08.02.2023

Зам.-председателят и главен финансов директор на БСК, в интервю за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Какво се случи с минималната работна заплата? Как бизнес климатът в България ще бъде повлиян от приемането на еврото? Тези и още интересни въпроси ще коментираме със Станислав Попдончев – зам.-председател и главен финансов директор на Българската стопанска камара. Г-н Станислав Попдончев, как ще се отрази новият механизъм за минималната работна заплата? Знаем, такъв беше приет в последния работен ден на 48-ото Народно събрание.  

На практика нов механизъм няма. С това изменение в Кодекса на труда се фиксира минималната работна заплата да бъде 50% от средната работна заплата за страната, и то за период от 1 юли на предходната година до 30 юни до текущата година. И това ще определя заплата за следващата календарна година. Това не е механизъм, това е криворазбрано тълкуване на изискванията на Европейската директива за справедливи и адекватни минимални работни заплати.

Механизмът всъщност трябваше да бъде изработен от правителството и социалните партньори, за да може да отчита много повече фактори освен равнището на средната работна заплата, в това число и производителността на труда, в това число и жизнения стандарт и много други фактори. Така че можем да кажем, че Народното събрание иззе един инструмент от изпълнителната власт и от социалните партньори и реши колко да бъде административно минималната работна заплата.  

А как според Bас трябва да се случат нещата?  

Както е посочено и в директивата – това трябва да се случва на базата на тристранен диалог между изпълнителната власт, синдикатите и работодателите. Така е нормално да се случва. Тук трябва да отбележа, че работодателите не са против повишаването на минималната работна заплата и на възнагражденията изобщо. Още миналата година за първите 6 месеца с над 10% бяха коригирани възнагражденията в икономиката, говоря най-вече за частния сектор. Въпросът е, че начинът, по който това се прави, е изключително порочен. И това дава възможност и много други въпроси от социалния диалог да бъдат решавани чрез законодателство в Народното събрание, което не е добър подход.  

Да, разбирам Ви. Г-н Попдончев, друг въпрос е, особено важен за нашата страна, как изобщо ще се повлияе от приемането на еврото? Това засяга всички сфери и области у нас. Знаем, парите са свързани с всяка една сфера. Как според вас бизнес климатът ще бъде повлиян от приемането на еврото? Какво е вашето мнение?  

По мнение на бизнеса нашето годишно проучване, което правим Българска стопанска камара, и представихме декември месец миналата година, очакванията на бизнеса са положителни, на 56% от анкетираните са положителни, и нарастват спрямо предходната година. Ползите са изключително много. Мисля, че бизнесът като цяло е наясно от ползите от приемането ни в Еврозоната. Може би трябва да се обясни допълнително на гражданите за евентуални рискове, които биха могли да възникнат най-вече с цените на стоките и услугите. Но бих казал, че влизането ни в Еврозоната след последното провалено заседание на Комисията по икономическа политика, която не успя да разгледа измененията в Кодекса за застраховането, свързани с бюрото Зелена карта, всъщност, изгледите от 1 януари 2024 година са много малки, тъй като промяната в този закон, в Кодекса за застраховането всъщност е post ERM II commitment, т.е. задължително условие, което ние сме поели да изпълним с влизането си в "чакалнята“ на Еврозоната. А иначе ползите от това да влезем в клуба на богатите и да получим втората най-силна валута в света мисля, че за бизнеса няма смисъл да бъде обяснявано допълнително.  

Bие сте и главен финансов директор на Българската стопанска камара. Какви са предизвикателствата тази година пред вас?  

Предизвикателствата пред бизнеса тази година и от анкетата, която направихме, над 75% от предприятията очакват увеличение на цените на труда, на цените на суровините, 77% на енергийните цени и на инфлацията. Хубаво е, че правителството приема, макар и с кратък срок до 31 март удължи програмата за компенсиране на високите цени на електроенергията за небитовите потребители. От вчера се чува за нова регулаторна тежест, която служебният кабинет въвежда във връзка с механизъм за проследяване на цените. Тук е много важно да отбележим, че честният, коректният бизнес не се притеснява по никакъв начин от въвеждането на допълнителен контрол.

Въпросът е, че заявката за ежедневен контрол и границата между ежедневния контрол и административния произвол е много тънка, и тя трябва да се съблюдава и да се спазва. Хубаво е разбира се да има подобна информационна система, надяваме се тя да не бъде насочена само към големите търговски вериги доколкото търговията на дребно с хранителни стоки се осъществява до 45% от пазара държат търговските вериги. По-голямата част от пазара и от търговията на дребно се осъществява в тържища, пазари и по-малки търговски обекти. Така че, за да има добър ефект подобна мярка и краткосрочен, както се очаква с оглед нашите намерения от 1 януари 2024 година да сме в Еврозоната, би трябвало да е малко по-широк този механизъм. 

Вчера имаше информация, публикувана в нашите медии, която гласи, че цените на някои храни в България надминават даже тези в Люксембург, или иначе казано в магазините на най-бедната страна в Европейския съюз, каквато е България, е по-скъпо отколкото в най-богата страна в Европейския съюз Люксембург.  Как си обяснявате това?

Безспорно е така, даже ние трябва да правим съпоставка не с Люксембург, а да гледаме Хърватия, която би следвало да последваме като член на Еврозоната. При тях да речем цената на литър олио е 1.47 евро, и то след влизането им в Еврозоната, при нас продължава да е 5.50. Сега, дали това е въпрос на нелоялни търговски практики, дали е въпрос на по-дълги вериги на доставки, това са неща, които контролните органи би следвало да установят и да се предприемат съответните действия за това. Но не за всяко нещо обяснението винаги е спекула.

Чуйте цялото интервю ТУК:

Дата: 08.02.2023

Източник: агенция Фокус

Прочетено: 815