Вероятно за никога се отлага явяването на данъчния Робин Худ, който с новия минимален корпоративен данък от 15 процента ще раздаде правдини по света и ще прибере от едрите капиталисти големите им пари, за да ги връчи на бедните трудещи се по земното кълбо, въпреки че големите мултинационални компании го приветстваха. Тайната е, че това е медиен образ за очаквания ефект от новия данък в стила на благородния рицар, а мистериозното съгласие на корпорациите да плащат 15 процента корпоративен данък се дължи на факта, че никой не може да каже тези проценти от какво са, защото няма правила за общата консолидирана данъчна основа. В коментар за БТА Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК и преподавател в УНСС, напомни, че ЕС още през 2011 г. предприе инициатива за формиране такава консолидирана данъчна основа, но тя се провали и допълни, че вероятно след 2023 г., когато се очаква новият данък да бъде приет, дебатът ще бъде подновен.
Според Ножаров след въвеждането на новия глобален данък България ще претърпи косвени щети. Към момента България не привлича кой знае какви преки чуждестранни инвестиции или големи мултинационални компании, а занапред, с глобалния данък, ще привлича още по-малко, мотивира се икономистът.
Справедливостта е субективно понятие, но определено капиталите ще се разпределят по по-обществено приемлив начин, коментира за БТА директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов, който е и преподавател в катедра "Икономикс" на УНСС, медийните очаквания за въздаване на световна справедливост чрез новия глобален данък. Проблемите с бедността и неравенствата няма да бъдат решени, но е някаква стъпка, от която трябва да тръгнем, допълни Костов и посочи, че един процент от най-богатите българи получават 55 пъти по-големи доходи спрямо 50 процента от най-бедните българи.
Това води до система на социален сепаратизъм, изразена в нарастваща важност на частните здравни планове, частното образование и частните пенсии, смята икономистът на КНСБ. След като веднъж тези частни системи биват създадени, богатите са все по-малко склонни да плащат високи данъци, защото извличат малко полза от тях. Те просто се изключват от системата и нямат интерес да плащат за болестите на бедните, допълни Костов и заяви, че не бива да се допуска това да се случи в България, защото държавата има определени функции.
Глобалният данък за България
Фактически, минимален корпоративен данък от 15 на сто означава ръст на този данък единствено в България и в още няколко държави в целия свят, коментира директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любослав Костов. В останалите икономики промяна няма да има, просто защото бизнесът в тези икономики отдавна плаща по-високи корпоративни ставки и е много по-солидарен към системата, отколкото бизнесът в България, каза икономистът на КНСБ и допълни, че няма как да имаме качествени публични блага, без всеки да бъде солидарно отговорен към системата. Данъците са цената, които всички плащаме, за да имаме развито и справедливо общество, заяви главният икономист на КНСБ.
Икономическият съветник в БСК Щерьо Ножаров напомни, че реформата обхваща всички компании с годишни приходи от над 20 мрлд. евро и марж на печалбата от над 10 на сто. Новите правила ще служат за облагане на част от печалбата на тези компании в страни, където имат продажби. Данъкът ще бъде в размер на 20 на сто върху сумата, която надхвърля десетте процента марж в печалбата. Вторият стълб се отнася за международни компании, които имат годишни приходи от над 750 млн. евро, и за тях се предвижда 15 процента.
По думите на Ножаров все още има време България да изрази позиция по глобалния данък, защото той ще бъде въведен най-рано през 2023 г. Експертът напомни, че Унгария вече е поискала преходен период от десет години. Дори и Ирландия, която е най-облагодетелствана от сегашния данъчен режим, е изразила принципна подкрепа с условия. Затова според експерта най-вероятно държавите от ЕС и на европейския континент, които са сред най-високо развитите, ще подкрепят принципно този данък, но почти всички ще поставят някакви условия.
Според директора на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията Любослав Костов позицията на България трябва да бъде за категорична подкрепа на глобалния данък, с което страната ще се присъедини към вече повече от 130 държави, които са направили това. Ерата на евтиния труд свърши, но и ерата на ниските данъци също, допълни Костов. Той припомни, че КНСБ предложи ръст на корпоративния данък в България още през 2020 г., отчитайки именно световните и европейските дебати в данъчното облагане. Общественият консенсус върху тази мярка все повече се проявява, смята икономистът на КНСБ.
Според Ножаров глобалният данък ще засегне малко компании в България, а целите му са донякъде да уеднакви условията и донякъде да спре "състезанието към дъното" за предлагане на данъчни убежища и преференции, а държавите да започнат да се конкурират на качествена основа. В страните, които са високо развити, сегашната данъчна ставка е по-висока от предлаганите ставки и по тази причина въвеждането на глобалния данък ще засегне най-вече държавите от Централна и Източна Европа, които предлагат данъчни преференции, посочи Ножаров.
