Добри Митрев е председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара от 1 септември 2021 г., когато пое поста след внезапната кончина на Радосвет Радев. До този момент Митрев е главен секретар на Камарата и член на УС. В екипа на БСК е от 2012 г., а преди това има дългогодишен административен опит, включително като председател на Общинския съвет на Перник в продължение на два мандата. Добри Митрев е юрист по образование, семеен, с две деца.
Г-н Митрев, поехте ръководството на Българската стопанска камара (БСК) в сложна епидемична, икономическа и политическа обстановка. Какви са приоритетите Ви?
Основните ми цели като председател на Управителния съвет на БСК съвпадат с приоритетите на членовете на Камарата. В краткосрочен план най-важното е да преминем през бурните времена, в които живеем, да се справим със здравната криза, с високите цени на електрическата енергия и с инфлацията.
В дългосрочен план главната задача е да защитим интереса на икономическите субекти в България и да създадем среда, в която да се прави бизнес по европейски правила.
След като бяхте определен за председател от УС на БСК, от организацията съобщиха, че чрез този избор се осигурява приемственост. От колко време сте свързан с Камарата?
Връзката ми с БСК датира още от 2001 г. – оттогава са и първите ми контакти и взаимоотношения с Камарата, с покойните вече Божидар Данев и Дикран Тебеян. Иначе съм част от екипа на БСК от 2012 г., като от 2018 г. съм главен секретар, а от лятото на тази година тежките обстоятелства около кончината на Радосвет Радев ме принудиха да взема трудно решение в личен план и да приема председателството на УС на Българската стопанска камара. Казвам "трудно решение", защото поемането на този пост след хора като Божидар Данев и Радосвет Радев е преди всичко тежка отговорност и сложно предизвикателство. За съжаление в продължение само на три години БСК изгуби тези двама свои лидери. Това е шок за всяка една организация и в такива моменти приемствеността е изключително важна за по-лекото преодоляване на труса. Именно това беше и моята мотивация да приема предложението да заема председателското място – защото опитът ми в работата и с г-н Данев, и с г-н Радев доведе до това да познавам процесите отблизо и да следвам, доколкото обстоятелствата ми позволяват, пътя, начертан от моите именити предшественици.
Не очаквам да ми е леко, но се радвам на подкрепата и на колегите си в Българската стопанска камара, и на нашите членове, което ми дава сили и оптимизъм, че организацията ще съхрани кондицията си и ще върви уверено напред.
Камарата на строителите в България (КСБ) има дългогодишно ползотворно сътрудничество с БСК. Двете организации заедно работят за подобряване на бизнес средата, за честна конкуренция и прозрачност. Как ще продължите сътрудничеството си с КСБ? Планирате ли среща с ръководството на КСБ?
Използвам случая да благодаря на колегите от Камарата на строителите в България за чудесното партньорство през годините и да ги уверя, че в мое лице могат да разчитат на подкрепа и сътрудничество. Нашето взаимодействие може и трябва да се поддържа чрез активен диалог, с експертни срещи и обмен на информация, с предложения за решения за подобряване на средата за правене на бизнес, включително конкретно в сектор "Строителство".
Планирам в най-скоро време да се срещна с ръководството на КСБ, още повече че с настоящия председател на УС на Камарата инж. Илиян Терзиев ме свързва и лично приятелство. Така че не виждам причина, която да спира традиционно добрите ни взаимоотношения да продължат да се развиват в полза на членовете и организациите ни.
Как се справя българският бизнес в пандемията и мерките, които се налагат заради нея, с нарасналите цени на ел. енергията и с инфлацията?
На българския предприемач никак не му е леко, особено в настоящата ситуация с драстичния шок в цените на електрическата енергия и повишаването на стойностите на стоките и услугите. Той обаче е силен по дух и в годините винаги е показвал, че може да оптимизира процесите в компанията си, да се приспособи към новите условия чрез професионализма и експертизата си, чрез желанието си да създава, да твори.
