БЪДЕЩЕТО Е НАШЕТО НАСТОЯЩЕ!

• Има пряка връзка между цифровите умения и богатството на една държава
• Дигитализацията ще се отрази най-силно на средната класа
• Опитът престава да бъде предимство на пазара на труда

Това са част от изводите от провелата се днес (05.06.2023 г.), в БСК, дискусия, посветена на дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда, с участието на експерти от БСК, КНСБ, МТСП, БАН, неправителствени организации, браншови организации на работодателите, мениджъри на предприятия, специалисти по човешки ресурси и медии. Кръглата маса се проведе в рамките на проекта на БСК „Готови за дигитална трансформация“, който се изпълнява в партньорство с КНСБ и МТСП, и е финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Целта на форума бе чрез дискусия между експерти от различни обществени сфери да се представят измеренията на дигиталното неравенство в България и възникващите предизвикателства за бизнеса и работната сила, да бързат дефинирани конкретни мерки и действия, които трябва да бъдат предприети от публични институции, бизнес, НПО и социални партньори, с цел преодоляване на негативните тенденции. Модератор на дискусията бе Светлана Дончева, директор на Център за управление на проекти в БСК.

Приветствия към участниците поднесоха Добри Митрев - председател на УС на БСК, и Наталия Ефремова - зам.-министър на труда и социалната политика.

В изказването си Добри Митрев подчерта: „В последните три години европейската икономика е изправена пред множество предизвикателства – Ковид криза, война в Украйна, високи цени на енергийните ресурси, инфлация. Но недостигът на квалифицирани кадри на пазара на труда е проблем, който неизбежно съпътства българската икономика в последните десет години. В условията на ускорена дигитализация, необходимостта от усвояването на нови специфични умения за работа с новите технологии, става все по-осезаема. Това, от своя страна, поражда необходимостта от качествено ново преосмисляне на системите на образованието и обучението, особено на обучението на възрастните. Ролите на всеки един от нас ще се променят, и то – със скорост, невиждана досега. В този смисъл, способността ни да се адаптираме, умението да учим, мотивацията да се развиваме непрекъснато, се превръщат в основополагащи качества във формиращата се нова икономика“.

Според Наталия Ефремова, темата за дигиталните умения и за дигитализацията изобщо все още стои в периферията на общественото внимание, но технологичният прогрес се случва с изключително висока скорост и обществото трябва много бързо да се адаптира, да започне да мисли и действа по тези проблеми. Развитието на изкуствения интелект (AI) поставя под въпрос съществуването на много работни места, а за други открива нови възможности. Ускоряват се и процесите на дигитална маргинализация. С цел повишаване нивото на дигитални умения държавата отделя безпрецедентен финансов ресурс, в размер на над 1,16 млрд. евро по Националния план за възстановяване и устойчивост (за обучение на възрастни), съобщи зам.-министър Ефремова. Тя сподели, че МТСП вече е изпълнило проект на стойност 380 млн. лв., свързани с дигиталните умения, като до средата на следващата година над 200 000 души трябва да са получили начални дигитални умения и да се сертифицират за това, а общо по проекта ще бъдат обучени 500 000 души. Предвижда се до 2026 г. да бъде внедрена национална платформа за виртуално обучение на възрастни. Отделно в Програмата „Развитие на човешки ресурси“ са предвидени средства за обучение за висока степен на дигитални умения и компетенции. Г-жа Ефремова изтъкна, че разработените от БСК в рамките на проекта „Готови за дигитална трансформация“ анализи, секторни квалификационни рамки, инструменти за оценка и др. са ценен резултат, който предоставят информация за това какви умения ще са необходими за отделните работни места. „Уменията са най-важният капитал и трябва да акцентираме върху развитието им в следващите години“, каза в заключения Наталия Ефремова.

