В София се проведе третият по ред форум "Бизнесът и регионите"
Форумът "Бизнесът и регионите" вече е традиция, той съдейства на фирмите да помагат на регионите, каза Добри Митрев, председател на Управителния съвет на Българската стопанска камара, при откриването на конференцията "Бизнесът и регионите - Променената България", организиран от сп. BGlobal и Българската стопанска камара. "Миналата година темата на конференцията беше "Зелената сделка", днес темата е "Променената България" и трябва да начертаем пътя как да направим България държавата на просперитета, на благоденствието и българските компании да растат извън границите на страната ни, да имаме по-богати хора и млади хора, които смятат, че бъдещето им е тук", посочи Добри Митрев. "Нека да приемем, че тази България е не толкова държава на проблемите, а е предизвикателство. Всички кризи, които ни връхлетяха, трябва да ни научат да мислим и старателно да работим, ако искаме поколенията зад нас да намерят чиста и просперираща България, в която ще живеят и работят с удоволствие", каза председателят на БСК.
"Доскоро предизвикателството беше как да поддържаме производството, да осигуряваме стабилността на веригите на доставки и да поддържаме връзките с общността. Днес предизвикателството е как да запазим тези фундаменти въпреки прогнозите за инфлация и сянката за икономическа криза". Това заяви Тим Курт, изп. директор на „Аурубис България“ и президент на Германо-българската индустриална и търговска камара по време на откриването на конференцията. Той направи паралел с петролната криза от 1973 г., когато се говори за петрола като оръжие и само година след трагедията в Мюнхен на Олимпийските игри има войни недалеч от Европа. "Днес има война, говори се за газа като оръжие и за нов военен конфликт. Бъдещето не изглежда блестящо", обясни той. "Когато говорим за устойчивост, имаме предвид три стълба – хората, икономиката и околната среда. Искам да добавя към тях и още нещо – солидарността – не можем да бъдем устойчиви, без да бъдем солидарни и съм убеден, че ще запазим това, което сме изградили през годините, защото сме солидарни", каза в заключение Тим Курт.
Качеството на местното образование обяснява значителен дял от регионалните различия, заяви изпълнителният директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова при откриването на първия панел – "Бизнес с добавена стойност – социални измерения". По данни на ръководения от нея изследователски институт, повечето общини са успели да възстановят трудовия си пазар, само в 20 общини има все още затруднения. А в Северозападна България още не могат да преодолеят струсктурния проблем - по-застаряващо население. "Преработващата промишленост е ключовият източник на богатство в малките общини", завърши изказването си Костадинова.
Европейските зелени регулации не се променят достатъчно бързо. Това каза евродепутатът Радан Кънев по време на конференцията. По думите му европейските институции се опитват да работят максимално бързо, но продължават да го правят по предложения, които са направени преди КОВИД-19 и началото на войната в Украйна. Практически почти всичко, по което се работи, са законодателни досиета, които са отворени преди лятото на 2021 г. и дори по-рано. Скоростта, с която законодателният процес се адаптира към реалностите, е бавна, счита Кънев. Според него задачата на европейските институции е да подходят стратегически към една огромна промяна. Той счита, че това, което се случва на енергийните пазари, може да се сравни с петролната криза през 70-те години на миналия век. Това променя модела на развитие на капитализма. Кънев не вижда обаче стратегически подход от страна на законодателя. Евродепутатът се надява да види подобрение на законодателно ниво, не само на европейско, но и на национално ниво. Той изтъкна, че мерките за енергийна ефективност са изключително важни.
Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България, заяви, че всяко място у нас, което се дефинира като провинция, има нужда от бизнес, който създава висока добавена стойност, за да може хората да живеят добре. Той посочи, че навсякъде в страната, където има тежка индустрия, заплатите са високи. Рашев обаче обърна внимание, че има проекти, които не е ясно дали и доколко ще се случат. Той даде за пример мините в Маришкия басейн, за които не е ясно докога ще съществуват, както и намеренията за добив на газ в страната. Според него другото нещо, което не се е случило, е в управлението на отпадъците.
Изпълнителният директор на "Геотехмин" Доминик Хамерс, в чиято група най-голямата компания е "Елаците мед", развиваща минна дейност крайн Етрополе и Средногорие, обясни от три гледни точки как тя помамага на региона. Първо, като отговорен инвеститор и работодател, който формира печалба, която служи за благото на собствениците, служителите и общностите. "Минималното изискване за такъв регион да се развива е грижата на компанията за служителите си. Имаме 2000 служители, 85% от които са от региона, ние сме в топ 5 на данъкоплатците, като част от тези данъци се връщат в региона", каза Хамерс. Според втората гледна точка – на околната среда, по думите на Хамерс, "Елаците" оставя минимално негативен отпечатък върху природата. Инсталирани са фотовотаични съоръжения върхо сградите на компанията и са създадени два малки ВЕЦ-а. Третата гледна точка е директно влияние върху региона с програмата ни за корпоративна социална отговорност. Изпълнени са над 1000 проекта по инициативи и програми, реализирани в над 20 общини. А 70 на сто от жителите на общините гледат много положително на програмата.