Убеден съм, че и тази криза ще остане зад гърба на българския предприемач като лош спомен, но и като ценен опит, който ще го направи още по-силен, още по-устойчив на бурите.
Кои са най-неотложните въпроси, по които БСК работи, и могат ли да се намерят решения без Народно събрание и с управляващо служебно правителство? В момента какви мерки са необходими в подкрепа на бизнеса?
Най-неотложният проблем, който трябва да решим, е първо да се компенсират онези икономически субекти, чиято дейност е ограничена от държавните органи във връзка с ковидпандемията. Липсата на функциониращо Народно събрание се отразява силно негативно върху бизнес средата, тъй като много проблеми се нуждаят от законодателно уреждане. Заедно с това обаче има и редица въпроси, които са от компетенцията на изпълнителната власт и които чрез активен диалог с бизнеса могат да бъдат преодолени. Такава е темата за цената на електроенергията – натискът върху бизнеса трябва да бъде намален чрез компенсиране на всички стопански субекти с процент от сумите, които надвишават прогнозно определената от КЕВР цена от 119 лв. за мегаватчас. И без Народно събрание могат да се предвидят мерки в подкрепа на засегнатия бизнес, мерки за заетостта на хората – изобщо антикризисни мерки, които да изведат икономиката и обществото ни от ситуацията, в която се намираме.
Преди известно време БСК направи анкета сред своите членове във връзка с програма "Възстановяване" в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете. Как се приема тя и възползват ли се компаниите от нея?
Има фирми, които се възползват от програмата за възстановяване и кредитите, които могат да получат по линия на Фонда на фондовете, но това са компаниите, които на практика излязоха от кризата и които са основно ориентирани към износ и има търсене на техните стоки и услуги не само в България, но и на международния пазар. Останалите субекти, които вече имат задължения към търговските банки и чиято дейност е свита и ограничена, не могат да се възползват от тези мерки и не бива да се натоварват с допълнителни задължения. За тях е необходима безвъзмездна ликвидна подкрепа.
Нашата анкета показа, че 42,5% от запитаните компании биха се възползвали от програмата "Възстановяване", но на другия полюс са 46,8%, които не биха. Около 11% се колебаят и се нуждаят от повече информация, за да вземат решение. Полярни са и мненията относно това дали е добра идея безвъзмездните средства по инициативата REACT-EU да бъдат прехвърлени към програма "Възстановяване" за бизнес кредити – 36,7% от анкетираните одобряват подобен ход, 46,2% са против, а 17,2% се колебаят.
Забави се внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за одобрение в Европейската комисия. Не е стартирал и програмен период 2021 – 2027 г. Смятате ли, че България ще загуби средства от ЕС?
Действително сериозно се забави внасянето на НПВУ, което се дължи на два кардинални въпроса, които българската държава трябва да реши – съдебната реформа и решението за декарбонизация и закриване на въглищното производство у нас. Това са тежки решения. Разбираме деликатността, в която е поставено служебното правителство, и че без политическа подкрепа и консенсус в обществото ще им бъде трудно да предоставят на ЕК конкретни ангажименти със срокове, графици и цялостни реформи в тези два сектора – правосъдие и енергетика. Въпреки това служебният премиер се ангажира, че Планът ще бъде внесен до 15 октомври 2021 г.
Водихме разговори с Министерството на икономиката и с вицепремиера Пеканов за окончателното съотношение между грантове и финансови инструменти в програмата за Икономическа трансформация, която е от най-важно значение за бизнеса в НПВУ. Нашето настояване е най-малко 900 млн. лв. (от предвидените 1,2 млрд. лв.) да достигнат до българските предприятия под формата на безвъзмездна финансова помощ. Към настоящия момент след проведените разговори предвидените безвъзмездни средства са в размер на 830 млн. лв.
За съжаление ЕК обвързва подписването на Споразумението за партньорство за новия програмен период 2021 – 2027 г. с одобрението или поне окончателния вариант на Плана за възстановяване и устойчивост. Важно е да има и ясна демаркация на предвидените ресурси в двата инструмента, за да се избегне двойно финансиране на разходите.
