, имайки предвид, че все още не е официално депозиран в ЕК.

Все още отсъства необходимия баланс в предложените политики и мерки, насочени към енергетиката и индустрията. Мерките, предвидени за „нисковъглеродна икономика“, се отнасят предимно към енергетиката и са насочени към намаляване на националните въглеродни емисии, което е оправдано, доколкото редица индустриални производства, включително енергийноинтензивната промишленост, са привели дейността си в съответствие с най-добрите налични техники и са редуцирали емисионните си нива. Това не е общо правило за всички икономически сектори, което би следвало да е отчетено в НПВУ.

Мерки за намаляване на въглеродния интензитет на индустрията и емисиите от индустриалните процеси почти липсват.

Възможностите за изграждане на мощности с ВЕИ за собствено потребление на предприятията обхващат не повече от 25% от индустриалните емисии, а мерки за самите индустриални процеси (нисковъглеродни технологии) не са предвидени.

Относно мерките за енергийна ефективност в сграден фонд поддържаме вече изразяваното становище, че следва да се намали субсидията и да се даде възможност за допълващи инвестиции от страна на собствениците чрез подходящи и достъпни финансови инструменти като се има предвид целия жизнен цикъл на енергоспестяващите мерки.

Темата за кръгова икономика все още слабо е застъпена в Плана. До някаква степен е отразено предложението ни за включване на инвестиции за декарбонизация на промишлеността чрез технологично и продуктово преструктуриране и производството на стоки с висока добавена стойност, на крайни продуктови групи, което може значително да намали енергийния и ресурсен интензитет на единица БВП. Но са необходими допълнителни усилия и дейности, включително мерки, които да се включат в Плана, които ще спомогнат за адекватно и дългосрочно прилагане на принципите на кръгова икономика. Например насърчаване практическото приложение на т.нар. „зелени обществени поръчки“, не просто чрез закупуване на „зелени продукти“, но чрез залагане на критерии в техническите спецификации и критерии за оценка, които да насърчават трансформацията на линейните процеси в кръгови.

В заключение г-н Митрев отбеляза, че ни предстои още много работа, но Планът е подпомагащ инструмент и средствата по него не трябва да заместват, нито да изтласкват частните инвеститори.

Участниците във форума се обединиха около позицията за необходимост от решителен и устойчив преход от механизми за безвъзмездно финансиране на сградното обновяване към финансови инструменти, изискващи самоучастие от страна на собствениците на проекти и крайните бенефициенти, като в същото време бъдат защитени правата и интересите на уязвимите потребители. Въпреки че тази принципна позиция е изведена като приоритет в редица стратегически документи, все още тя трудно намира приложение в конкретните програми в подкрепа на енергийната ефективност в сградния сектор. Според участниците в събитието, в голяма степен това се отнася и до проекти 9а и 9б към Плана, които могат да бъдат адаптирани в тази посока преди официалното подаване на план към Европейската комисия.

Партньорите по проекта, с подкрепата на експерти от представените организации, предлагат непосредствено съдействие на МРРБ за адаптиране на проекти 9а и 9б към НПВУ с оглед постигането на общата европейска цел за увеличаване на обхвата и дълбочината на програмите за обновяване чрез използване на наличния публичен ресурс за привличане на инвестиции от страна на собствениците на проекти. Заедно с това, партньорите започват работа по пътна карта за трансформация на неефективните механизми за сградно обновяване, работещи досега, която ще се опитат да представят на следващата кръгла маса по темата в края на месец ноември 2021 г.

Дата: 07.10.2021

Източник: БСК

Прочетено: 619