В Европейския съюз и развития свят вече централните банки намаляват количеството пари в обращение. На 4 август английската централна банка за пети път в рамките на 8 месеца увеличи лихвения процент, докато ние в България обсъждаме как да увеличим количеството пари в обращение.
Това каза в студиото на Euronews Bulgaria Щерю Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.
По думите му, за да се присъединим към Еврозоната през 2024 г. бизнесцикълът ни трябва да е синхронизиран с този на държавите в нея. Тоест възниква въпросът, искаме ли да се присъединим към Еврозоната, ако правим обратното на нея.
Развитият свят се готви за рецесия. Там тя е неизбежна, защото при избора за постоянно нарастваща инфлация или рецесия, развитият свят прие решение да овладее инфлацията, а цената за това овладяване е рецесия, каза икономистът.
В България съществува едно състезание между цени и заплати при незакотвени инфлационни очаквания на потребителите. Тоест ние нямаме котва, за разлика от останалите държави, на инфлационните очаквания.
Щерю Ножаров
Даже обратното, тези очаквания постоянно се подхранват от синдикатите. Ясно е, че един от двигателите на инфлацията са потребителските очаквания. В Европа има котва – увеличаването на лихвените проценти и добрата енергийна ефективност на техните икономики. Нашата е с 2.5 пъти по-лош енергиен интензитет от европейските икономики. Имаме редица нереформирани сектори, което води до това, че високите цени на суровините имат по-тежък ефект, допълни Ножаров.
Преди около месец беше обявено, че българската индустрия е с най-висок ръст в ЕС. Но ако погледнем структурата на това кои производства са с най-висок ръст – това са производства, които не са определени другаде. Производства на безалкохолни напитки, велосипеди и единствената светлинка беше компютърни и електрически части, които заменят производството на такива от Украйна и други държави, и от политиката на нулев Ковид в Китай.
Целият този индустриален ръст е по-скоро ценови, както се вижда от структурата на износа, отколкото във физически обеми, защото нетният износ ще бъде отрицателен. Тоест ценовият ръст на вноса е още по-голям и като погледнем нетния износ, той най-вероятно ще бъде минус 1% за края на годината. Така че да говорим за индустриален бум или прегряване на икономиката, от което идва инфлацията и на база на това да говорим, че трябва да се увеличават доходите, със сигурност не можем.
Щерю Ножаров
Според него, стъпките за намаляване на инфлацията са ясни и те винаги са свързани с намаляване на парите в обращение, така че то да съответства на нивото на Брутния вътрешен продукт (БВП). Коригираните, най-смели очакване за коригиране на БВП са не повече от 3%, така че би следвало да се направи всичко възможно за намаляване на количеството пари в обращение. Не трябва да се допуска следваща актуализация на бюджета, защото ще стане така, че в рамките на една година ще имаме три бюджета. Това ще засили още повече потребителските очаквания в условията на дефицит за висока инфлация и това може още повече да ускори инфлацията, т.е. тя да излезе от рамките на контрола. А очакванията са средно годишната инфлация все пак да остане в границите на 14-14.5%.
Средната работна заплата вероятно в рамките на годината ще нарасне с доста над 10%, така че като цяло към момента доходите изпреварват инфлацията, каза Ножаров.
По думите му, природният газ е около 12% от енергийния микс, т.е. той не заема толкова голям процент, но от друга страна той е важен за редица производства, както има и социален аспект от гледна точка на топлофикациите.
Вижте цялото интервю във видеото.