България няма да загуби европейски средства, но те ще се забавят. Почти е сигурно, че в рамките на тази година няма да можем да разчитаме на предвидените в бюджета 1,6 млрд. лв. – авансови средства от НПВУ, дори и служебното правителство да внесе Плана в ЕК до средата на октомври. Това означава, че изцяло ще пропуснем възможността за аванс, защото според Регламента авансови плащания са възможни единствено за национални планове, които са одобрени до 31.12.2021 г. Съгласно процедурата за одобрение на националните планове, ЕК има срок от два месеца да ги оцени и да изготви проект на договор, а след това Съветът на ЕС трябва да го одобри в рамките на още един месец. Оттук-нататък най-лошият сценарий за България е 2022 година да се окаже "нулева" откъм европейско финансиране, а най-оптимистичният – първите средства да достигнат до бизнеса през 3-тото тримесечие на 2022 г.
Консултативният съвет на браншовите организации в сектор "Строителство" работи за създаването на единен Кодекс за устройствено планиране и строителство. Какви нормативни предложения са на дневен ред за БСК?
Категорично подкрепяме кодифицирането в един нормативен акт на всички регламенти, които касаят устройството на територията и строителството. Всички се нуждаем от покрив над главата си, от сгради, пътища, мостове, тунели и съоръжения. Хубаво е, когато в един нормативен акт всички регламенти за тях са уредени на едно място, с конкретно предложение за намаляване на регулаторната и бюрократична тежест за целия строителен процес.
Дневният ред на БСК е устойчив в годините и той е насочен към подобряване на бизнес средата и реформи, които да дадат тласък за ускорен растеж на българската икономика. Сред основните ни приоритети са правната сигурност, сигурността на собствеността, трайно и непротиворечащо си законодателство, намаляване и облекчаване на регулаторните режими, запазване на съществуващия данъчен модел, промяна на таксата "битови отпадъци" чрез въвеждане на принципа "замърсителят плаща", реформи в сектор "Енергетика", включително либерализиране и интегриране на пазара с европейския, премахване на административното определяне на минималната работна заплата, както и подобряване на политиките за човешките ресурси, вкл. продължаване на реформите в образованието и подобряване на регулациите за привличане на квалифицирани работници от трети страни.
Вестник "Строител" е отворен за сътрудничество и медийно партньорство с БСК. Какви съвместни инициатива бихме могли да развиваме заедно, например да организираме дискусии?
Както вече споделих, лично аз държа партньорството между БСК и КСБ да се развива в посока на взаимна полезност. Част от това е и сътрудничество на комуникационно ниво, така че всяка съвместна инициатива е добре дошла – отворени сме за идеи и общи дейности с официалното издание на КСБ.
Българската стопанска камара през годините успя да развие комуникационните си канали до едно отлично ниво, с широка аудитория и с висока степен на доверие към споделяната информация – разполагаме с институционален сайт, серия от тематични онлайн бюлетини, профили в социалните мрежи, както и собствено печатно издание (сп. Noblesse Oblige). Информацията от КСБ и в. "Строител" има своето място в нашите комуникационни канали, както е валидно и обратното – важните новини от БСК намират място във в. "Строител". Така че без съмнение можем да си бъдем взаимно полезни, а в информационния век това е изключително важно.
По повод своята 12-а годишнина в. "Строител" издаде книгата "Строител. Интервюта". В нея са избрани 74 интервюта от над 1000 публикувани в медията, които представят строителната история и по-важното, случило се у нас и в ЕС за изминалия период. Какво е мнението Ви за идеята? Какво ще пожелаете на екипа?
Поздравявам в. "Строител" за чудесната идея да представи строителната история, защото познаването и осъзнаването на историята е от първостепенно значение за успешното бъдеще. Пожелавам на екипа на медията все така активно да следи пулса на времето и да работи за представянето на добрите бизнес истории – историите, които вдъхновяват и теглят напред не само строителния бизнес, но и цялата ни икономика.
