Всяка година, когато дойде време за обсъждане на проектобюджета, правителството, синдикатите и работодателите задължително водят спорове за размера на минималната работна заплата. Очаквано синдикатите подкрепят всяко повишение, кабинетът ползва въпроса според обществените настроения, а работодателите са недоволни, ако тя пак се повишава. Досега остава необорен аргументът на последната група, че определянето на този размер не почива на никакви обективни критерии.
Изненадващо или не и в други европейски страни този въпрос се използва за политически цели и определянето на размера невинаги е обвързано с конкретни данни, числа или механизъм, а в някои страни договарянето е по браншове.
През ноември 2017 г. основните европейски институции представиха т. нар. Европейски стълб на социалните права, който включва и това гражданите на общността да получават адекватни заплати. Макар и да звучи крайно неясно, за определянето на адекватността се ползва известен икономически показател. Въпросът за гарантираното адекватно минимално заплащане върви към обща директива, но още не облечен в нея.
За България засега остава на дневен ред намерението на финансовия министър Асен Василев да обвърже размера на минималната заплата с размера на средната за страната. Като за момента е заложено в проектобюджета с ръста на средната заплата за страната да се актуализира и максималният осигурителен праг.
Как се развиха нещата досега?
Трудно преглъщаното по принцип от бизнеса поредно административно вдигане на минималната заплата тази година буквално нажежи отношенията му с финансовия министър след провеждането на Тристранния съвет, в който по традиция се обсъждат проектите за бюджет. Бизнесът вкупом поиска извинение от министъра за това, че цитиран от тях, по време на това заседание се изказал остро за работодателите, които не могат да осигурят и минимално заплащане. С допълнението и че настоящата минимална заплата не отговаря на производителността на труда по начина, по който това се случва в другите страни от ЕС. Такъв бизнес той определил като некомпетентен - всичко по този въпрос четете тук и тук. Какво показват данните на Евростат за минималната работна заплата вижте тук.
В проектобюджета за тази година, който в четвъртък (10 февруари) бе одобрен на първо четене, е заложено заплатата да нарасне от 650 лв. в момента на 710 лв.
През последните години минималното заплащане растеше с по 50 лв. Например, в тригодишната бюджетна прогноза за периода 2019-2021 г., бе предвидено то да се вдигне с 50 лв. до 560 лв. през 2019 г., а в края на периода да достигне 650 лв. Според управляващите тогава повишението "отразява заявения приоритет на правителството за устойчиво повишаване на стандарта на живот". В оценка за въздействието на социалното министерство пък се посочва, че увеличеният размер на минималната работна заплата ще допринесе за повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, за повишаване на жизненото им равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите и намаляване на подоходното неравенство.
Предишните управляващи година преди края на мандата си предвиждаха през 2022 г. минималната заплата да не се вдига, а да остане 650 лв. При преговорите за съставяне на коалиция в края на ноември миналата година в частта за финансите очаквано бе обсъден и този въпрос. По предложение на БСП се предвиди минималната заплата да нарасне поне до 700 лв. и това бе записано във финалния документ. Под натиска на синдикатите сумата нарасна до 710 лв. Дали ще бъде одобрена, ще се разбере при второто четене на проектобюджета.
Настоящият министър на финансите Асен Василев прие това с уговорката, че занапред и този показател, наред с максималния осигурителен доход, ще се обвърже с ръста на средната заплата за страната.
Както е известно, в България никога размерът на минималната заплата не е почивал на определена формула или отношение към друг показател. Не са успешни неособено упоритите опити в миналото да се създаде такава формула. Отношението на зависимост от размера на средната работна заплата, инфлацията и линията на бедност бе обсъдено и през 2013 г., но така и не стигна до одобрение. През 2017 г. се обсъждат три сценария - на зависимост от брутната добавена стойност, на оценка за това колко пари трябват на четиричленно семейство за да оцелее, ако и двамата родители са на минимална заплата и третият, отчасти подкрепян тогава от бизнеса, минималната заплата да се обвърже с медианната заплата. Медианната заплата е тази, която разделя служителите наполовина - половината от тях получават над медианната стойност, а другата половина - под нея.
И до днес политическата мотивация играе главна роля при определянето на този размер. Рано е да се каже дали при готвената актуализация на бюджета за тази година през юли или от следващата е възможно да се въведе тази зависимост от средната заплата. Всичко това ще е и функция на стабилността на правителството и реакцията на бизнеса, част от който вече е изнервен и от предстоящото ново вдигане на максималния осигурителен праг от 1 април.
Какво мисли бизнесът?
Големите бизнес организации от няколко години се обединиха в асоциация (Асоциация на организациите на българските работодатели, АОБР), за да защитават по-успешно интересите си, но въпреки това имат помежду си различия. Такъв е случаят и с минималната работна заплата.