"Добрите фирми са социално отговорни" – така започна изказването си кметът на община Троян Донка Михайлова, която е и зам.-председател на националното сдружение на общините. Акцент в него бяха общинските фирми, които традиционно се смятат за неефективни и корумпирани. В община Троян обаче, по думите на Михайлова, те са реализирали преимуществата си: имат ниска себестойност на услугите, носят приходи в общинските бюджети, поемат редица непечеливши дейности, предполагат бързина на възлагане и дават гъвкави отговори на обществените потребности. В Троян всички общински фирми приключиха на печалба и внесоха дивиденти в общинския бюджет, само печалбата на болницата я реинвестирахме, каза кметът. Миналата година е била създадена още една общинска фирма, която носи печалба – за сепариране и преработване на отпадъци. Михайлова е категорично против държавата да управлява водите и даде за пример Троян, където общинското дружество е осигурило с 40 на сто по-ниска цена на водата от предишното държавно дружество, а загубите на вода са едва 15%. Михайлова се похвали и със зеленчукова и овощна градини, създадени върху общински земи, в които се отглеждат биологично чисти плодове и зеленчуци. С тях се хранят децата от детските ясли и градини в общината.
"Опитваме се да даваме сили на общностите да вървят напред", каза Борислав Бангеев, главен риск директор на Уникредит Булбанк. Той отчете, че 80 на сто от общините имат сметка в нея, а 30 са на пълно банково обслужване. "За нас е изключително вайжна устойчивостта на дадения проект, за да го подкрепим с кредит. Булбанк е банка на индустрията, на икономиката. Но в последните години предоставяме възможности на местните власти", каза Бангеев. По думите му, трудната политическа обстановка у нас е условие за икономическа криза и рецесия, но банките са подготвени след кризата 2008-2009 г. "Познаваме в детайли местните специфики и мажем да предлагаме верни решения", каза финансистът.
"Работим по 7 програми за устойчиво развитие. За последните две десетилетия сме инвестирали 1,4 млрд. лв.", каза Ивайло Василев, директор "Инвестиционни проекти и развитие" в "Асарел Медет". Компанията е успяла да внедрим модерно оборудване от водещи световни фирми и използваме най-нови дигитални технологии в минния бизнес. С 1200 души персонал "Асарел Медет" е най-големия работодател в района на Панагюрище, като добавената стойност на един нает при нас е над 6-7 пъти от средната, а Панагюрище е в топ 10 на общините по средна заплата за страната, каза Василев. Компанията осигурява над 36% от всички приходи в бюджета на община Панагюрище. Болница "Уни хоспитал" в града, в която са инвестирани над 100 млн. лв. осигурява най-висококачествена болнична услуга за целия район, а вече в нея могат да се лекуват и чуждестранни пациенти.
Зам.-кметът на Враца Александър Владимиров призова представителите на бизнеса, участващи в дискусията, да бъдат по-активни към централната и местната власти. "Вие сте хората, които водите страната напред, плащате данъци, давате работни места и заплати, грижите се за общностите, трябва да сте много по-активни, с много по-голямо самочувствие и да осъзнавате своята голяма роля за развитието на страната. Вие осигурявате това развитие, а не политиците", каза Владимиров. Той изреди постиженията на общината в последния мандат. "Имаме чисто нов екологичен транспорт в града от миналата година. При нас е първата детска градина, която се отоплява на водород, спечелихме проект за още 2 градини. Реконструирахме плувния басейн, ремонтирахме 95% от пътната мрежа, също и централната градска част, училищата и детските градини", каза зам.-кметът. Но призна, че въпреки всичко това, и въпреки привлечените инвестиции – отворени са няколко малки и две големи предприятия от автомобилната индустрия, има сериозен недостиг на кадри. По думите му в община Враца има три професионални гимназии с много технически специалности, но те не отговарят на нуждите на инвеститорите и сега специалностите в тях се трансформират. "Но това става бавно, а докато стане, сигурно ще дойдат други инвеститори, с други изисквания. Бъдете по-активни, ние сами не можем да предположим от какво имате нужда, а вие сте хората, които дърпат страната напред", каза Александър Владимиров.
