Енергийно изостанала нация сме, 59% от дървесината отива за горене. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (член на БСК), който коментира проблемите с недостига на дървесина, отразяващ се негативно на фирмите в сектор производство на мебели и дървообработване.
По думите му проблемите пред сектора са започнали с ковид кризата, която първоначално е намалила производствените мощности на българските предприятия, съответно се е оказало, че има и излишък на дървесина. През 2021 г. обаче предприятията са заработили при доста високи темпове и това е довело до нуждата от повече дървесина. "От друга страна обаче стои Министерството на земеделието, което фактически управлява българските гори и оттам започнаха да се появяват сигнали, а впоследствие и реални действия, които доведоха до намаляване на добива на дървесина. Започна се през 2021 г., през май месец, когато тогавашният министър на земеделието проф. Бозуков, който беше в служебния кабинет, издаде една заповед за ограничаване на сечите в т.нар. вековни гори с 30%", каза председателят на БКДМП. Проф. Живков уточни, че заповедта е била актуализирана през месец септември 2021 г. и това е една от основните причини, довели до намаляване на добива на дървесина.
Той подчерта, че не са изпълнени и плановете за добив на дървесина, което също е довело до напрежение и до натиск на пазара. "Същевременно потреблението, включително и потреблението за дърва на огрев, се увеличи. Оттам нашите предприятия започнаха да изпитват остър недостиг на дървесина и то във време, когато ние имахме подем в нашата промишленост. Подем, който беше вследствие на това, че се повиши търсенето на мебели на българския пазар, но и в чужбина. Ние сме много сериозно ориентирана промишленост към експорт мебелната промишленост и този недостиг на дървесина доведе до загуба на договори, доведе до намаляване на производства, доведе до временно преустановяване на работа на определени фирми в дървообработващата и мебелната промишленост", каза проф. Живков.
Проблем за бранша е и еконастроена общност, която смята, че влизането в гората и сечта са нещо, което само вреди на природата и на България, това според председателя на БКДМП категорично е една неправилна теза. "Ние не можем да станем държава, в която нашите гори са резерват и в тях влизаме само да се разхождаме, защото гората има три функции. Тя има функция за екология, т.е. за опазване на природата, има социална функция, има обаче и икономическа функция и тези три стълба трябва да се съблюдават и да има пропорционалност между тях. Не може да наблягаме само на екология, или само на социална дейност, или само на икономика. Аз в никакъв случай не съм против екодвиженията, не съм против хората, които защитават гората, но те някак си не живеят в реалния свят по отношение на това, че гората има нужда и от сеч, колкото и да звучи грубо, защото прирастът трябва да бъде използван", заяви той. Според проф. Живков гората е едно икономическо богатство, възобновяем ресурс, който носи висока придадена стойност за българската икономика.
Основните дървесни видове в България, които са с икономически значим дял са бук, дъб, бял дъб и смърч. И иглолистните, и широколистните дървесни видове се ползват при обработката и направата на мебели. "Например, букът е перфектният материал за производство но столове, а ние имаме столарски фабрики, едната от които произвежда по десетки хиляди столове месечно, която имаше сериозни затруднения с осигуряване на дървесина", съобщи той и допълни, че от иглолистната дървесина също се произвеждат столове, а "дъбът пък е непреходен цар на дървесината". "Това е един от най-хубавите дървесни видове, които ние използваме в мебелната промишленост, така че за всеки един от тези дървесни видове си има своето място и предназначение и ние трябва да я използваме, така че да създаде повече придадена стойност, повече работни места и в крайна сметка повече брутен вътрешен продукт за България, където нашият сектор създава около 4% от БВП, около 50 хиляди души работят в този сектор", съобщи председателят на БКДМП.
Липсата на дървесина е довела и до скок в цените – друг проблем за бранша. Въпреки, че суровината е поскъпнала в пъти в България, на европейските и на световните пазари се забелязва ясно намаляване на нейната стойност поради липсата на потребление, подчерта той. "Когато нямаме суровина, с която да произвеждаме, когато спираме или ни намаляват поръчките, сме принудени да намалим и персонала или пък част от хората да бъдат на намален работен ден, или пък част от хората да бъдат в неплатен отпуск. Това е реалният бизнес. Когато има проблем, няма откъде да дойдат резерви, които да покрият, особено когато става въпрос за големи предприятия с по няколкостотин души", сподели още проф. Живков. Освен това той изрази опасенията си от задаващата се рецесия, както и че вече се усеща намаляване на потреблението на мебели на пазара в България, в Европа, в САЩ. Другият сериозен проблем, който засяга фирмите от бранша, е цената на енергийните източници, например на природния газ, защото някои от предприятията използват синьо гориво за сушене на дървесина.
