Анализатори на Българската стопанска камара са единни, че дългосрочните ефекти върху българската икономика от войната в Украйна, която продължава вече една година, ще се усетят тази и следващата година като принос за забавянето на ръста на БВП на страната за тази и следващата година. Негативен принос ще има и отрицателното търговско салдо за България за 2022 г.
Краткосрочните "ползи" се измерват в ръста на износа на дизел и бензин от рафинерията на "Лукойл" и с това, че станахме втори в света по износ на олио, коментира в интервю за БТА Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара. Дългосрочните негативни тенденции са свързани с инфлационните процеси, с недостига на суровини, метали, инертни газове с техническо приложение, особено след затварянето на най-големия им производител в Европа - предприятието в Мариупол, коментира експертът. Икономическата несигурност, влошаването на кредитните рейтинги на редица държави около България са дълготрайни тенденции и са много по-важни от краткотрайните "ползи" за страната от износа на горива, коментира експертът. Неговите очаквания за ръста на БВП за 2023 г. не са оптимистични.
За този период стокообменът на България с Украйна се увеличи значително, при това без да се отчита специалната продукция, за която от НСИ не се предоставят данни, коментира Илиев. Той се позова на данни на Световната търговска организация (СТО) за последното тримесечие на миналата година, в което се отчита в пъти увеличение на износа на български горива за Украйна, на което се дължи и основната част от ръста на нашия експорт за тази страна. Преди войната България е изнасяла средно за тримесечие горива за 1-2 млн. долара, сега износът ни достига 200-300 млн. долара. Значителен ръст, макар и не в обемите на горивата, се отчита и при износа на стъкла - от около 2 милиона долара на тримесечие преди войната на 10 млн. долара ьа същия период, ръст има и при износа на пластмаси и машини. Като цяло в една значителна част от позициите на нашия експорт към Украйна се отчита ръст, макар и не толкова чувствителен, както при горивата, коментира експертът.
По данни на НСИ българският износ за Украйна в края на миналата година се увеличава от 794 млн. лева на 2,249 млрд лева, напомни експертът, като изтъкна, че данните на СТО за цялата минала година все още не са публикувани. При вноса, според НСИ, промяната е от 1,634 млрд. лева през 2021 г. на 3,412 млрд. лева.
По данни на СТО при вноса от Украйна в България на първа позиция е маслодайният слънчоглед, каза Веселин Илиев. Той напомни, че преди войната проблем за българските маслопреработватели са били експортните мита, налагани от Украйна върху износа на редица хранителни суровини, в това число и върху маслодайния слънчоглед, което не е позволявало да се купува по-евтина суровина от нашите маслопреработватели. С войната обаче тези ограничения отпадат и това води до ръст на вноса у нас на маслодаен слънчоглед от Украйна за миналата година, съпоставим с този на българския износ на горива за Украйна, коментира експертът. Ако по-рано сме купували маслодаен слънчоглед от Украйна за 8-12 млн. долара на тримесечие, сега купуваме за 250 млн. долара. Друго перо във вноса ни от Украйна, което бележи чувствителен ръст е нерафинирано олио (слънчогледово, рапично). Сравнението показва, че сега на тримесечие вносът ни достига до 100 млн. долара при 3-4 млн.долара в предишни години за същия период.
Намаление при вноса се отчита при индустриалната продукция заради военните действия в Украйна.
Прогнозите за тази година в стокообмена с Украйна са трудни и са изцяло зависими от хода на войната и щетите върху промишлената и енергийната й инфраструктура, коментира експертът.
Ефектите за икономиката на България от продължилата вече една година война в Украйна ще се усетят осезаемо тази и следващата година, смята и доц. д-р Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК. Очакванията са те да намерят израз в свиването на ръста на БВП, съобразно последните прогнози на ЕК до 1,4 на сто, както и през 2024 г., защото прогнозираният растеж ще бъде 2,4 на сто, а това са значително по-ниски темпове на ръст от стандартния - около 4 процента, коментира в интервю за БТА Ножаров.
Ефектът се засилва и заради високите цени – енергийни и на други суровини, които доведоха до намаление на инвестициите и това ще се усети също тази и следващата година, коментира експертът. Той обаче посочи, че степента на влияние ще зависи най-вече от бюджетната политика по отношение на подкрепата на бизнеса и на доходите на населението. В този контекст е и стремежът ни да влезем в еврозоната, което поставя рамката от бюджетен дефицит от 3 процента. Това според експерта означава, че всички помощи и компенсации трябва да бъдат ясно таргетирани и да бъдат диверсифицирани. Не може да има вече подкрепа за всички за горивата и енергията, а това трябва да е строго диференцирано, за да влезем в рамките на европейската политика и изискванията за членството ни в еврозоната, коментира Ножаров.
Според него като цяло "относителен позитивен ефект" от войната са усетили експортните сектори, свързани с горивата и мазнините. За сметка на това всички наши енергоемки отрасли, които са чувствителни откъм суровини и енергия, бяха засегнати от войната. Това са металургията, химическата, циментовата, стъкларската индустрии, производството на хартия.