Той допълни, че тези държави, включително Ирландия, настояват за преференции, а това съвпада и с българските интереси. Икономистът обаче изтъкна, че според него позицията на България трябва да е по-скоро за това, че дебатът за глобалния корпоративен данък е част от вълната на данъчна реформа в ЕС. Ножаров посочи, че европейската данъчна вълна ще засегне доста по-категорично България спрямо ефекта от втория стълб на глобалния корпоративен данък.
Глобалният данък и европейската данъчна реформа
Един от очакваните за България ефекти от европейската данъчна реформа, която цели до края 2023 г. да осигури справедливо данъчно облагане в цифровата икономика, е натоварването на фирмите с дигитална такса, която да служи като собствен ресурс на ЕС. От тази мярка ще бъдат засегнати основно фирмите от услугите, най-вече малките компании. Друга тежест ще е свързана с въвеждането на ДДС за платформите за онлайн търговия.
Много сериозно ще бъдат засегнати големите и част от средните предприятия в България от прехвърлянето на данъчната тежест от облагане на труда към екологични данъци, което също се обмисля с европейската данъчна реформа. С промени в евродирективи, които се отнасят до търговията с вредни и луксозни стоки - тютюн, алкохол и други, се очаква да бъдат засегнати и фирмите, специализирани в това производство. Няма да бъдат подминати и туристическите агенти с преразглеждането на специалния режим на ДДС за тях. Предвижда се също и електронната търговия изцяло да бъде обложена с ДДС.
В България компаниите ще бъдат засегнати и от предстоящото европейско изискване да публикуват къде плащат ефективния си данък, като това ще засегне фирмите, които имат данъчни офиси в държави с нисък данък, но развиват дейност в други държави по различни икономически и социални причини, обясни Ножаров.
Отражението на глобалния данък върху фирмите
Въвеждането на глобалния данък няма да засегне сериозен брой компании в България, защото у нас няма голям брой регистрирани мултинационални компании, смята икономическият съветник в БСК и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров. Той изтъкна, че отражение ще бъде почувствано под формата на намалени данъчни приходи в държавите "данъчни убежища", в които има значителен брой такива регистрации /сред тях е и България/ и тези фирми ще се насочат в страните, където развиват дейност - САЩ, Великобритания и други по-развити икономики.
Според първия стълб на глобалния данък държавите, в които се консумират продуктите на компаниите, ще имат право да облагат 20 процента от печалбата над марж от 10 процента и така, ако имаме компания с приходи от сто долара, която е реализирала 20 долара печалба за 20 процента марж, то тогава страните, в които компанията работи, вероятно ще споделят данъчни права над 2 долара от допълнителните 10 долара печалба, независимо от това къде тази печалба е била обложена при сегашната система - например в България. Останалите 8 долара вероятно ще продължат да се облагат с данъци, както преди, обясни данъчната перспектива Ножаров. Работещите в България не се очаква да почувстват някакъв ефект от новия глобален данък, ако консолидираната данъчна основа остане в сегашния си вид, смята той.
Според Любослав Костов фирмите в България ще бъдат засегнати, но не толкова, колкото това медийно се представя. Знаете ли, че приходите от корпоративен данък печалба са най-малко спрямо всички останали данъчни приходи в бюджета? Българският бизнес плаща два пъти по-малко данъци като номинална стойност спрямо българските граждани. В останалите страни в ЕС не е така, коментира Костов.
Глобалният данък отвори старата тема за данъчни реформи в България
Според КНСБ потребителската данъчна тежест към момента е твърде висока, на моменти непосилна за обикновения работник, а общата такава е непропорционално разпределена. Подобна данъчна структура няма в нито една европейска страна и тя по никакъв начин не спомага за преодоляване на неравенствата, бедността и социалното изключване, напротив - задълбочава ги, каза икономистът на КНСБ. В момента съотношението на приходите от преки и косвени данъци в общите данъчни приходи е 29 към 71 на сто, каза Любослав Костов.
По тази причина от синдиката предлагат въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ за страната, което, по думите на Костов, се подкрепя и от работодателските организации, както и от две трети от партиите; въвеждане на данък върху доходите на физическите лица и юридическите лица от по 15 процента; намаляване на общата ставка на ДДС на 15 на сто.
Предложенията са неприемливи за работодателите. Според Ножаров създаването на необлагаема данъчна основа е насока към прогресивен данък, което по думите му не е добре по редица причини, но основният ефект е, че ще доведе до намаляване на приходите в бюджета, защото подобна мярка ще засегне минимум 20 процента от работещите, които са на минимална работна заплата.
Това пък ще доведе до скрито увеличаване на други налози - например на максималния осигурителен доход, което засяга бизнеса. Предложението за по 15 процента данък върху доходите на физическите и юридическите лица на синдикатите е просто функция на предложението да има необлагаем минимум, коментира Ножаров. Предложението на КНСБ за ДДС от 15 процента предполага да се откажем от преференциите, които в момента има за туризма и други икономически дейности, смята Ножаров.
Тези отрасли които са експортни, по този начин ще станат неконкурентоспособни.