По думите му най-лошият сценарий, който се случва в страната ни по отношение на използването на дървесина, е, че тя отива за горене, вместо да бъде рециклирана и използвана повторно. 59% от широколистната дървесина се използва като дърва за огрев, заяви председателят на браншовата камара. Според него дървесината е материалът на бъдещето, а същевременно ние не я използваме дълготрайно. "Аз разбирам, че това е социален проблем. Разбирам, че ние не можем да оставим хората без отопление, но това означава, че ние сме енергийно изостанали като нация, след като толкова голямо количество от дървесината отива за горене", категоричен е той.
Проф. Живков обърна внимание и на това, че има фирми, които предпочитат дървесината, която се вкарва от чужбина. Войната на Русия в Украйна е засегнала доставките, тъй като част от дървесината е идвала от Русия. Република Коми, която е част от Руската федерация е традиционен доставчик на иглолистна дървесина, основно на смърч, още от времето на социализма и заради войната този ресурс вече не влиза в България. Украйна също е била частичен доставчик на дървесина. Шперплатът, който пък се добива изключително от руска бреза, и лиственица донякъде, и се произвежда или в Русия, или в Украйна, също е значително ограничен като доставки вследствие на войната.
Исканията на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост браншовата камара, за да бъде овладян проблемът с недостига на дървесина, са няколко. Първото и основно нещо е заповедта за ограничаване на добива на дървесина във вековните гори да бъде отменена. По този повод проф. Живков сподели, че именно на научно-практическата конференция, проведена в Троян, за първи път е видял желания от страна на управляващите, в лицето на бившия заместник-министър на земеделието Валентин Чамбов, който тогава декларира, че ще бъде изготвена заповед за отмяна на тази заповедта. "Но за съжаление, в същия ден правителството падна и ние така и не дочакахме отмяна на тази заповед, така че това е първото, за което ще продължим да се борим", заяви той.
"Второто, за което ще продължим да се борим, е да бъде увеличен добивът на това, което е планирано. Третото искане е на база на прираста, който от 13,5 милиона годишно да не добиваме 50% от него, а да добиваме 70 – 75%, което е нормално за европейските страни. Това ще даде повече суровина, в случай, че ние имаме нужда от тази суровина. Ако имаме рецесии и нямаме нужда, разбира се, ще я запазим за следващата година, когато може би ще имаме отново подем и ще ни трябва тази суровина", допълни председателят на браншовата камара.
От бранша искат още промени в Закона за горите, промени в наредбите за сечта и някои други наредби, по което също са получили консенсус по време на научно-практическата конференция. "В момента се изработва Националната стратегия за горите до 2030 г., където също са залегнали някои от тези наши искания в тази стратегия", уточни проф. Живков.
По повод проблема с незаконната сеч той е категоричен, че хората от дървообработващата и мебелната промишленост са на практика онези, които най-много искат гората да се стопанисва и да се пази, както и да се управлява по най-добрия начин. "Незаконната сеч категорично е против нашия бизнес, защото това означава, че някъде отива тази дървесина, използва се и се създават някакви продукти, които са в абсолютно нелегалната икономика. Ние се борим срещу това. Ние сме две индустрии, дървообработваща и мебелна, които категорично застават зад светлата икономика, зад това да има правила, тези правила да се спазват и да се използва националният ресурс както трябва. Ние категорично сме против незаконната сеч", заяви председателят на БКДМП. Той обаче подчерта, че държавните институции са тези, които трябва да се справят с проблема.
Ако исканията на бранша не бъдат удовлетворени са възможни и протестни действия. "Разбира се, във всеки един момент, когато ние установим, че няма диалог с държавната администрация, че няма диалог с политиците, че не се удовлетворяват нашите искания, ще бъдем принудени, макар че досега винаги сме заставали на тезата по-добре с преговори, по-добре с разумни доводи да убедим съответните институции, съответните органи, от които зависи създаването на климат, който да спомага за доброто развитие на нашия бизнес и ние проведохме толкова много срещи в парламентарни комисии и с отделни депутати, и с Министерство на земеделието, и с Министерство на икономиката, и с Изпълнителна агенция по горите, аз виждах някаква светлина в тунела, сега съм малко объркан какво ще се случи и как ще се развият нещата", каза той.
Проф. Живков изрази надежда да имаме управляващи, които да обърнат внимание на проблемите, които стоят пред бранша.
"Аз смятам, че ние като индустрия сме един пример за отличните възможности, които би създава кръговата икономика", каза още той и обясни, че преминаването от линейна към кръгова икономика изисква нова философия и нов подход. Кръговата икономика е свързана с различни аспекти, като дизайн, какви ресурси да се използват и пр. Въпреки, че в България все още сме малко далече от разбирането на целите на кръговата икономика, вече има фирми в страната, които дават добър пример в тази насока като рециклират и повторно използват дървените материали и едва след това се стига до тяхното изгаряне като краен отпадък. "В момента има изключително модерна инсталация във Велико Търново, където материалите влизат отново в производство вместо да взимат ресурс от гората, го взимат от тези материали, които излизат от употреба", съобщи той.
Образованието е нещо, което също засяга брашна, поради липсата на кадри и професионални гимназии, които да произвеждат кадри, каза в заключение проф. Васил Живков. /БГНЕС
