ЩЕРЬО НОЖАРОВ: ЗАБАВЯНЕТО НА РЪСТА НА ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ, ПРОГНОЗИРАНО ОТ ЕК, ГОВОРИ ЗА СИСТЕМНИ ДЕФОРМАЦИИ В ИКОНОМИЧЕСКАТА НИ ПОЛИТИКА

Забавянето на ръста на икономиката на България, прогнозирано днес от Европейската комисия, показва наличието на системни или структурни деформации в българската икономическа политика. Това коментира за БТА д-р Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара.
Според есенните икономически прогнози на ЕК, публикувани днес, икономическият растеж на България за 2021 година се очаква да е 3,8 процента. В юлския си доклад ЕК залагаше на темп от 4,6 процента за страната ни за тази година.
Според икономиста ситуацията от 2021 г. би се повторила, ако сега не се формира стабилно правителство и не бъде приет бюджет за 2022 г. преди нейното начало. Ако паричната и фискалната макроикономически политики останат така плахи и инерционни, аз съм песимист и за 2022 г., че ще постигнем растеж на БВП над 4 на сто и то в условията на възстановяваща се Европа, коментира икономистът.
Според Ножаров икономиката на еврозоната расте и ще расте по-бързо от очакваното, тъй като се възстановява ефективно от рецесията, предизвикана от пандемията. Той цитира данни на ЕК, според които брутният вътрешен продукт в 19-те страни, споделящи еврото, ще нарасне с 5 на сто тази година (при очаквано до момента 4,3 на сто - майска прогноза) и се очаква ръст от 4,3 на сто през 2022 г. и 2,4 на сто през 2023 г. На този фон българския БВП, който е с много по-ниска база от средната за страните членки на еврозоната и в позицията на догонващ, вместо да расте много по-бързо (заради т.нар. бета-конвергенция), се забавя от прогнозирани 4,6 на сто за 2021 г. до 3,8 на сто, коментира експертът и допълни, че това забавяне показва наличието на системни или структурни деформации в българската икономическа политика.
"Най-лесното обяснение за тях е екзогенното (външно) влияние на COVID, но дали наистина е така. Пандемията се разпространява глобално, тя засяга и страните от еврозоната", каза икономистът. Затова, по думите му, България трудно може да използва извинението за форсмажорни обстоятелства в своята икономика. Той изтъкна, че растеж на БВП от 3,8 на сто в условията на бюджетен дефицит е реално растеж от около 1,9 на сто.
Причините за тези очаквания за икономическия растеж на България могат да се търсят в сътресенията в макроикономическата политика в последната година. На първо място икономистът поставя невъзможността за провеждане нито на парична политика - заради валутния борд (паричен съвет), нито на фискална политика - заради липсата на законодателен орган (парламент). В тази ситуация, икономиката ни почти една година се движи по инерция, посочи Ножаров.
Втората причина, според икономиста, са ниските преки инвестиции. "Никой не иска да инвестира средносрочно и дори вече краткосрочно в икономика, чиято енергийна база стои основно върху енергия от изкопаеми горива. Още 2025 г., което е само след няколко години, ЕС спира възможността за държавна помощ в този сектор. А енергията е основен входящ ресурс за индустрия, транспорт и почти цялата икономика. Тук дори не говорим за хоризонт 2030 г., а за 2025 г.", коментира икономистът.
Трети фактор за намалената прогноза за растеж на българската икономика според Ножаров е липсата на реформи в сектора на здравеопазването, също и в социалното осигуряване, което е намалило възможността за гъвкава реакция по време на пандемията. "Реакцията на здравната криза остава неефективна и прави лоша инвестиционна реклама на България предвид челното й място в световните класации по смъртност", отбеляза икономистът.
Друга причина за намалената прогноза за България е инфлацията. В началото тя се разглеждаше като признак на възстановяване, а не като признак на стартираща умерена стагфлация (и то в условията на бюджетен дефицит), което доведе до погрешна реакция спрямо нея, при която вместо да се стимулира предлагането, започна да се стимулира търсенето, коментира експертът. Според него частичното стимулиране на заетост не е стимулиране на предлагането. Ножаров напомни, че БСК още през юли е предупредила за това на своята интернет страница. Според Ножаров тази грешна оценка е довела до влошаване на ситуацията. "Така поскъпването ще намали потреблението, а липсата на частни инвестиции в производствения сектор ще бъде още повече влошена от ограниченото заради инфлацията потребление", смята икономистът.
Според Ножаров разнопосочните сигнали за данъчни преференции и индексиране на доходите са попречили на нормалния икономически ритъм и също са сред причините за понижената оценка за растежа на икономиката. Тези сигнали накараха и потребителите, и производителите да очакват едно цялостно преразглеждане както на данъчната политика, така и на социалните трансфери, което доведе до предпазливост в инвестициите и потреблението, каза още експертът.
По думите му към негативните ефекти за ревизираната оценка за растежа ни трябва да се отнесат и очакванията за дефицит и през 2022 г., които са започнали да объркват инвеститорите, както и все по-голямото скъсяване на матуритета на емитирания дълг.