Изпълнителният директор на Eurofound Ивайло Калфин представи данни за разделението на пазара на труда, от гледна точка на възможностите за дистанционна работа. Според проучванията, около 40% от заетите в ЕС могат да работят дистанционно, като това са преди всичко хора с високо образование и високо заплащане. Преобладаващата част (60%) от работните места в ЕС не позволяват дистанционна работа, като основната бариера е това, че дадена работа има значителна физическа обработка или задачи за манипулиране (медицинска сестра, сервитьор, водопроводчик и т.н.). Г-н Калфин подчерта, че по ниво на дигитални умения България е на предпоследно място в Европа (преди Румъния). По предприятия, използващи поне една AI технология, след страната ни са само Унгария, Кипър, Гърция и Румъния, а по предприятия, използващи роботи в производството си (8,7%), сме на десето място в ЕС (на първо място е Финландия с 13,8% от предприятията, а на последно място е Великобритания с 4,1%). По данни на Евростат, на ниво ЕС, AI технологии в най-висока степен прилагат в своята дейност големите предприятия, като най-често (39,4%) това са технологии за ИКТ сигурност, следвани от технологии за производствените процеси (32,7%), за процесите на бизнес администриране (29%), за маркетинг или продажби (25,3%) и за логистика (17,7%). Най-малко AI технологии се използват за управление на човешките ресурси (11,2%). Прави впечатление, че все повече се използва AI с сектори с недостиг на работна ръка като туризма, транспорта, строителството и др. „Уменията са превозното средство, което може да заведе някого до желаната работа, но трябва този човек да бъде мотивиран да потегли – трябва да го привлича крайната точка на пътуването“, каза Ивайло Калфин и подчерта, че за да предпочете един ИТ специалист работа в България, той трябва да е мотивиран за това, като мотивацията не винаги е свързана със заплащането. В изказването си Ивайло Калфин подчерта факта, че държавите с най-висока производителност и най-висок БВП са и с най-висок процент от населението с необходимите цифрови умения, т.е. има пряка връзка между дигитализацията (и, в частност - дигиталните умения) и развитието на икономиката.

Д-р Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК, представи резултатите от проекта на БСК „Готови за дигитална трансформация“. В рамките на проекта са разработени 87 стандарта за дигитални умения и компетенции в 16 икономически дейности по КИД 2008 (вкл. сектори от хранително-вкусовата промишленост, производство на дървен материал, мебели и хартия, на химични вещества и бои и лакове, на електрически съоръжения, търговия на едро и на дребно, ресторантьорство и хотелиерство, спорт). Разработването на компетентностните стандарти е предшествано от анализи на потребностите от дигитални умения в 16-те сектора. Анализите показват, че само 19% от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност, 53% от работодателите търсят работна ръка с напреднало ниво на основните дигитални компетенции, а 14% изискват високо специализирано ниво. Това са индикатори за променящите се характер на труда и специфика на изпълняваните задачи на работното място, както и за динамично нарастващите изисквания към дигиталните умения в условията на преход към цифровизирани работни места. На този фон, 38% от заетите в изследваните икономически сектори притежават само базова дигитална компетентност – минимални дигитални умения, свързани с ползването на по-широко приложими унифицирани софтуерни продукти и дигитални технологии като Windows, Word, Excel, PowerPoint, работа с Outlook, работа в Internet, работа с дигитални платформи за комуникация и др. Това е показател за качеството и резултатите от базовата подготовка – образованието и професионалното обучение. Наблюдават се значителни различия в нивото на дигитална компетентност (дигитално неравенство) между различните икономически сектори, както и между отделните предприятия в рамките на един сектор. Нивата на дигитална компетентност са в пряка зависимост, както от различията в степента на зрялост на използваните технологии, така и от политиките на предприятията в развитието на човешките ресурси.

В рамките на проекта на БСК са разработени и два електронни инструмента за оценка на компетенции, като единият е за самооценка, а другият е за оценка на специфични дигитални умения (предстои тяхното публикуване и предоставяне за свободно ползване). В момента се разработват и секторни квалификационни рамки за развитие на дигиталните умения, които да предоставят обща основа за сътрудничество между бизнеса и образованието в развитието на дигиталните умения на работната сила. В ход е тестването на 20 електронни обучения по специфични дигитални умения. Всички резултати по проекта са разработени, следвайки европейската рамка за дигитални компетентности DigComp 2.1. Продуктите по проекта могат да бъдат намерени на адрес: https://digital.bia-bg.com/.

