Анализ на външната търговия на България през първото полугодие на 2022 г. беше представен на пресконференция днес (27.10.2022 г.) в БСК.
Анализът е провокиран от значителния ръст и на износа, и на вноса. "Предвид ръста в цените на редица суровини, разглеждаме въпроса доколко тези ръстове се дължат на нараснало производство и количествен растеж и доколко – на ценови фактори. Предмет на прегледа са предимно суровини, тъй като те са достатъчно точно описани с 6 знака в митническата тарифа. Водещи стоки в износа ни, като електроника, машиностроене, оптика, не могат да бъдат сравнявани само на база данни от статистиката – стойност и количество (най-често – килограми), затова не участват в сравненията. Ръстът на цените на повечето стоки, особено при суровините, е толкова голям, че прави невъзможно да се изготвят полезни изводи и прогнози относно износа и вноса, както от гледна точка на съживяване на производството, така и като ръст в потреблението", поясни Веселин Илиев - главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.
Източник на данните е International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност. Една от причините да ползваме този източник е необходимостта от съпоставка с износа и вноса на другите държави, затова стойностите са в щ. д. Това се отразява в неголяма степен на някои изводи, поради променящите се валутни курсове през годините.
Анализът показва, че българският износ през първо полугодие на 2022 г. расте в стойност с 30,6% спрямо този през първо полугодие на 2021 г. и достига 25,777 млрд. щ.д. Спрямо първо полугодие на 2020 г. ръстът е 73%. Най-голям е ръстът при енергоносителите. Нарастването на износа за трети страни изпреварва ръста на износа за ЕС през 2022 спрямо 2021 г. Измежду водещите 10 пазара, най-голям е ръстът за Сърбия, следван от този за Испания, Италия, Нидерландия, Гърция и Румъния. През последните 5-6 години България постига положителен търговски баланс с Германия – най-важният ни търговски партньор, но и една от най-конкурентоспособните икономики на света. Положителен баланс имаме с Румъния, Италия, Гърция, Франция, Испания, Сърбия. Износът ни за Алжир нараства над 8 пъти, изцяло дължащ се на износа на пшеница. Износът за Гибралтар нараства почти 3 пъти – горива. Над 2 пъти расте износът за Словения с водеща стока електроенергия и за Израел – горива.
Износът по глава 93 "Оръжия и муниции" е само в направление "Special categories" и само на позиция 9307 "Саби, мечове, щикове, копия и други хладни оръжия, техните части и ножници". Според огледалните данни (деклариран внос на други държави от България), износът ни за първото полугодие е за 250 мил. щ.д., от които за Полша 90%, следвана от САЩ и Германия.
"За да добием представа доколко цените са повлияли на общата картина, умножихме количествата, изнесени през първо полугодие на 2022 г., по усреднени цени от първо полугодие на 2021 г. Резултатът показва, че за почти всички стоки износът в стойност би бил по-малко от декларирания за 1Н-2022, а за 1/3 разликата е над 30%. Само за тези 26 стоки от таблицата износът по цени от 1Н-2021 би бил с 2,805 млрд. щ.д. по-малко. Или ръстът на общия износ би се понижил от 30,6% на 16%. Ако се разгледат всички стоки, при които има ценово покачване, очакваме, че ръстът на износа ще бъде под 10%. Това никак не е малко на фона на случващото се по света, но не е аргумент за еуфория и е само заслуга на самите фирми, въпреки бизнес средата, създавана от непрекъснато растящата администрация", каза Веселин Илиев.
"Дори и намалени, данните за износа са добри за България, но това не може да е повод за еуфория в държавата", смята Веселин Илиев. Той подчерта, че несигурността в международните цени и колко точно ще са износът и вносът рефлектира върху прогнозите за икономическите процеси в страната и върху изчисленията колко ще е нетният принос на износа в БДС, което е основа за прогнозиране на бюджети.
Анализът показва, че българският внос през първо полугодие на 2022 г. расте с 32,2% спрямо този през първо полугодие на 2021 г. и достига 28,958 млрд. щ.д. Спрямо първо полугодие на 2020 ръстът е 82,1%. Нарастването на вноса от трети страни изпреварва ръста на вноса от ЕС. Най-голям е ръстът от Русия и Украйна, следван от този от Турция и Гърция. Във водещите 20 стоки има няколко с ръст над 2 пъти: сурово слънчогледово масло, маслодаен слънчоглед, природен газ, амоняк, алуминий.
Вносът, измерен в стойност, изпреварва значително вноса в количество. Има едно изключение – вносът на маслодаен слънчоглед нараства над 3 пъти в стойност и почти 4 пъти в количество. Вносът на сурово слънчогледово масло нараства над 40 пъти, а вносът само през юни 2022 спрямо юни 2021 е по-голям 72 пъти. Този ръст се дължи изцяло на внос от Украйна, откъдето няма традиция да осъществяваме внос на сурово слънчогледово масло.
"В хода на това проучване направи впечатление ръстът на вноса от Русия като цяло, а и при някои продукти. Вносът през първо полугодие на 2022 г. в стойност е над два пъти по-голям от вноса през първо полугодие на 2021 г. и близо 3 пъти по-голям от този през полугодието на 2020 г. Основната част на ръста на вноса от Русия се дължи на нефт, газ, въглища и алуминий. Прави впечатление, че за първи път през тази година сме внесли инструменти за измерване на йонизация и радиация", сподели Веселин Илиев.
Както при вноса от Русия, вносът от Украйна се характеризира с преобладаването на само няколко стоки - маслодаен слънчоглед и слънчогледово масло, полузавършени продукти от желязо и стомана и ламарина от желязо и стомана.
"Предвид интереса в деловите кръгове, разглеждаме износа и вноса на природен газ през първо полугодие на 2022 г. Като цяло, цените по износ са по-високи от цените по внос за един и същи месец средно с 2-5%. През месеца с най-активна търговия с Гърция – и износ, и внос, сме продавали природен газ на съседката ни на 2% по-висока цена, отколкото сме купували от нея. Аналогично разглеждаме и електроенергията. Цените по износ отново са по-високи от цените по внос за един и същи месец средно с 15-18%. Цените за Сърбия, от която осъществяваме и износ, и внос, варират, като има месеци, в които сме изнасяли на по-ниска цена, отколкото сме внасяли от Сърбия, но има месеци с обратно съотношение на търговията", каза още Веселин Илиев.
В отговор на журналистически въпрос, Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на БСК, коментира, че най-правилното решение е служебният кабинет да внесе удължителен закон за държавния бюджет. "Друг е въпросът дали е полезно, но може би единственият възможен вариант", допълни Попдончев. По думите му, внасянето на бюджет с дефицит от 6,6 на сто, освен че би означавало правене на политика от служебния кабинет, означава и отказ от влизането в Еврозоната от 1 януари 2024 г. "Същевременно, ако правителството внесе бюджет с дефицит до 3 процента, трябва да се каже ясно от какво се отказва обществото и бизнесът, което пак означава правене на политика, за което към момента няма парламентарно мнозинство", каза зам.-председателят на БСК. Той подчерта, че с внасявето на удължителен закон за бизнеса ще се запазят компенсациите за тока, данъчните облекчения, но има и негативни ефекти, свързани с това, че този бюджет няма да действа цялата година и в някакъв момент догодина ще има нов бюджет. "Освен това, за пореден път държава се отказва да прави програмен бюджет", каза още Станислав Попдончев.
Вижте:
