Представиха доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор в България
Българската асоциация "Кръгов текстил" (БАКТ) - приемник на Асоциацията на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба, отчита ръстове в търговията в страната от порядъка на десетина процента тази година спрямо миналата, каза пред журналисти Севдалин Спасов, председател на Асоциацията. Според него усещането на хората за предстоящата тежка зима ги кара да мислят по-рационално и да купуват повече дрехи втора употреба.
По време на ковид годините от Асоциацията отчитат спад в този вид търговия с 20 на сто, допълни Спасов. Той посочи, че като цяло за последните години търговията на дрехи втора употреба в страната е относително стабилна.
Той обаче открои негативна за този бизнес тенденция, която също се наблюдава през този период, от страна на така наречената "бърза мода". По думите му тя предлага например тениски за "еднократна" употреба, на цена от 2-3 лева, които след първото изпиране стават негодни за носене. Нашите тениски са по 5-6 лева, защото ние не можем да си позволим да ги продаваме по-евтино и скоро ще е невъзможно да продаваме нашите артикули, и секторът ни се нуждае от сериозна подкрепа, коментира председателят на Българската асоциация "Кръгов текстил".
Всякакви хора пазаруват при нас, коментира Спасов нагласите на българина към покупка на дрехи втора употреба. Голяма радост е за нас, че през последните години много повече млади хора започнаха да купуват такива дрехи от екосъображения, защото повторната употреба е най-добрият начин за оползотворяване на ненужните неща, допълни той. По данни от последно изследване на Асоциацията над 30 процента от потребителите на дрехи втора употреба са хора под 30 години.
Годишно Асоциацията обработва около 35 000 тона дрехи втора употреба в България, като от тях 2000 тона са събрани в страната. От тези 35 000 тона над 24-25 000 се изнасят обратно навън - основно за Азия и Африка, или реекспортът е около 75 процента. В България в ритейл търговията постъпват около 10-15 процента от целия капацитет, десет на сто от внесените дрехи отиват за промишлеността под формата на памучни парцали.
От бранша настояват държавата да направи обществено обсъждане на новата ресорна наредба, с участие на всички страни по нея, и за подготвяне на стратегия за разделно събиране на текстила. Според председателя на Асоциацията, която обединява повече от 50 компании и е с над 25-годишен опит в сектора, има възможност за две години страната да бъде покрита с контейнери за събиране на текстил, който да бъде реализиран по най-екосъобразния начин.
С преминаването към кръгова икономика в текстила дрехите не би трябвало чувствително да се оскъпят, а по-скоро с толкова, колкото са нуждите за рециклирането им, смята Спасов. Ако новите дрехи са по-качествени, редно е те по-малко да се оскъпят, защото от тях би трябвало да може да се извлече повече полезен материал за повторна употреба, смята той. Ако тази дреха е екомоделирана, даже не би трябвало да се облага, но когато тя е направена за еднократна употреба и една тениска трябва да се изхвърли след едно или две носения, е нормално да си плати своята продуктова такса, защото трябва някой след това да оползотвори този отпадък по най-екологичния начин, коментира председателят на Асоциацията.
От бранша настояват да бъдат приети няколко мерки в подкрепа на повторната употреба на дрехи - избягване на повторното данъчно облагане с ДДС, както това вече е направено в някои европейски държави, предлагане на преференциални площи за продажба на дрехи втора ръка в търговските центрове по аналогия с тези за електрическите коли, намаляване на административната тежест, както и поощрителни мерки за продажбата и подготовката им за повторна употреба.
Днес пред журналисти бе представен доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор в България, изготвен от консултантската компания "denkstatt - България" по поръчка на Асоциацията.
Експертът по кръгова икономика Николай Михайлов, който е старши консултант в компанията, съобщи по време на представянето на резултатите от доклада, че у нас малко над 100 000 тона отпадъци от текстил се образуват на година, като от тях около 2000 тона се събират разделно - около 2 процента. От тези 2000 тона 60-70 на сто се подготвят за повторна употреба, малка част се подготвят за рециклиране, една част се оползотворяват енергийно, 7-8 процента се изгарят и около 1 процент се депонират. Ако в страната не се предприемат мерки, поощряващи навлизането на кръговата икономика в текстила, количествата разделно събран отпадък ще нарастват, стимулирани единствено от пазарните механизми и така според разчетите, посочени в доклада, до 2030 г. процентът може да нарасне до 7-8 максимум. Сред новите мерки е например въвеждането на така наречената разширена отговорност на производителя, каквато има във Франция. По тази мярка се предвижда всеки, който пуска на пазара текстилна стока, да е задължен да плаща продуктова такса – лицензионно възнаграждение, за да може след като дрехата се превърне в отпадък, да бъде разделно събрана, сортирана, подготвена за повторна употреба или рециклирана.
Друга мярка, която вече работи във Франция, е свързана с поставянето на определени цели - например за разделно събиране, за повторна употреба, това ще стимулира държавата и бизнеса за постигането им, смята експертът. Ако се приемат общо 10-12 допълнителни мерки, предложени в доклада, до 2030 г. ще може да се събират разделно не 7-8 на сто, а 40 процента от образувания отпадък от текстил в България. Подобни проценти вече са постигнати във Франция, Нидерландия, Естония. Като според авторите на доклада тази цел в България може да бъде постигната за седем-осем години.