В последвалата дискусия се включиха Доброслав Димитров – председател на БРАИТ и на БАСКОМ, Йонко Чуклев – зам.-председател на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), Ясен Танев – експерт по киберсигурност и координатор на Съвета по киберсигурност към Българската стопанска камара, футурулогът доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология при БАН, доц. д-р Петя Илиева от същия институт, вицепрезидентът и главен икономист на КНСБ Любослав Костов, ръководителят на Управляващия орган на ПРЧР Цветан Спасов, Цветелина Пенева – финансов директор на „Папас олио“, Мариела Маджарова – изпълнителен директор на „Телетек Електроникс“, и др.

Основните акценти в разговора бяха свързани с отражението на дигиталната трансформация върху пазара на труда и, в частност – необходимостта от повишаване на дигиталните умения на работната сила чрез прилагане на съответните политики и инструменти, при по-висока ангажираност на всички страни в процеса – държава, работодатели и заети. Сред акцентите бе и т.нар. реверсивно менторство – сътрудничеството между поколенията на работното място по отношение на дигиталните умения, при което по-младото поколение работници подпомага усъвършенстването на уменията на по-възрастното поколение. Една от най-интересните дискусионни теми бе свързана с бъдещето на труда след активното навлизане на изкуствения интелект в производствените процеси.

В изказването си пред участниците във форума доц. д-р Петя Илиева от Института по философия и социология при БАН постави акцент върху ролята на ученето през целия живот за адаптацията на работната сила в условията на дигитализация на икономиката. Европейските проучвания показват, че в България е най-голям делът на хората, които не биха участвали в обучение за възрастни, ако това не води до по-високо заплащане. Колкото по-ниско в социалната стълбица стои един индивид, толкова по-малко е желанието му за обучение. Друг извод от проучванията е, че жените са по-склонни да участват в обучения за възрастни.

Според Доброслав Димитров (БАСКОМ и БРАИТ), маргинализацията на част от обществото е проблем, създаден през предишните индустриални революции, а настоящата технологична революция допълнително усилва разделението между маргинални групи и всички останали. Според него, българската индустрия се дигитализира много по-бавно от тази в останалите страни в Европа и света, преди всичко поради липса на съответните ресурси – финансови и човешки. „Промяната е неизбежна! Тя вече е факт! Сега е важно да се погрижим тази технология да не бъде монополизирана от една или няколко големи компании“, каза г-н Димитров. Според него, технологичната промяна засяга основно средната класа на т.нар. бели якички, които ще бъдат най-тежко ударени. „AI изравнява полето на хората с опит и хората без опит. Опитът престава да бъде предимство на пазара на труда. AI не взима работни места, а хора, използващи AI взимат работни места. За първи път има възможност възрастни хора да учат със скоростта на младите и да променят професиите си – влизането в нова професия става много по-лесно и бързо. Имаме шанс още в близките месеци образованието, администрацията и бизнесът да влязат действително в 21-ви век, но трябва да действаме бързо и отговорно. В противен случай, икономиката ни ще стане изцяло неконкурентоспособна“, каза още Доброслав Димитров. Той подчерта, че всяка технологична революция е създавала повече работни места, отколкото е закривала, но трудността е в прехода. „Единственото ни спасение от негативите на изкуствения интелект са позитивите на естествения интелект“, заключи леко шеговито г-н Димитров.

„AI навлиза в много сфери още от 2010 г. насам, но едва напоследък започнахме да осъзнаваме какво всъщност се случва, какви са ефектите от AI върху икономиката и обществото“, сподели футурулогът доц. д-р Мариана Тодорова. Тя също изрази мнение, че настоящата технологична революция само усилва унаследените от предходните индустриални революции социални неравенства. Д-р Тодорова постави акцент върху моралните аспекти на AI и ползването на технологията за социален инженеринг, нуждата от план за действие и внимателна регулация на процесите.

