16 години след приемането на плоския данък в България, който е еднакъв за всички, Международният валутен фонд отново напомни, че той трябва да бъде премахнат. Аргументът - данъкът е изчерпал своята роля и трябва да се премине към прогресивно облагане както повечето страни в Европа. Освен това трябва да бъде премахнат и максималният осигурителен праг.
Повечето от икономистите в България са на мнение, че плоският данък трябва да се запази. Основният им аргумент - системата е лесна за администриране и по-трудно биха се укривали данъци.
"Ако направим едно сравнение, ще видим че годината или двете години преди въвеждане на десетпроцентния данък всъщност бюджетът събира по-малко подоходен данък като дял от БВП. Трябва да имаме данъчна система която насърчава инвестициите, предприемачеството, труда", каза Лъчезар Богданов.
Според икономиста тезата, че прогресивният данък - този, при който ставката е по-висока за по-богатите, ще допринесе за справяне с неравенството в обществото, е погрешна.
"Трябва да разберем, че има хора от риск от бедност в България, хора, които живеят в бедност, но това не е заради данъчната система. Голяма част от тези хора, почти всички не получават доход изобщо", посочи Богданов.
По думите му тези хора ще продължат да бъдат бедни при каквато и да е било данъчна система, ако нямаме добра социална политика. Синдикатите обаче не са съгласни.
"Ако се върнем назад 15 години, когато беше въведен този плосък данък, ще видите, че 15 години по-късно има достатъчно статистика, която ще ни даде ясен договор дали си изпълни ролята плоският данък. Нито преките чуждестранни инвестиции се увеличиха като дял от БВП, нито сивата икономика намаля кой знае колко, нито приходите в бюджета като съотношение нараснаха. На всичко отгоре и неравенствата се задълбочиха", коментира Любослав Костов.
Според него трябва първо да падне максималният осигурителен праг, така че хората с най-високи доходи да плащат повече данъци и второ - задължително трябва да бъде въведен необлагаем минимум за най-нископлатените.
"Ако искаме да сме част от клуба на богатите и да конвергираме към останалите страни от Западна Европа, трябва да имаме прогресивна скала на облагане, тя навсякъде е такава. Четири-пет държави имат плосък данък като нашия и мога да ги кажа - Русия, Молдова и няколко африкански републики и мисля, че доскоро Украйна - в момента вече не е така", коментира Любослав Костов.
Не на това мнение обаче са работодателите.
"Хората, които получават заплата над максималния осигурителен праг, са 200 000 души, от 2 милиона и 800 хиляди осигурени лица, тоест - под осем процента. Тоест, дори да се махне максималният осигурителен доход, той няма да напълни пенсионно-осигурителната система в този размер, който е небохдим да се изплащат пенсиите и обезщетенията от нея", обясни Станислав Попдончев.
Според работодателите единната данъчна ставка не води до задълбочаване на неравенството в обществото.
"Плоският данък, противно на твърденията, е най- справедливият данък, защото всеки колкото получава, същият процент от дохода му се отнема. Ако взимате хиляда лева данъкът ви е 100 лева, ако взимате 10 хиляди лева, данъка ви ще е 1000", каза Попдончев.
От Българската стопанска камара припомнят статистиката, според която след въвеждане на плоския данък се е вдигнала с 30% доброволната събираемост.
"Това е едно от много малкото предимства - ниското, еднакво, ясно и разбираемо облагане. Едно от малкото ни предимства като икономика, която се стреми да привлича инвестиции", каза Емил Хърсев.
Според финансиста е грешно да се смята, че едно прогресивно облагане ще напълни бюджета.
"Има нужда от балансиране на фискалната система. Броят на получателите на пенсии просто трябва да бъде намален. Това означава една реформа, която се очаква навсякъде в България - увеличаване на пенсионната възраст, трябва да работим просто по-дълго", посочи Хърсев.
От Министерството на финансите обясниха, че засега няма промяна в позицията, че системата трябва да се запази каквато е, а и че служебно правителство не би могло да предприеме една толкова сериозна стъпка.
