Информационен ден на Сдружението за модерна търговия (член на БСК) на тема "Защо търговските вериги са предпочитан работодател"
Дигитализацията на трудово-отчетните процедури и документи ще спести време и пари на работещите, работодателите и държавната администрация и така ще генерира реално увеличение на доходите на хората и на приходите на компаниите и в държавния бюджет. Допълнителни ефекти ще бъдат намаляване на административната тежест върху бизнеса, ограничаване на сивия сектор в икономиката и чувствително подобряване на сигурността на съхранение на трудово-осигурителната информация
Задължителни първи стъпки в тази посока са въвеждането на електронни трудови книжки, трудови досиета и болнични. Дигитализацията на тези документи, както и на процедурите, свързани с достъпа до тях и актуализациите им, би минимизирала напълно излишния трафик на хора с хартиени документи между работодатели и институции и би редуцирала времето за обработката им. В случая с болничните листове например, компаниите своевременно ще получават документите в електронен вид и ще отпадне необходимостта заболелите служители лично да ги предават, което не само е излишен разход на време, но и представлява риск за здравето на хората. В същото време цялата информация за работещите ще е много по-сигурно поддържана и много по-лесно достъпна както за служителите и фирмите, така и за администрацията.
Важен ефект от цифровизацията на трудовите документи и процеси ще е и освобождаването на финансов ресурс на компаниите и повишаването на приходите в бюджета. Според проучване на БАУХ, за обработване и поддържане на трудови книжки и досиета са необходими поне един специалист по човешки ресурси на 3 000 служители, или около 6 милиона лева годишно за заплати, които ще бъдат спестени. Друг пряк резултат от дигитализацията ще е и ограничаването на сивия сектор, което ще доведе до ръст на приходите от осигуровки и данъци в държавния бюджет.
Всички тези положителни ефекти ще бъдат постигнати, ако се модернизира сравнително архаичното българско трудово законодателство и възможностите за цифровизация бъдат заложени при бъдеща оптимизация на Кодекса на труда и съпътстващите го нормативни документи. Това показва анкета на СМТ на тема „Защо веригите са добър работодател“, проведена в периода юни-юли 2021 година. В проучването участваха Billa, Фантастико, Deichmann, dm, Mr. Bricolage, Kaufland, Lidl, T MARKET, ProMarket. Резултатите от анкетата бяха представени по време на събитие за медиите, проведено на 13 октомври 2021 г.
Необходимостта от дигитализация на трудово-правните процеси беше подкрепена и от заместник-председателя на БСК Мария Минчева. Според нея „бъдещето е на дигиталния свят и вече не е необходимо информацията да се пази на хартия, тъй като 90% от нея е достъпна в дигитален формат.“ В таи връзка икономистът от ИПИ Петър Ганев допълни, че „дигитализацията трябва да навлезе както в производствените предприятия, така и в сферата на услугите, но всичко трябва да е удобно за бизнеса и за хората.“
Според членовете на СМТ съществени предизвикателства пред бизнеса в областта на трудовото законодателство са приемането на множество трудови закони и подзаконови актове. В тази връзка експертът по трудово право доц. Андрей Александров, „В България има море от регулации и служителите, които ги прилагат се изгубват в нормативните актове“.
Други недостатъци според ритейлърите са и неефективна работа на трудовата администрация, провеждането на кампанийни проверки от Инспекция по труда на големи работодатели с множество обекти в цялата страна, неяснота при управлението на работното време и ограничения за полагане на извънреден труд и трудности при наемане на служители от страни извън ЕС.
Като едни от най-големите работодатели в България с повече от 23 000 служители и с огромна експертиза в областта на управлението на хора, членовете на СМТ предлагат да се анализира действащата уредба и да се вземат предвид обсъждания и становища на бизнес сдружения и организации. Според тях държавата трябва да приема бизнеса като партньор в подобряването на бизнес средата у нас, важна част от което е и развитието на трудовото законодателство. Освен това е необходимо правната тематика по теми като работното време, разрешителни за работа на чужденци и на непълнолетни лица, различните режими на командироване и така нататък да се кодифицира на едно място.