„Да мислим за етиката и човешкото, когато използваме AI“, призова и Ясен Танев, според когото, за лошите неща не е виновен AI - виновни са хората, които го използват по неетичен начин. „Вече имаме нова индустрия – киберсигурност, която изсмуква човешки ресурси от ИКТ сектора“, сподели Ясен Танев. Според него, киберсигурността силно се пренебрегва – наливат се данни на компании и хора в публични системи. Всяка пета фирма е била обект на кибератаки, срещу които се реагира ретроактивно, а не проактивно – няма ясни корпоративни стратегии в тази сфера. „Компаниите трябва да инвестират в обучения на персонала и да използват само технологии, които разбират – ако нямате нужда от умна прахосмукачка, не си я купувайте!“, посъветва Ясен Танев.

„Спасението е в създаването на култура на учене през целия живот“, смята Йонко Чуклев (PARAi). Според него, необходим ни е по-голям мащаб на споделянето на знания и умения, което само по себе си води до по-високо ниво на мотивация за развитие.

„Това, което ни отличава от предходните технологични революции, е скоростта и способността ни да се адаптираме към новите реалности“, каза на свой ред Любослав Костов (КНСБ). Той също отбеляза, че дигитализацията катализира неравенствата и че най-засегната от тези процеси ще е средната класа. Според вицепрезидентът на КНСБ, трябва да се търси баланс между икономическата ефективност и социалната справедливост, както и да се работи за икономически растеж без ръст на безработицата. Според него, институциите изостават значително при формулирането на задачите и ролята на социалните партньори в този процес е ключова.

„Нашият сектор е ниско технологичен, но има много бизнес процеси, които трябва да бъдат дигитализирани. На този фон, голяма част от предприятията ни са ситуирани в региони, където намирането на специалисти е огромно предизвикателство, затова са необходими сериозни инвестиции от страна на работодателите в обучения на заетите“, сподели финансовият директор на „Папас олио“ Цветелина Пенева, която отговаря за дигитализацията в компанията. Според нея, менторските програми в предприятието имат силно мотивиращо значение и сериозно ограничават текучеството на персонал, но е налице и сериозна степен на вътрешна съпротива срещу новите технологични решения. „Не всички специалисти осъзнават ползите от дигитализацията, затова е необходимо да се изберат ключови служители, на които да се възлагат задачи в тази насока, така че да се сформират клъстери от хора, които да обучават останалите по основните дигитални процеси“, каза още г-жа Пенева. Тя изрази убеденост, че трябва да се инвестира не само в хардуер, но и в т.нар. меки умения“.

„Бъдещето е нашето настояще!“, категоричен бе и ръководителят на УО на ПРЧР Цветан Спасов, според когото технологичната модернизация няма да увеличи безработицата, а напротив – увеличава се недостигът на кадри във всички обществени сфери и икономически сектори. И г-н Спасов постави акцент върху пряката връзка между икономическия растеж и дигитализацията, които са скачени съдове. „С финансирането, което сме предвидили за следващия програмен период, целим над 700 000 души да преминат през обучения за различни нива на дигитални компетенции, така че тези хора или да запазят работните си места, или да се реализират по-успешно на друго място, но да не изпаднат от пазара на труда“, каза Цветан Спасов. Според него, „не трябва да се плашим от бъдещето – просто минаваме на едно ново ниво. Трябва заедно да вървим напред – институции, работодатели и заети в икономиката“.

***

Ключовите послания и основните акценти от дискусията ще бъдат представени в дигитален доклад, който ще бъде достъпен онлайн.

СНИМКИ ОТ ФОРУМА I ПЪЛЕН ВИДЕО ЗАПИС

ПРЕЗЕНТАЦИИ:

Ивайло Калфин  I  Томчо Томов I БАН, Институт по философия и социология