Според опита, който има община Стара Загора, що се отнася до привличане на инвестиции, въпрос номер едно е човешкият капитал, наличието на работна ръка. Това каза Росица Райкова, ръководител направление "Инвестиции" на общината. Тя обясни, че затова приоритет на тяхната община е именно човекът - от една страна да му бъде предоставено добро качество на живот, а от друга е квалификацията, образователният профил. В тази връзка общината инвестира много в образователната си инфраструктура. "Последните две години работим съвместно с бизнеса за създаването на ново училище, което да отговори на нарастващите нужди и тенденции, които имаме в момента от ИТ сектора", разказа Райкова. И добави, че създаването на това училище е дало инерция и за разкриване на нови специалности в Тракийския университет. Росица Райкова отбеляза, че ролята на общината в създаването на политики е ограничена. "Това, което можем да правим, за да подобрим бизнес средата, е по отношение на местните данъци и такси. Което не е малко, защото за последните 12 години в община Стара Загора те не са повишавани", уточни тя. По думите на Райкова най-много инвестиции в общината има в промишлеността. Затова и работят за изграждане на нова индустриална зона, след като другата вече е почти запълнена.
Основната причина хората да напускат България е качеството на живот и качеството на работата, заяви Илия Гърков, вицепрезидент на "Дънди Прешъс Металс". Той посочи, че от от малките общини в България Крумовград е единствената, която е увеличила населението си, и то от хора, установили се в Западна Европа и върнали се да живеят и работят в България. Причината за това е отварянето на рудника "Ада тепе" край Крумовград. За да създаде устойчива заетост и след края на проекта, "Дънди Прешъс Металс" е създала фонд за подкрепа на микро-, малкия и средния бизнес, като в рамките на 2 години са финансирани 43 проекти, с които са създадени 98 работни места. Условието за финансиране на проектите е те да създават работни места, които да не са свързани с минния бизнес. "Хора от Великобритания се върнаха, създадоха производство и изнасят за Европа", казва Илия Гърков. Мечтата на компанията е по този начин да създаде отделени от минния бизнес 293 работни места – колкото са сега нейните служители от региона в "Ада тепе". "Много често говорим как да привлечем хората, как да мотивираме инвеститорите. Предлагам на всички хора, свързани с процеса, да зададат обратния въпрос – как да не демотивират инвеститорите. На нас ни е достатъчно само това", каза Илия Гърков.
Ивайло Георгиев, ръководител "Връзки с институциите" в "Аурубис България" съобщи, че през 2021 г. компанията е осигурила около 9% от целия износ на България и 7% от вноса. Пълният икономически ефект от работата на "Аурубис България" – от купуването на местни суровини, стоки и услуги, до крайното потребление на семействата на работещите в нея, е над 2,1 млрд. лв., по последни данни на Института за пазарна икономика. Едно работно място в "Аурубис България" създава 5 работни места в българската икономика, каза Ивайло Василев. А за последните 20 години гигантът е инвестирал над 1 млрд. лв. в опазване на околната среда.
Георги Миков, изп. директор на "Електроразпределителни мрежи Запад", част от групата "Електрохолд", съобщи, че през последните години компанията инвестира годишно по 70-100 млн. лв., като се готви за следващата стъпка – гъвкаво електроснабдяване и предоставяне на допълнителни услуги на своите клиенти като автоматично отчитане на електроенергията и интелигентно управление на потреблението. Нараства интересът към присъединяване на нови възобновяеми енергийни източници към мрежата, но регулационните предизвикателства са големи. Например, за да се отговори на всяко запитване и да се направи проучване, срокът е само 14-дневен. В същото време срокът за сключване на договор е 30-дневен. Получава се хаотичен процес, който предполага и по-големи разходи – както от страна на инвеститорите, така и от страна на мрежата. Няма цялостно планиране и така обслужваме процес без визия за оптимални разходи, каза Георги Миков.
Това е трета поредна дискусия от вече утвърдилия се сериозен регионален форум. Акцентът тази година е върху предизвикателствата пред бизнесите и местните власти в променената икономическа среда и добавената стойност на големите, стратегически инвеститори за развитието на регионите. Сред лекторите са Светла Костадинова, изп. директор на ИПИ; Радан Кънев, евродепутат, докладчик по Директивата на ЕС за индустриалните емисии; Боян Рашев, управляващ партньор на denkstatt България; Добри Митрев - председател на УС на Българската стопанска камара.
Медийни партньори на събитието са Investor.bg, Bloomberg TV и БТА.
Вж. СНИМКИ