Важна стъпка за решаване на посочените затруднения би била инспекционната дейност да се концентрира върху най-често срещаните нарушения като заплащане на трудови възнаграждения, на извънреден и нощен труд, спазване на работно време и на здравословните и безопасни условия на труд. Това ще доведе до намаляване на административната тежест, което ще освободи ресурс на компаниите и ще улесни бизнеса.
Ограничаването на сивия сектор ще доведе до по-високи приходи и за хората и до намаляване на нелоялната конкуренция
Според участниците в анкетата друг трудово-правен проблем, с който държавата трябва да се справи е сивата икономика, тъй като работодателите, които са коректни и плащат всички данъци и осигуровки страдат от нелоялна конкуренция от други работодатели, които плащат по-високи възнаграждения за сметка на спестени разходи към бюджета. Едно от решенията, които се предлагат е да бъде въведена нормативна промяна, предвиждаща заплащането на трудовите възнаграждения да става единствено по банков път и да се изключи възможността за заплащане на заплати „по ведомост“. Така в държавния бюджет ще влизат повече приходи, а служителите ще се осигуряват върху реалния си доход, което ще им донесе по-голяма социална сигурност. Освен това ще се повиши лоялната конкуренция между компаниите на пазара.
През пандемичната 2020 г. веригите увеличиха броя на служителите си с 1 100 и инвестираха повече от 18 милиона в по-добри условия на труд и здравна защита
Предложените промени са изготвени на базата на опита и експертизата на членовете на СМТ, които са работодател на повече от 23 000 души. Само през миналата 2020 година, когато много хора загубиха работата си заради пандемията, участниците в анкетата не само не намалиха броя на служителите си, но и го увеличиха с повече от 1 100 човека.
Същата анкета показа че през 2020 година голяма част от ритейлърите у нас увеличиха възнагражденията на служителите си като ръстът варира от 4% до 10%. Освен това Billa,
Фантастико, Deichmann, dm, Mr. Bricolage, Kaufland, Lidl, T MARKET, ProMarket инвестираха почти 9 000 000 лв. в подобряване на условията на труд чрез: увеличаване на възнагражденията; закупуване на модерно оборудване, което да улесни работните дейности; осигуряване на условия за почивка и така нататък.
През 2020 г. участниците в анкетата инвестираха и 9 122 000 лв. за повишаване на здравната защита на служителите си чрез. Те осигуриха лични предпазни средства като маски, ръкавици и шлемове; прегради на касите и в секторите за директно обслужване на клиенти; дезинфектанти за служителите и посетителите и много други мерки. Като добри работодатели те мотивираха служителите на „първа линия“ с финансови бонуси; пакети със здравословни храни, плодове, мултивитамини и др.; съдействие за ваксинация и осигуряване на PCR тестове; психологическа подкрепа и така нататък. Членовете на СМТ предоставят на служителите си и допълнително здравно осигуряване; ваучери за храна; подаръци, бонуси и отпуски за специални поводи като рождени дни, 8 март, Великден и Коледа; транспорт; отстъпки при пазаруване в магазините на веригата и при партньори - хотели, оптики; карти за спорт и много други.
Търговските вериги продължиха да повишават професионалната квалификация на служителите си чрез обучения и квалификация. Те организираха обучения и курсове в области като: безопасни условия на труд; продуктови обучения за служителите от магазините по различни теми и категории; тренинги за консултиране на клиенти като: комуникационни умения, справяне с конфликтни ситуации и работа в екип; управленски умения за мениджмънта като: организиране на лидерски академии, тренинги за изграждане на бизнес стратегии, управление на проекти, езикови курсове и др.; повишаване на техническите умения на служителите в логистичните центрове. Инвестициите в обучения и курсове възлизат на повече от 1 350 000 лева.