Тя трябва да се формира според Конвенция 131/1970 г. на Международната организация на труда, която е ратифицирана от България през 2018 г. В чл.3 на тази Конвенция ясно са определени елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата. От една страна, това са потребностите на работниците и техните семейства, но от друга страна, това са икономически фактори, свързани със запазване на конкурентоспособността на фирмите и поддържането на равновесната заетост.
Това коментира пред "Дневник" Щерьо Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара. Организацията в момента е ротационен председател на АОБР, но позицията е само на камарата.
По въпроса от какво трябва да зависи актуализацията на минималното заплащане той посочва, че според икономическата теория, което е потвърдено и от статистиката, актуализацията на минималната работна заплата трябва да зависи от фазите на бизнес цикъла.
Когато икономиката се намира във фаза на растеж и подем, минималната работна заплата може да се увеличава. Но когато икономиката се намира във фаза на спад и рецесия, увеличаването на минималната работна заплата отнема разполагаемите средства от бизнеса за инвестиции и поддържане на темпа на производство. Обяснява, че единственото, до което може да доведе това, е стагнация, стагфлация и свиване на предлагането .
Допълва, че в стопанската камара е направен емпиричен анализ на това теоретично положение като е ползван иконометричен софтуер и той е потвърдил тази зависимост и за българската икономика. Резултатите от този анализ са оповестени в началото на декември и могат да бъдат прочетени тук.
Икономистът допълва, че освен това актуализацията на минималното заплащане трябва да зависи от нивото на заетостта.
Щерьо Ножаров
За него е учудващо намерението на Министерството на финансите да обвърже размера на минималната работна заплата със средната. Логиката, изказвана от финансовия министър е, че средната заплата показва актуалните заплати и техния ръст и е логично показатели като осигурителния праг и минималната заплата да зависят от тях. Така, когато средната заплата расте, да расте и минималната, която е процент от нея.
На първо място, това се свързва с проект на директива на ЕС (за нея четете по-долу), който още не е приет. Дори и да бъде приет, България ще има около 3 години за въвеждането му, обяснява Ножаров. Допълва, че в момента не е известно крайната редакция на този проект на директива какви разпоредби ще включва. Освен това сега разпоредбата за обвързване на размера на минималната работна заплата с размера на средната в проекта на директива е с препоръчителен характер. "Това означава, че дори и да се приеме проектодирективата в сегашната й редакция, това ще зависи от националните решения на държавите-членки", аргументира позицията си той.
Подчертава, че дори да бъде приет проектът на директивата, тя не отменя конвенцията на Международната организация на труда и посочва, че тя стои по-високо спрямо нормативните актове, които ще бъдат приети в България за прилагане на директивата.
Текст от конвенцията изисква при определянето на минималната работна заплата да бъдат взети предвид: "икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост." Как те ще бъдат взети предвид, ако просто се обвърже размерът на минималната работна заплата с размера на средната работна заплата с 50%, например?", пита риторично Ножаров.
Някои икономисти, освен че са против административното определяне на минималната заплата, но и смятат, че тя трябва да има регионални размери доколкото има големи различия в страната.
Пред "Дневник" макроикономистът Георги Ганев, който сега е депутат от "Демократична България", коментира неотдавна точно това. Смята, че първата стъпка към промяна в минималната заплата трябва да е да се децентрализира.
"Тя трябва да се разбие и географски, и браншово. Не може една и съща да е летвата и в София, и във Видин, например. Във Видин трябва да е много по-ниска, в София тя не е обвързваща. Предполагам, че никой не работи за такава заплата освен в много малко случаи. Но във Видин сигурно осезаемо ще се вдигне заетостта, ако този проблем за еднаквия размер в цялата страна бъде адресиран адекватно", посочва той.
Смята, че в бедните региони на страната такава минимална заплата, която в София не е никакъв проблем да се плаща, там ще "реже глави", тоест ще остави хора без работа.
Според Ножаров обаче диференциацията на минималната работна заплата би задълбочила регионалните различия. Затова стопанската камара по-скоро очаква от правителството инвестиции в регионите, така че различията да бъдат преодолени и обезлюдяването им да бъде спряно. "Ние подкрепяме местния бизнес и неговото развитие е свързано с балансираното регионално развитие", допълва той.
Синдикатите подкрепят всеки ръст
В тази липса на твърди регламенти е ясно, че от години правителствата използват този натиск върху бизнеса - като определят административно минимална заплата, за да стимулират от тяхна страна повишаване на заплащането като цяло.
