ЩЕРЬО НОЖАРОВ: БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ИЗПАДНАЛА В 30-ГОДИШНО ЕНЕРГИЙНО БЕЗВРЕМИЕ

Осем години по-късно Москва посрещна още по-категорични санкции от Европа и света.

„Русия имаше подготовка за ескалация на напрежението – икономическа и финансова. Тоест - силно намаляване на държавния дълг, преструктуриране на резервите, опити за намиране на алтернативни пазари на суровините, които изнася към Европа. Това, което е изненадващо за нея е интензитетът на бойните действия“, коментира в интервю за „ДИВИДЕНТ“ икономистът Щерьо Ножаров.

Според експерти, ограниченията ще нанесат тежки икономически щети на Русия. Европейската общност от своя страна се изправи пред необходимостта от незабавни мерки за постигането на енергийна независимост. Европа направи първите стъпки по пътя към „зелена“ икономика с приемането на Зеления пакт. Климатичните амбиции на Европа за постигане на нулев въглероден отпечатък до 2050 г. ще имат отражение върху употребата и вноса на газ от Русия и напълно ще премахнат необходимостта от него преди 2030 г. Началото на военните действия в Украйна обаче налага този преход да се случи незабавно.

„Тук трябва да разграничим положението на Европа от това на България. Европа има своите енергийни проблеми, но в България те се умножават по 3. Енергийният интезитет на нашата икономика е около 3,5 пъти над средния за ЕС. Държавите имат различен енергиен микс. В краткосрочен план ние не сме подготвени и ще имаме проблеми, не само при горивата, а с цените на металите, на зърното. В дългосрочен период всичко това, което се случва ще е положително за България, тъй като ние бяхме изпаднали в едно 30-годишно енергийно безвремие“, смята експертът.

Като член на ЕС България е солидарна със санкциите срещу Русия. Тази позиция е разбираема, но спирането на руските доставки ще се отрази на българските потребители, поне до въвеждането в експлоатация на газопровода с Гърция.

„Връзката ни с Гърция за получаване на Азерския газ номинално трябва да е готова през юни, но реално ще е готова през септември. Тя ще реши доста от проблемите на страната ни. България не е толкова зависима от газта, по-скоро битовите потребители и топлофикациите са зависими. Но битовите потребители трябва да издържат месец, месец и половина. За толкова време имаме резерв“, смята икономистът.

Практиката на Русия да използва ресурсите си от природен газ като политическо и икономическо оръжие принуди европейските лидери да се задействат с екшън план от мерки за постигането на енергийна независимост. Диверсификацията на доставките и увеличаването на дела на възобновяемата енергия са първите стъпки за постигането на тази цел.

България има голям потенциал за увеличаване на енергийната ефективност. За разлика от други държави от централна и източна Европа, у нас има предимства за развитието на ВЕИ сектора – подходящ климат, достатъчно слънце и опитни компании и специалисти.

„Ако сега съществуващите технологии, които са от 2-ро и 3-то поколение за ВЕИ, бъдат заменени с технологии от 4-то и 5-то поколение, ние бихме могли да достигнем до 40% енергия от възобновяеми източници. Този конфликт е спусъкът, който ще принуди България да диверсифицира енергийния микс“, прогнозира проф. Ножаров.

Отказът от руските енергийни продукти принуди ЕК да пристъпи крачка назад по отношение на атомната енергия. За да помогне на страните членки да се справят с цените на енергията, комисията обмисля да удължи живота на някои ядрени централи.

„Бъдещите изисквания към използването на ядрена енергия ще се увеличават постоянно. Да, такова решение може да удължи срока за използването на съществуващите мощности. Но няма смисъл в изгаждане на нови атомни мощности. Такава инвестиция не е ясно дали ще може да се изплати. Ние и без това сме доста закъснели, всички съседни държави агресивно изграждат ядрени мощности, диверсифицират своите доставки и своя енергиен микс. По отношение на ядрените инсталации ще се използват малки модули – с малка инвестиция и малък разход за извеждане от експлоатация“.

Според експерта политиките на управлението трябва да се насочат към премахване на административните бариери, които блокираха развитието на ВЕИ сектора през последните 10 години и към стимулиране на инвестициите във възобновяеми енергийни източници.