______
Наричат текстила новата пластмаса. Причината е, че производството и продажбите на текстилни продукти се увеличават лавинообразно всяка година, това води до все по-големи количества отпадъци от текстил, а въздействията върху околната среда са огромни - парниковите емисии на текстилната индустрия са повече от тези на секторите авиация, железопътен транспорт и доставките по море взети заедно. Това са между 8% и 10% от всички емисии на човечеството на година. Статистиката показва, че всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а хвърляме 11 кг. Жертви сме на "бързата мода" - ползваме дрехи едва до 7-8 пъти.
Мерки, насърчаващи кръговия подход вече са въведени в някои европейски държави. В България от 25 години се развива дейност, която води до намаляване и компенсиране на негативните въздействия върху околната среда в глобален план. Въпреки това, държавата изостава с въвеждането на активни законодателни мерки, които да ускорят процеса.
Първият Доклад за екологичните спестявания от прилагането на кръгова икономика в текстилния сектор в България, представен публично на 20 октомври 2022 г., показва задълбочаване на тези проблеми, но и сценарии за решаването им.
Ето част от изводите на Доклада:
- За периода 2019 - 2021 г. от БАКТ са обработени 96 170 тона текстил, от които 72 829 тона са изнесени за други държави и се използват повторно;
- За същото време в резултат от дейността на компаниите, които са част от БАКТ, са спестени 1,7 млн. тона въглеродни емисии за производството на нов текстил и облекло, което е равносилно на годишните емисии от 2 млн. автомобили (това ¾ от всички коли в България);
- Предотвратено е изхвърлянето на 35 000 т естествени тъкани и свързаните с това емисии на гниене - това е равно на количеството битов отпадък на 80 000 българи за цяла година;
- Предотвратено е изхвърлянето на 50 000 т изкуствени дрехи и тъкани, които са равносилни на спестената пластмаса за производството на 5 млрд. бутилки;
- По данни от ЕС един средностатистически европеец си е закупил между 15 кг и 26 кг текстилни продукти през последните 5 години. Това е повече от емисиите, отделени при пътуването му до работа и обратно за същия период;
- Текстилният сектор е и сред най-големите консуматори на вода и е вторият замърсител на вода в света. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството (в резултат на къпане, готвене, чистене и тн.). Няма друга единична индустрия, която да консумира и замърсява толкова много вода.Спестено е количество вода от производството на нови дрехи е колкото консумираната вода на 330 хиляди европейци за една година.
Данните от Доклада идват в навечерието на нови европейски изисквания, които ще задължат държавите от ЕС, включително и България, да въведат системи за разделно събиране на текстил до 2025 г. Компаниите от БАКТ вече са реализирали пилотни проекти в 18 общини като са позиционирали 230 специализирани контейнера за ненужен текстил, включително в София.
На този фон за последните 10 години количеството на текстилния отпадък е нараснало с над 50%, а продажбите на облекло с 40 на сто. Над 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят годишно или 5 пъти теглото на НДК в София. Повторната употреба на текстил е предпочитан и насърчаване метод за справяне с отпадъците от текстил в световен мащаб. А у нас в момента по данни на БАКТ разделно събраните текстилни отпадъци се равняват на около 2% от общото предполагаемо количество текстил, пуснат на пазара. За справянето с тези проблеми са предвидени редица мерки и дейности, които включват повече оползотворен и по-малко депониран текстил.
В Доклада са разгледани 2 сценария - базов и оптимистичен, в които е оценен ефектът от въвеждането на насърчаващи мерки в сектора за сортиране и третиране на ненужен текстил, с поглед към 2030 г. Отправна точка и за двата сценария са наличните данни за разделно събран, сортиран и пренасочен за повторна употреба или рециклиране текстил.
Базовият сценарий отразява предполагаемото естествено пазарно развитие на дейността, без допълнителни стимули и държавна подкрепа. Оптимистичният сценарий предполага въвеждане на определени мерки в периода 2023-2024 г., което да доведе до значителни подобрения в резултатите до 2030 г. Сред възможните стимули за постигането на резултатите са:
- Задължително прилагане на разширена отговорност на производителя за пуснатите на пазара нови текстилни продукти;
- Задължителни цели за подготовка за повторна употреба на разделно събрания текстил;
- Препоръчителни цели за пуснати на пазара дрехи втора употреба (от общия дял пуснати на пазара дрехи);
- Препоръчителни цели за вложени рециклирани материали в новите текстилни продукти, пуснати на пазара. Целите трябва да засягат влагане на материали конкретно от текстилни отпадъци, не от други типове отпадъци (като PET бутилки).
Сходни мерки вече действат в няколко европейски държави или са планирани в Стратегията на ЕС за устойчивите текстилни изделия.
Ако тези мерки бъдат реализирани, прогнозите са за достигане до 40% разделно събиране на образуваните текстилни отпадъци, пренасочване за повторна употреба на 60% от разделно събирания ненужен текстил и рециклиране на 30% от разделно събрания отпадък до 2030 г.