Синдикатите без изключение винаги подкрепят тази политика като обичайно искат и повече от това, което правителствата са готови да дадат.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепя всички цели на изпълнителната власт за ръст на минималната заплата по начин, който да позволява нейният размер да бъде достатъчен за издръжката на един работещ и семейството му, написа синдикалната организация в съобщение до медиите в края на януари, когато проектът на бюджета бе вече оповестен. Тя припомня, че това е нейно дългогодишно искане, което мотивира на всяко тримесечие чрез изследването "Заплата за издръжка".
В позицията си синдикатът посочва, че едва 30% от наетите по трудово и служебно правоотношение получават заплата, която да е равна или по-висока от размера на заплатата за издръжка, по данни на Националния осигурителен институт (НОИ) към август 2021 г. Според синдиката това налага провеждането на спешна догонваща политика по доходите, част от която е и минималната заплата.
Най свой ред синдикатът настоя за визия от изпълнителната власт за възходяща конвергенция и достигане на равнища на БВП и доходите в размер на 60% от средноевропейските нива (по критерия за покупателна способност).
Според синдиката минималната работна заплата в България трябва да бъде равна на заплатата за издръжка, която пък отразява необходимите средства на всеки работещ, за да посрещне своята издръжка на живота. Дава примери с други европейски страни, в които минималното заплащане отговаря на около 55-60% от средното.
Последната статистика на Евростат показа, че минималната заплата в България е най-ниска в ЕС и с най-малка покупателна способност. Данните в графика вижте тук.
Говори Брюксел
Преди почти 10 г. дългогодишният канцлер на Германия Ангела Меркел постави въпроса за определяне на минимално заплащане в страната за пръв път в опит да състави коалиционно управление. Тогава има договаряне по сектори, но не и национален размер. И така се стига до влизането й в сила от 2015 г. Сформирана е специална комисия, в която се гласува размерът като в нея участват икономисти, синдикалисти, работодатели, представители на държавата - подобна на Тристранния съвет в България. За отправна точка се ползва индексът Kaitz, при който минималното заплащане се определя спрямо спомената вече медианна заплата или по-общо средна работна заплата и решението се взима с гласуване.
С днешна дата, или по-скоро към 2018 г., по данни на Европейската комисия, общо в 6 страни от ЕС минималната работна заплата се осигурява чрез колективни трудови договори - Австрия, Дания, Италия, Кипър, Финландия и Швеция, а в 21 - чрез закон и на национално равнище.
В повечето държави членки, в които има национални законоустановени минимални работни заплати, те са
- твърде ниски в сравнение с другите заплати или
- твърде ниски, за да могат да осигурят достоен живот, въпреки увеличението им през последните години, отчита Еврокомисията.
В почти всички държави, където това заплащане е определено в закон, то е по-малко от 60 % от брутната медианна работна заплата и/или по-малко от 50 % от брутната средна работна заплата.
С тези констатации и с мотива, че е призвана да осигури на работниците в Съюза достъп до възможности за заетост и до адекватни минимални работни заплати комисията предлага директива, която да защити минималното плащане в цялата общност.
Допълнителен аргумент в тази посока е констатацията на Брюксел, че в условията на пандемия, която продължава вече няколко години, свито потребление на част от стоките, непрекъснато повишаващи се цени на електроенергията, инфлация при суровините, проблеми с веригата на доставките, ефектът от липса на адекватно минимално заплащане е особено проблематичен.
В анализа на комисията се допълва и че през последните десетилетия в много държави членки ниските заплати не са нараснали със същите темпове като другите видове заплащане на труда. Структурните тенденции, които променят пазарите на труда, като глобализацията, цифровизацията и разрастването на нестандартните форми на труд, особено в сектора на услугите, доведоха до по-голяма поляризация на заетостта, което на свой ред доведе до увеличаване на дела на нископлатените и нискоквалифицираните работни места и допринесе за подкопаването на традиционните структури за колективно договаряне, посочва Брюксел. Резултатът по-голяма бедност сред работещите и неравенство в заплащането.
Допълва се, че пандемията се е отразила най-негативно тъкмо на сектори, в които има по-голям дял нископлатени работници.
Но още преди пандемията, данните към 2018 г. показват, че в 9 държави членки законоустановената минимална работна заплата не е осигурявала достатъчен доход на несемеен работник, получаващ минимална работна заплата, за да надскочи прага на риска от изпадане в бедност. В 4 държави делът на работниците, които остават извън обхвата на тази защита, е между 10 % и 20 %, а в една държава той е 55 %.
Основни "постулати" на Еврокомисията за минималното възнаграждение включват това, че работниците имат право на справедливо възнаграждение, което осигурява достоен стандарт на живот и още, че следва да се осигуряват адекватни минимални работни заплати по такъв начин, че да се удовлетворяват потребностите на работника и неговото семейство в контекста на националните икономически и социални условия. А същевременно се запази достъпът до заетост и стимулите за търсене на работа. Бедността сред работещите следва да се предотвратява, обявява Брюксел.
Източник: Дневник
